Раците с впечатляващи делови предложения, Везните да не вкарват свои пари в инвестиции – Дневният хороскоп на Алена

На 10 април 2020 да почерпят

Пролет пукна, ние още не… Всички слухове за край на нацията са силно преувеличени

881 жертви на коронавируса във Великобритания за денонощие

Роб Лоу: Супергероите са в спасителните служби Звездата играе главна роля в „911: Тексас”

Страните от ОПЕК + са се договорили да намалят производството на петрол с 23%

Проф. Радка Аргирова, председател на българското дружество по вирусология, пред “Труд”: Без дисциплина ще станем Ломбардия след празниците

Орбан удължи извънредното положение в Унгария за неопределено време

Прототип на българска ваксина срещу COVID-19 може да бъде готов до 1 година

Доц. д-р Атанас Мангъров пред “Труд”: За лечението на COVID-19 няма доказателства

СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса

90% от сиренето – от българско мляко Свинско и зеленчуци задължително от местни ферми

Дават евтини кредити на туроператорите Със средствата ще се връщат пари за предплатени ваканции

Живко Тодоров оглавява ББР (обзор) БНБ одобри назначението на 2 април

Боян Магдалинчев: Никой не се е възползвал от уязвимостта на системата за разпределяне на дела

Костадин Велков: Бях пред отказване, после спечелих Купата

Бранителят Костадин Велков играе в Германия от две години. С екипа на „Кемниц“ той спечели промоция за Трета Бундеслига, а в по-ранен етап от своята кариера постигна същото и с „Вюрцбург“, друг немски тим. В кариерата си Велков има промоция с „Локомотив“ (София), когато „железничарите“ бяха принудени да тръгнат от най-ниското стъпало в родния футбол. Най-големият му успех обаче си остава този с екипа на „Славия“ – спечелен финал за Купата на България през 2018 година срещу „Левски“. Пред „Труд“ защитникът разказа за живота в Германия по време на пандемията от коронавирус и проблемите, съпътстващи местния футбол в екстремната обстановка.

– Костадин, каква е обстановката в Германия и в частност в града, в който живееш?
– Не си личи по нищо, че има паника. Когато ходя до магазина, 80% от хората са пенсионери. Явно не се притесняват, че са най-уязвимите в случая. Младите са без маски. Ние с жена ми спазваме разпоредбите, които наложиха в България, за които научихме по нашите телевизионни канали. Ходя навън с маска и ръкавици, а хората ме гледат странно. Това ме учудва, защото преди десет дни нашият клубен доктор ни изнесе подробна лекция какво и как да правим. Каза ни, че това, което сега е в Италия, ще дойде и при нас. Въпросът е да се случи по-бавно, за да хоспитализират всички пациенти поетапно. Дори тук има недостиг на легла в инфекциозното. Не знам защо не се пазят хората? Магазините са пълни и само по липсата на тоалетна хартия се разбира, че има коронавирус. В България явно се взимат по-крути мерки в това отношение.

– Успяваш ли да тренираш и при какви условия?
– Трудно. Тичаме индивидуално. Каквото преценя, че е най-удачно, това правя. Тук вкараха закон да се излиза само до магазина и аптеката. Странно, но в него пише, че са разрешени също разходки на чист въздух и спортуване на открито, което е абсурдно. Реално няма твърд закон хората да си стоят вкъщи. Засега нямам проблеми да тренирам навън. Правя фитнес, доколкото мога.

– Има ли яснота кога ще подновите тренировъчния процес?
– По програма това трябва да се случи на 20 април, но никой не знае какво ще стане. Следващият ни мач е на 30 април, което също няма как да се случи. Силно се съмнявам, че изобщо ще приключи първенството. Тепърва ще има заразени футболисти, което означа, че отборите им ще са под карантина.

– Какви мерки предприе клубът, за да оцелее в този момент? В понеделник играчите на „Борусия“ (Дортмунд) са се съгласили на редуциране на заплатите им с 20 процента. При вас има ли подобни промени?
– Ще има и при нас намаляване на заплатите. Това го прави всеки един отбор, особено тези от Трета лига, защото тимовете разчитат на продажба на билети. Само на нашия тим прихода на домакинство е от порядъка на 200-250 хиляди евро. С тях се покриват много от разходите. Сега реално отборите остават без въпросния доход за неопределен период от време и започват да изнемогват финансово. Очаквам последствията да са дори по-сериозни. Много клубове са заплашени от несъстоятелност. Засега никой не е обявил, но тепърва ще се говори по темата.

