Eвродесетолевката стигна 900 лева на втора ръка

Грешки изстрелват нагоре цената на монетите

През седмицата станахме свидетели на нещо рядко. Огромният интерес към новата възпоменателна монета на БНБ доведе до опашки пред централната банка и влезе в новините на всички телевизии. Случаят не е прецедент. Факт е обаче, че за два дни десетолевката, посветена на българското председателство на Съвета на ЕС, беше изчерпана. На 2 януари БНБ продаде близо 850 бройки, а последните свършиха малко след отварянето на банката на 4-ти сутринта. На каса сребърната монета с позлата се продаваше за 66 лева, но до петък в онлайн магазините цената й достигна почти 1000 лв. Бърза проверка на екипа ни откри пет оферти на стойност от 400 до 900 лева. Търсенето пък върви около 150 лева.

Пред „Труд” експерти обясниха, че подобни суми са чиста спекула и нямат нищо общо с качествата на монетата и събитието, станало повод за издаването й. „Цените се увеличават с покачването на нумизматичния интерес и това е съвсем нормално, а не спекулативно, което наблюдаваме в момента”, коментираха от Софийското нумизматично дружество „Г.С. Раковски”. Според специалистите славата на европейската десетолевка няма да продължи дълго и цената й ще се урегулира с времето.

Няколко български монети, издавани през последния век, обаче са истинска рядкост и притежаването им е гордост за всеки колекционер. От по-новите екземпляри такава е „Сурвакари”. При издаването й през 2002 г. БНБ я продава на цената на две кутии цигари, а днес тя достига 240 лв. Монетата е с номинал 5 лева, изработена от медно-никелова сплав и с нанесено оцветяване. Издадена е в тираж 5000 броя, което не е малко за страна като нашата.

Една от редките родни монети е сребърната „60 години от Спасяването на българските евреи” от 2003 г. с номинал 10 лв. и лика на Димитър Пешев, председател на Народното събрание в края на 30-те и началото на 40-те години. Издадена е в тираж 2000 броя. Навремето БНБ я продава за малко над 30 лв., но днес върви по 800-900 лева. Интересното при нея е, че е сечена по повод първото посещение на министър-председател на Израел у нас. Гостите останали толкова впечатлени, че поискали да закупят 1000 бройки, а това я направило по-рядка и ценна за колекционерите.

Сребърната монета с номинал 20 лв. „Началото на новото хилядолетие” е издадена през 2000 г. Уникалното при нея е това, че на мястото на трите нули има дупки. Днес може да се намери за 200-300 лв., но в определени периоди офертите са достигали и 500 лв. Преди 17 години БНБ я продава за под 30 лв.

Най-рядката монета, сечена през комунистическата епоха, не е юбилейна, а стандартна, но сгрешена. Това са 2-те стотинки от 1981 г. При масовата серия на гърба има надпис „1300 години България”, както и на всички останали монети, издадени през същата година, но заради грешка на монетния двор първите бройки излизат с надпис „Народна република България”, което ги прави изключително редки и скъпи за колекционерите. Който намери добре запазен образец от малката стотинка, би получил за него няколко хиляди лева днес.

Уникална е и „Боримечката”. Това е монета с номинал 2 лв. от 1976 г., сечена по повод 100-тната годишнина от Априлското въстание, а името й идва от образа на легендарния революционер от Клисура. На пръв поглед всичко е наред при нея, но ако случайно имате такава, може с лекота да приберете няколко хиляди лева. Причината е грешка при изсичането, която е коригирана след първите 130 бройки. Именно те са редки и скъпи днес. Познават се лесно – на грута отстрани са изписани имената на въстаническите градове Батак, Копривщица, Клисура, Панагюрище и Перущица, но е пропусната Бяла черква. Тя е обявена за град също в чест на вековния юбилей и с право – Бяла черква дава 103 въстаници в четата на Бачо Киро. Авторите на монетата обаче пропускат да я добавят. Грешката е установена едва няколко дни след като е започнало сеченето и след като над 100 броя от нея вече са продадени. Направена е корекция, която премахва надписите и ги заменя със стандартния назъбен грут, а сгрешените монети стават нумизматична рядкост, за която всеки колекционер би броил няколко хилядарки.

