Бранителят Костадин Велков играе в Германия от две години. С екипа на „Кемниц“ той спечели промоция за Трета Бундеслига, а в по-ранен етап от своята кариера постигна същото и с „Вюрцбург“, друг немски тим. В кариерата си Велков има промоция с „Локомотив“ (София), когато „железничарите“ бяха принудени да тръгнат от най-ниското стъпало в родния футбол. Най-големият му успех обаче си остава този с екипа на „Славия“ – спечелен финал за Купата на България през 2018 година срещу „Левски“. Пред „Труд“ защитникът разказа за живота в Германия по време на пандемията от коронавирус и проблемите, съпътстващи местния футбол в екстремната обстановка.

- Костадин, каква е обстановката в Германия и в частност в града, в който живееш?

- Не си личи по нищо, че има паника. Когато ходя до магазина, 80% от хората са пенсионери. Явно не се притесняват, че са най-уязвимите в случая. Младите са без маски. Ние с жена ми спазваме разпоредбите, които наложиха в България, за които научихме по нашите телевизионни канали. Ходя навън с маска и ръкавици, а хората ме гледат странно. Това ме учудва, защото преди десет дни нашият клубен доктор ни изнесе подробна лекция какво и как да правим. Каза ни, че това, което сега е в Италия, ще дойде и при нас. Въпросът е да се случи по-бавно, за да хоспитализират всички пациенти поетапно. Дори тук има недостиг на легла в инфекциозното. Не знам защо не се пазят хората? Магазините са пълни и само по липсата на тоалетна хартия се разбира, че има коронавирус. В България явно се взимат по-крути мерки в това отношение.

- Успяваш ли да тренираш и при какви условия?

- Трудно. Тичаме индивидуално. Каквото преценя, че е най-удачно, това правя. Тук вкараха закон да се излиза само до магазина и аптеката. Странно, но в него пише, че са разрешени също разходки на чист въздух и спортуване на открито, което е абсурдно. Реално няма твърд закон хората да си стоят вкъщи. Засега нямам проблеми да тренирам навън. Правя фитнес, доколкото мога.

- Има ли яснота кога ще подновите тренировъчния процес?

- По програма това трябва да се случи на 20 април, но никой не знае какво ще стане. Следващият ни мач е на 30 април, което също няма как да се случи. Силно се съмнявам, че изобщо ще приключи първенството. Тепърва ще има заразени футболисти, което означа, че отборите им ще са под карантина.

- Какви мерки предприе клубът, за да оцелее в този момент? В понеделник играчите на „Борусия“ (Дортмунд) са се съгласили на редуциране на заплатите им с 20 процента. При вас има ли подобни промени?

- Ще има и при нас намаляване на заплатите. Това го прави всеки един отбор, особено тези от Трета лига, защото тимовете разчитат на продажба на билети. Само на нашия тим прихода на домакинство е от порядъка на 200-250 хиляди евро. С тях се покриват много от разходите. Сега реално отборите остават без въпросния доход за неопределен период от време и започват да изнемогват финансово. Очаквам последствията да са дори по-сериозни. Много клубове са заплашени от несъстоятелност. Засега никой не е обявил, но тепърва ще се говори по темата.

- Евентуално удължаване на извънредното положение може ли да повлияе по-сериозно на клуба? И има ли шанс първенството да не приключи?

- Твърде вероятно е да не приключи първенството, защото както вече казах, тепърва тук ще дойде пикът на епидемията. Ако се стигне до прекратяване, не вярвам да обявят сегашното класиране за финално, а по-скоро да няма да има изпадащи. Не е честно за отборите, които се борят да оцелеят. До края има 11 кръга, а това са прекалено много потенциално спечелени точки. Другият вариант е да се доиграе лятото или да се обяви нулева година. Но да се вземе сегашното класиране просто не е честно.

- От УЕФА дадоха „зелена светлина“ първенствата да бъдат удължени до юли, а не е изключено и през август да има мачове. Твоят договор обаче е до края на юни. Имаш ли яснота какво ще се случи?