– Евентуално удължаване на извънредното положение може ли да повлияе по-сериозно на клуба? И има ли шанс първенството да не приключи?
– Твърде вероятно е да не приключи първенството, защото както вече казах, тепърва тук ще дойде пикът на епидемията. Ако се стигне до прекратяване, не вярвам да обявят сегашното класиране за финално, а по-скоро да няма да има изпадащи. Не е честно за отборите, които се борят да оцелеят. До края има 11 кръга, а това са прекалено много потенциално спечелени точки. Другият вариант е да се доиграе лятото или да се обяви нулева година. Но да се вземе сегашното класиране просто не е честно.

– От УЕФА дадоха „зелена светлина“ първенствата да бъдат удължени до юли, а не е изключено и през август да има мачове. Твоят договор обаче е до края на юни. Имаш ли яснота какво ще се случи?
– Нямам никаква яснота, но аз не съм единственият в отбора с изтичащ договор и вероятно ще се направи анекс към контрактите ни и така ще имаме права до действителния край на сезона. Тепърва се очаква решение по този казус. Но голям процент от футболистите във всички отбори са в тази ситуация, така че засегнатите са много.

– Ти беше със статут на титуляр през изминалата кампания и един от любимците на привържениците. Контузия седмица преди старта на сезона те извади за дълго, а впоследствие загуби титулярното си място. Това ли е несправедливата страна на футбола?
– Не, защо да е несправедлива? Винаги треньорът иска да играят най-добрите футболисти. Така е и сега. Наставникът избира стартовия състав, аз го приемам и чакам своя шанс или лятото.

– В един от последните ви мачове – гостуване на Мюнхен 1860, имаше над хиляда фена на „Кемниц“, пропътували над 300 км. Толкова ли е обичан отбора?
– Да, много е обичан и подкрепян. Тук в града са болни на тема футбол. Няма много други развлечения и „Кемниц“ е техният голям любимец. Това е традиционен отбор, който има дълга история. Затова и средната посещаемост на домакинствата ни е от 8000 – 10 000 души.

– В кариерата си имаш две промоции в Германия, една с „Локомотив“ (София) и Купа на България. Кой е най-сладкият ти момент досега в кариерата?
– Много трудно е да определиш кой е на първо място, защото всички тези моменти са били следствие както на усърдна работа, така и на добри отбори и сплотен колектив. Купата със „Славия“ е нещо много, много сладко. Беше неочаквано. Едва ли някой преди началото на сезона си го беше представял. Докато промоциите бяха с водещи тимове в конкретните групи и някак беше очаквано. Купата със „Славия“ беше изненада, обичам да се връщам към мачовете от турнира през онзи сезон. Периодът ми на „Овча Купел“ беше запомнящ се, успешен и остава специален за мен, въпреки че съм локомотивец. С огромно удоволствие се връщам на стадион „Славия“. Видял съм само хубаво там, както от ръководството, така и от треньори и съотборници.

– Твоята история е повече от любопитна – през сезон 2015/16 игра с „Локомотив“ (София) в окръжните групи, а две години по-късно вдигна купата на България със „Славия“ след финал срещу „Левски“. Имаше ли вариант в този период, докато играеше мачове в кварталите Иваняне и Требич, да поемеш по друг път?
– Аз бях поел по друг път, защото моментът беше такъв, че реших да помисля какво да правя след футбола. Не съм играл в топ отбори и не съм си осигурил бъдещето финансово, а това ме подтикна да гледам по-глобално на нещата. Започнах да си помагам покрай футбола и с друго начинание, различно от спорта и се справях добре. Оказа се обаче, че футболът е моят живот и това, което умея да правя най-добре. Тогава дойде предложението от „Нефтохимик“ и се върнах в елита директно от окръжните групи.

– Наскоро стана родител. Ако един ден твоят син Антъни пожелае да е професионален футболист, какъв ще е първият съвет, който ще му дадеш?
– Честно казано ще се радвам, ако той иска, но със сигурност няма да го подготвям от рано. Сам трябва да го усети и пожелае. Ще му кажа, че е това начинание е трудно, въпреки че мнозина го определят като лесна и мечтана професия. Той трябва наистина да го иска. Аз никога няма да го натискам да играе и да става футболист. На мен никога не ми е било лесно, видял съм и много грозни неща в тази професия…

– Днес навършваш 31 години и въпреки че за един централен защитник това е може би перфектната възраст, замисляш ли се какво ще правиш след футбола?
– Да, няма да го крия. Не съм сигурен към днешна дата обаче, че искам да ставам треньор. Нямам такова желание, въпреки че нещата много бързо се променят. С удоволствие бих останал във футбола, но не на всяка цена. Най-вече, защото е неблагодарна работа, особено треньорството. Уволняват се лесно не само в България, но дори и тук в Германия. Започнат ли играчите да не харесват треньора, той остава без работа…

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.