Безспорно най-скъпата и рядка българска монета обаче е легендарната царска двулевка от 1916 г. Днес е известно местонахождението на около 15 бройки от нея. Любопитното е, че това не е юбилейна монета, а обикновена, т.е. била е в обръщение. Нумизматите, с които „Труд” разговаря, не пожелаха да назоват цената й, но уточниха, че сумата може да достигне петцифрено число. Тя е с тегло 10 грама, изработена е от сребро с ниската проба 835 и мед. Преди век са изсечени 2 милиона броя от нея, т.е. тиражът е огромен, но пет години по-късно, през Първата световна война, България започва да сече нови монети. Впоследствие страната ни е принудена да плаща огромни репарации и много от двулевките са претопени. За последно оферта за автентичен екземпляр се е появила преди около 4-5 години, разказаха от бранша. По-често се намира монетата с номинал 1 лев от същата година, но и тя е скъпа – цената й надхвърля 1000 лв.

Специалистите обаче предупреждават, че на пазара има много фалшификати, както на образци от царско време, така и съвременни. Ето защо любителите нумизмати трябва да внимават да не бъдат излъгани от недобросъвестни продавачи. Съмнителните екземпляри могат да бъдат проверени от професионалисти с каквито разполагат нумизматичните дружества, в чиито предмет на дейност влиза идентификацията и сертифицирането на монети и банкноти.

Нумизматът Николай Жерев:

Опашки е имало и преди

Опашки от нумизмати и колекционери за монети има навсякъде по света, включително в Германия, така че нищо извънредно не е станало, каза пред “Труд” нумизматът Николай Жерев. На 2 януари той е чакал 3 часа, за да се сдобие с 10-олевката, посветена на председателството. Няколко месеца по-рано с негови колеги се реди пред БНБ за монетата с лика на Елин Пелин. “Тогава тираж от 2000 броя свърши за ден, но част от него беше предоставен на различни юридически лица”, разказва Жерев. Година по-рано, през 2016-та, също има опашки - за юбилейната монета с лика на Пенчо Славейков. Медната двулевка е в тираж 2000 бройки, но юридическо лице закупува 1000 от тях и ги изнася зад граница: “Останалите 1000 броя бяха пуснати за продажба на каса и свършиха за ден”.

Наскоро беше извършена промяна на правилата, според която банка или организация има право да вземе до 12% от пуснатите на пазара монети, за да няма монопол. При всички случай в БНБ винаги остават достатъчно бройки, които банката продава на каса. Ако след определено време тиражът не се изчерпа, на разпространителите се отпускат още бройки. Този начин на разпространяване е най-добър, ако се спазва, защото така монетите достигат до истинските потребители, а не до спекулантите, категоричен е Николай Жерев.

Георги Георгиев, председател на Софийско

нумизматично дружество „Г.С. Раковски”:

Десетолевката не блести

с особени качества

Самата монета не предполага повишен нумизматичен интерес. Не привлича с нищо и е издадена в един нормален тираж за нашата страна – 3000 броя. Централната банка я е включила в плановете си още преди 2-3 години, без да знае, че Министерски съвет ще прояви желание да я подарява на делегатите за европредседателството.

Интересът не се дължи на това, че тя е посветена на Европейския съюз. До момента са издадени няколко монети във връзка с членството на България в ЕС. Последната е от 2007 г., сребърна с номинал 1,95 лв. и все още се продава в БНБ. Интересът към тях е изключително нисък и дори могат да се намерят на по-ниска цена от продажната.

Разпространението щеше да протече нормално, ако не бяха някои непремерени предварителни изказвания, че монетата ще бъде използвана за подарък, без да бъдат конкретизирани бройките. Сред нумизматите дори тръгнаха слухове, че за тях няма да останат.

В същото време БНБ взе решение да промени организацията по разпространението на монетите и да ги предлага само в пет града в България. До този момент това се правеше от почти всички търговски банки през клоновата им мрежа в страната. Освен на банките, монети се даваха и на юридически дружества като сдруженията на нумизматите, които след това ги разпространяваха сред своите членове. В същото време банката реши, че ще дава само по една монета. Практиката на нумизматите е да взимат по две за колекцията и една за размяна. Много колеги започнаха да водят свои близки, за да могат да вземат по няколко бройки.

Коментари

Задължително поле