- Нямам никаква яснота, но аз не съм единственият в отбора с изтичащ договор и вероятно ще се направи анекс към контрактите ни и така ще имаме права до действителния край на сезона. Тепърва се очаква решение по този казус. Но голям процент от футболистите във всички отбори са в тази ситуация, така че засегнатите са много.

- Ти беше със статут на титуляр през изминалата кампания и един от любимците на привържениците. Контузия седмица преди старта на сезона те извади за дълго, а впоследствие загуби титулярното си място. Това ли е несправедливата страна на футбола?

- Не, защо да е несправедлива? Винаги треньорът иска да играят най-добрите футболисти. Така е и сега. Наставникът избира стартовия състав, аз го приемам и чакам своя шанс или лятото.

- В един от последните ви мачове – гостуване на Мюнхен 1860, имаше над хиляда фена на „Кемниц“, пропътували над 300 км. Толкова ли е обичан отбора?

- Да, много е обичан и подкрепян. Тук в града са болни на тема футбол. Няма много други развлечения и „Кемниц“ е техният голям любимец. Това е традиционен отбор, който има дълга история. Затова и средната посещаемост на домакинствата ни е от 8000 - 10 000 души.

- В кариерата си имаш две промоции в Германия, една с „Локомотив“ (София) и Купа на България. Кой е най-сладкият ти момент досега в кариерата?

- Много трудно е да определиш кой е на първо място, защото всички тези моменти са били следствие както на усърдна работа, така и на добри отбори и сплотен колектив. Купата със „Славия“ е нещо много, много сладко. Беше неочаквано. Едва ли някой преди началото на сезона си го беше представял. Докато промоциите бяха с водещи тимове в конкретните групи и някак беше очаквано. Купата със „Славия“ беше изненада, обичам да се връщам към мачовете от турнира през онзи сезон. Периодът ми на „Овча Купел“ беше запомнящ се, успешен и остава специален за мен, въпреки че съм локомотивец. С огромно удоволствие се връщам на стадион „Славия“. Видял съм само хубаво там, както от ръководството, така и от треньори и съотборници.

- Твоята история е повече от любопитна – през сезон 2015/16 игра с „Локомотив“ (София) в окръжните групи, а две години по-късно вдигна купата на България със „Славия“ след финал срещу „Левски“. Имаше ли вариант в този период, докато играеше мачове в кварталите Иваняне и Требич, да поемеш по друг път?

- Аз бях поел по друг път, защото моментът беше такъв, че реших да помисля какво да правя след футбола. Не съм играл в топ отбори и не съм си осигурил бъдещето финансово, а това ме подтикна да гледам по-глобално на нещата. Започнах да си помагам покрай футбола и с друго начинание, различно от спорта и се справях добре. Оказа се обаче, че футболът е моят живот и това, което умея да правя най-добре. Тогава дойде предложението от „Нефтохимик“ и се върнах в елита директно от окръжните групи.

- Наскоро стана родител. Ако един ден твоят син Антъни пожелае да е професионален футболист, какъв ще е първият съвет, който ще му дадеш?

- Честно казано ще се радвам, ако той иска, но със сигурност няма да го подготвям от рано. Сам трябва да го усети и пожелае. Ще му кажа, че е това начинание е трудно, въпреки че мнозина го определят като лесна и мечтана професия. Той трябва наистина да го иска. Аз никога няма да го натискам да играе и да става футболист. На мен никога не ми е било лесно, видял съм и много грозни неща в тази професия…

- Днес навършваш 31 години и въпреки че за един централен защитник това е може би перфектната възраст, замисляш ли се какво ще правиш след футбола?

- Да, няма да го крия. Не съм сигурен към днешна дата обаче, че искам да ставам треньор. Нямам такова желание, въпреки че нещата много бързо се променят. С удоволствие бих останал във футбола, но не на всяка цена. Най-вече, защото е неблагодарна работа, особено треньорството. Уволняват се лесно не само в България, но дори и тук в Германия. Започнат ли играчите да не харесват треньора, той остава без работа…