Диагностиката и лечението на белодробен рак се нуждаят от персонализиран подход

Новите лекарствени форми за таргетна терапия и противотуморно имунолечение са надежда за овладяването на белодробния рак

В рамките на здравната информационна кампания – „Поеми си дъх“, посветена на борбата с рака на белия дроб, която традиционно се провежда през ноември – месеца за борба с това социално-значимо заболяване, разговаряме с проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по обща и клинична патология в УМБАЛ „Александровска“.

 - Проф. Христова, каква е ролята на Вашата специалност като част от диагностиката и лечението на белодробния рак?

- Патологоанатомо-морфологичната диагностика в медицинската практика възниква още през XVIII-XIX век след създаването на светлинния микроскоп, с което се въвеждат изследвания върху човешки тъкани с оглед определяне на болестния процес. В наши дни специалността има основно значение в разпознаването на онкологичните заболявания в съчетание с другите клинични методи. С развитието на медицинската наука, паралелните клинико-морфологични проучвания, свързани с приложението на съвременните лекарствени препарати и схеми за лечение на неопластичните заболявания, патоморфологичните изследвания имат водещо значение в контекста на  т.н. персонализирана медицина.

В белите дробове се развиват множество болестни промени, свързани с възпалителни, автоимунни и други първични или вторични заболявания, вкл. доброкачествени и злокачествени тумори, които не винаги могат да бъдат разпознати чрез образните ренгренографски или комптютърни изследвания. Ракът на белия дроб се доказва единствено чрез микроскопско (хистологично) изследване на тъканни фрагменти (т.н. биопсичен материал), придобити чрез трансторакална иглена биопсия, фиброскопска биопсия, биопсия при видео-асистирана торакоскопия или операция.

Според стандартите и препоръките задачите и изискванията, които трябва да спазва патологът при оценка на рак на белия дроб, са определяне на хистологичния класификационен вариант, неговото разпространение и инвазивност към околни тъкани или метастази. Резултатът от патологоанатомичната диагностика е в пряка зависимост от хирургичната интервенция и предоставения за изследване тъканен материал от тумора или негови сателитни огнища (метастази).

- Кои иновативни диагностични методи вече са задължителни за определяне комплексната терапия на това заболяване? Какви са ползите за пациентите?

- От 2016 г. бе въведена нова класификация на хистологичните варианти на рака на белия дроб, според която се изискват допълнителни изследвания върху тъканния материал (т.н. имунохистохимично изследване). Чрез тях точно се определя видът на тумора. Това е особено важно за медицинските онколози при определяне на индивидуалната прогноза на пациентите и вземане решение за избор на лечение.

- В последните години има поводи за оптимизъм у лекарите по отношение на рака на белия дроб. С какво са свързани те и имат ли достъп онкопациентите у нас до най-съвременните достижения?

- Оптимизъм възникна със създаването на нови лекарствени форми, специално насочени за коригиране на някои молекулярно-генетични дефекти в туморните клетки – т.н. таргетна (прицелна) терапия. Големи надежди се възлагат и на новите лекарствени форми за противотуморна имунотерапия. Приложението на този вид лечение обаче изисква високоспециализирани патологични и генетични изследвания върху туморната тъкан. Тези изследвания не се заплащат от НЗОК. В момента се осигуряват от фармацевтичната индустрия безплатно и широкодостъпно за нуждаещите се пациенти, но след решение на медицински онколог.

- Ако пациент с такава диагноза Ви попита какво конкретно трябва да направи, за да е на най-правилния път в диагностиката и лечението си, какви стъпки ще му препоръчате?

- Най-правилният път е, когато човек предприема:

  1. Консултация с личен лекар и образно изследване на белия дроб
  2. При клинични данни с подозрение за белодробна находка - консултация с пулмолог
  3. Фибробронхоскопия при централно локализирани белодробни находки (в главни бронхи, белодробен хилус) с бронхоскопска биопсия или други клинични методи за добиване на туморна тъкан за хистологично изследване.
  4. Хистологичното изследване може да бъде допълнено с имунохистохимична верификация за определяне на класификационния вариант, което има прогностично значение за определяне на лечението.
  5. Консултация с медицински онколог за определяне клиничния стадий на болестта и лечение.

- От позицията на специалист с богата практика бихте ли направили прогноза – на какъв етап е човечеството в стремежа за овладяване на онкозаболяванията?

- Прогноза не бих могла да направя. Като специалист в областта на патоморфологичната диагностика на онкологичните заболявания  мога да потвърдя, че от края на XX и началото на XXI век медицинската наука и познанието за тези заболявания, доброкачествени или злокачествени, е в прогрес, свързан с развитието на молекулярната медицина, системните молекулярно-патологични и генетични изследвания, на които се базират съвременните лекарствени терапии и създаването на  новите лекарствени форми за лечение. Овладяването на онкологичните заболявания е труден процес. Това е свързано с тяхната изключителна хетерогенност по отношение на биологично поведение, прогноза, молекулярно-патологични особености и множество други характеристики.

Осъществява се с подкрепата на MSD България

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве