Ексклузивно преди Конгреса - за децата, приятелите, линейките, Стоичков и Меси - и.д шеф на футбола в Пазарджик Йордан Линков

Йордан Линков е човек, когото всеки футболен фен в един от най-старите футболни градове у нас - Пазарджик познава. Бивш вратар на "Хебър", Ботев (Пловдив), Несебър и др., национал по времето на треньора Христо Стоичков, а сега - и временно изпълняващ длъжността Председател на Зоналния съвет на БФС, специално за "Труд" той сподели вижданията си за промяната към по-добро във футбола в областта и в България. Тръгвайки от проблемите на местните футболни клубове, минавайки през новите идеи за кадрова и организационна политика на БФС, Конгреса на 18 март и националните проблеми в спорта, той не скри, че има желание да работи в името на развитието на футбола у нас. "А има ли читави хора, нещата стават": 

- Здравейте, г-н Линков, бяхте представен на клубовете в област Пазарджик, кога бяхте назначен начело на Зоналния съвет на БФС? Изборът на все по-млади кадри част от стратегията за развитие на БФС ли е? 
- Изборът за нов председател в Пазарджик е стоял на дневен ред от доста време, защото г-н Спас Иванов е в пенсионна възраст. Подмладяването е започнало много преди мен, защото, например, колегата от Кюстендил Евгени Йорданов, бившият нападател на ЦСКА, е дори по-млад от мен. Реално разговорите с Борислав Михайлов бяха в началото на декември месец. На 14 декември ме назначиха като временно изпълняващ длъжността председател на Зоналния съвет на БФС в Пазарджик, тъй като Спас Иванов в момента е в болнични. Той е титулярът, но сега е в болнични и няма възможност физически да се занимава с дейността, така че аз поемам тази длъжност от него по този начин. Затова и не правя никакви промени. 
- Каква е рецептата в Пазарджишка област да има силен футбол? Беше време, когато „Хебър” игра в „А” група, капитаните на двата гранда ЦСКА и „Левски” бяха от Пазарджик, имало е и много звезди, които представят града и у нас, и в чужбина  – Георги Петков, Владо Манчев, Владо Гаджев, близнаците Миневи, Тунчев...Каква е рецептата Пазарджик отново да има такива футболисти и силен футбол? 
- За мен рецептата на първо място е да има желаещи треньори да откриват талантите! Това е най-важното нещо. Всички тези футболисти са открити от треньори, които имаха желанието да намират талантите. Говорим за намирането на талантите и развиването на талантите. Не говорим за масовката да съберем 150 деца на стадиона, но да не можем да обърнем внимание точно на надарените. С Георги Иванов – Гонзо точно това коментирахме на последната конференция в София – тук най-вероятно ще се категоризират клубовете и точно тези клубове, които развиват таланти, а не търсят масовката, мисля, че ще са облагодетелствани от цялата ситуация занапред. Може би няма да стане за една или за две години, но идеята е отборите, които развиват таланти да си получават справедливи компенсации и да имат стимул да работят затова да намират таланти. Трябва наистина да наблегнем на качеството. Аз съм възпитаник на Спортното училище в Пазарджик, където изпитът за прием беше по-труден, отколкото в Математическата гимназия. На изпит за прием се явявахме 250 деца, а се приемаха 20. Идеята и на Гонзо е точно такава. Ние превърнахме футбола в масов спорт. Но да погледнем от тази гледна точка – когато ние влизахме в Спортното училище, ни казваха „Вие влизате 20”, всичките бяхме много обнадеждени, само че още първия месец треньорът много сериозно ни приземи и ни каза: „Деца, имате желание, само че, ако не се трудите, и един няма да стане от вас, един ако стане, аз ще съм най-доволен”.  Масовият спорт е за здраве, за поддържане на тялото. Не трябва да превръщаме футбола в масов спорт. За здраве и като хоби можеш да риташ в областната група. Но трябва да се отсяват децата и трябва да се прави подбор, селекция, още от малки и да се набляга на децата, които имат шанс за развитие. 
- В Пазарджик „Хебър” има ДЮШ, има и няколко по-малки школи в града, над 200 деца тренират в различните възрастови групи. Ще дам един пример, в Пловдив имат сериозен проблем с базите. Как стоят нещата с тренировъчните игрища в Пазарджик? 
- В Пазарджик Общината се е погрижила перфектно за развитието на децата. Имаме доста обновен стадион, нови игрища, имаме "Зона на здравето" също с футболни игрища, предоставени на „Орлетата” от частния отбор, който развива само деца. И най-важното, което е - „Хебър” има 200 деца, но това не е масовка, защото за тях се грижат достатъчен брой треньори, професионално. На всяка група имат треньори, има и групи с помощник-треньор, който помага. Това е важно, това е правилният път за развитие. Това е правилният начин – подбираш деца, но им даваш и треньорите, които да ги развиват. И логично – в последно време се завръщат успехите в школата на „Хебър”. Дава отражение това, че дори се използваха методисти, които дойдоха от чужбина. Сега също мисля, че има чужденец, който отговаря за тренировъчния процес при подрастващите, треньорите се обучават по този начин, получават адекватно обучение на момента. Мисля, че това ще доведе до още по-големи резултати, защото в крайна сметка футболът не е лесен спорт и иска време да се развие. Но в момента, ако искаме от днес за утре да направим някого шампион, много трудно става, да не кажа - невъзможно.
- Като казахте за стадиона на „Хебър”, имаше епизод преди мача с ЦСКА за Купата, в който теренът беше в много тежко състояние. Дали се реши проблемът?
- Да, мисля, че е перфектен стадионът в момента. Точно след мача с ЦСКА доста бързо го решиха проблемът. Доиграха сезона на стадион „Георги Бенковски”. Мисля, че тревното покритие е перфектно. А и имаха доста алтернативни терени за игра, докато го възстановяваха.
- Играл сте в Кипър. Да погледнем от една друга гледна точка към професионалните ни отбори. Какво е мнението Ви за правилото за чужденците, остават до 5?
- Това е доста голям проблем във всички страни. Но идеята на Георги Иванов – Гонзо е много правилна. Като се въведе актуализацията на клубовете, ще се въведе и това - според това кой клуб колко чужденци ползва, ще плаща, но таксата ще е различна. И ако ползваш повече чужденци, заплащаш повече, като тези пари отиват за детско-юношеския футбол. Това е една много справедлива клауза, която най-вероятно ще помогне много на детско – юношеския футбол. Тогава вече ще могат да се отпускат повече средства за развитие, за екипировки, за топки и други консумативи. 
- Много иновативна идея.
- Мисля, че трябва да се започне отнякъде. Ясно е, че няма да е лесно. Ясно е, че ще има много противници. На всяко едно решение винаги могат да се намерят кусурите. Но ние не тръгнем ли отнякъде, това означава, че ще си тъпчем все на едно място или в крайна сметка ще се връщаме назад. Назад в годините от страх тоя да не каже нещо, другият да не се обиди, не се е стигало до такива Драконовски мерки, които за вбъдеще ще донесат позитиви. Това е цялата истина. Всички развити страни са минали през тоя период, само че – много по-отдавна. Ние все го отлагаме. И все си седим на едно и също място. 
- Вече проведохте среща с представители на клубовете в района. Поговорихме за възможностите. Нека назовем и проблемите – индивидуални или общи.
- Аз от доста години съм във футбола в областта. Тази година - вече като администратор, а преди това – като футболист, където още по-отблизо се виждат проблемите. Важните проблеми на хората, няма какво да се лъжем, са финансите. Финансовата част е един от главните проблеми. Истината е, че в нашата област това, което говорихме за масовия спорт, ние го превърнахме в една идея професионален. Масовият спорт на ниво „А” и „Б” областна група трябва да е спорт за забавление и спорт за хоби. Тук трудно можем да развиваме 18-годишни таланти. Тук трябва да играят бивши футболисти или хора, които трябва да имат мерак за футбол, но са вече на по-преклонна възраст и не могат да играят на по-високо ниво. Но тук идеята е да използваш такива хора в клубовете на базата на опита им, но те да си упражняват хобито. Само че тука обърнахме нещата да се дават едни пари, които в случая са за нищо. Навсякъде в цял свят – в Англия, в Кипър дори, от личен опит го казвам, в Кипър в 20:30-21:00 ч. на осветление играят областните групи, но си събират таксите от футболистите, събират си за съдийските такси, всеки футболист идва с 20 евро на мача, плаща си и си упражнява хобито. Защото това е хоби. Защото аз, ако съм ловец и в събота искам да отида на лов, ще си купя пушка, ще си купя патрони и ще отида на лов. Само че ние, като сме футболисти, искаме да играем за удоволствие, обаче очакваме някой друг да ни го осигури. Дали някой спонсор, дали някой по-богат бизнесмен от селата или от града..., той трябва да ни го осигури това, да ни осигури топла вода, екипи, да ни плати съдийските такси, за да играем. Това е едно грешно схващане за тези аматьорски групи – „А” и „Б” областните. Това е футбол за удоволствие. Знам, че има места, където има президенти с повече финанси, те дават пари за футбол, но реално ги дават за егото си, не ги дават за развитието на футбола. Така че на мен идеята ми е, че това е аматьорски футбол, футбол за хоби, футбол за здраве. Отиваш на фитнес и си плащаш картата. А тук обърнахме нещата в нашата областна група, повечето трябва да ти платят таксите, чакаш пътните да ти платят, пък и някоя премия да ти дадат, което натоварва в един момент финансово хората, които издържат клубовете. На 3-тата, 4-тата година започва да ти идва малко нанагорно. За мен това е голяма грешка, защото не се развива нищо по този начин. Разбирам, ако е отбор като Панагюрище, например. Аз съм играл и там. Отбор, който също мина през областната група, но те искаха да растат нагоре, да отидат в „Б” група, играха там. Така – да. Но когато е за удоволствие, не може да имаш претенции върху това някой да те финансира, за да спортуваш. Проблемите иначе са доста. Най-вече са със стадионите и с разходите по организиране на мачовете. Надявам се да дойде момент, в който всеки ще си сложи ръка на сърцето и ще каже „никой не ми е длъжен да ми плаща на мен за това, че аз практикувам някакво хоби”. 
- Да разгледаме още един болезнен проблем, който скоро ни засегна на национално ниво при инцидента с Георги Петков. Първо, Вие сте лични приятели, да попитам какво бихте му пожелал? И време ли е вече да се мисли за медицинско обезпечаване с линейки и персонал и на аматьорските мачове, и на контролите?
- На Георги Петков пожелавам най-вече здраве! И много ще се радвам на футболно дълголетие, и много се надявам на рекорд на Гинес за най-възрастен играч в професионалния ни футбол.

За медицинското обезпечаване  на мачовете е доста тежък проблем. Особено в последните 2 години заради Ковид пандемията стана страшно и при нас в областните групи, и нагоре. Пак ще споделя, в Кипър и дори, доколкото знам, и в Германия – на мач нямаш право да ангажираш линейка 90 минути да стои на стадиона. Но там, когато се обадиш на 112, линейката трябва да е пристигнала за 2 минути. Хората са го забранили да има линейки на стадиона, но ако стане проблем, звънкаш на 112 и тя за 2 минути трябва да дойде. Лошото е, че в нашата действителност не можем да разчитаме на това. Затова сега се прие за Първа лига да има 2 линейки. Но ако се замислим чисто човешки, особено за областните групи, отиваме и играем в едно село, примерно – Козарско, което има една линейка за цялата община. Трябва да я ангажират тя да стои на стадиона. Ами, не дай Боже, ако в същото време се случи нещо с друг човек някъде...? Много е голям проблемът. А се намесиха и външни фактори заради пандемията – липсата на доктори. Мисля, че имаме доста кадърни физиотерапевти, парамедици...В случая, те могат да реагират доста бързо. На мача със Славия най-бързо реагира парамедикът. Много добро момче! Д-р Денис, той му спаси живота на Георги Петков. При нас е национален проблем липсата на кадри в медицината. Но пък сме задължени да имаме медицинско лице на всяка спортна среща, защото рядко се случва, но лошото е, че веднъж като се случи, после всички размишляваме – ама как щеше да е, ако...можехме да го избегнем. Моето мнение е, че трябва малко да разширим обхвата на медицинската помощ. И аз съм ходил на курсове от БЧК. Има доста добри курсове за Първа помощ и, ако има читави млади хора, които имат желание да се развиват като доброволци – медици, биха могли да поемат тази роля. Докато, ако задълбаем по-надълбоко, да търсим специалист, там вече наистина трябва да го търсим в болницата. Аз затова споделих това мнение, че в чужбина няма нужда да има лекар, медицинско лице, висшист, за да има спортно събитие. Там знаят, че, стане ли нещо, на първо време физиотерапевтите реагират, колкото могат, и, ако е по-сложен проблемът, звънят на 112, идва линейката и отиват в болница. 
- Ще се върна малко по-назад към въпроса. Тук няма задължение по наредбата на БФС за организиране на първенствата и турнирите на контролите и непрофесионалните мачове да има лекар въобще. Само че Пазарджик и тук е пример. Съжалявам, че Ви припомням казуса „Иван Ранчев”. Знам, че сте лични приятели. Доста тежка трагедия. Ако на стадиона в Лисичево имаше линейка и лекар при удара на мълнията, независимо, че беше контрола, може би щеше реакцията да е адекватна. Като казах Ранчев, имате ли информация докъде е стигнала проверката на прокуратурата по случая?
- Нямам информация. С неговата съпруга и детето всеки ден се виждаме. Тя споделя, че има проблеми. Както можем, помагаме. Организирахме турнир в Брацигово. Емо Костадинов го уважи. БФС отпусна средства, в Брацигово и в Пазарджик събрахме доста сериозна сума. Краси Консулов също организира турнир. Но не знам наистина в прокуратурата какво се е случило. Специално за този мач, при разговори със запознати хора, най-вероятно, ако имаше дори и не медицинско лице, не линейка, дори само дефибрилатор да имаше с човек, който е минал обучение как да го използва, нямаше да се стигне до фатален край. Но истината е, че по наредба задължението за медицинските лица е на отбора-домакин. Но в случая с контролите – знаете – всяко едно наето медицинско лице се заплаща. Няма никой да дойде безвъзмездно и да стои на мача. На мен идеята ми е отборите, които по някакъв начин искат да развиват футбола, да мислят за здравето на футболистите. Това трябва да ни е на първо място и оттам да тръгваме да се забавляваме с футбола. Мисля, че е много трудно да се впише в наредбата да има медицинско лице и на контролите. Истината е, че дори в момента имаме доста нерешени въпроси, които касаят медицинските лица. Най-вече натежават на отборите финансово. От друга страна – не могат и да намерят лицензирано медицинско лице. Това е голям проблем.
- Колко клуба от областта ще участват на Конгреса на БФС на 18 март?
- 28 клуба са членове на БФС с право на глас към момента. 3 от тях са временни членове, които са приети на последния Конгрес. Още не е ясно, но най-вероятно съдът трябва да обяви дали тези 3 клуба също ще се включат в гласуването на Конгреса, но минималната бройка е 25 редовни члена на БФС, които в понеделник или най-късно във вторник би трябвало да си получат документите от БФС за излъчване на делегати. 
- Много от тях са имали среща със Стилиян Петров. Запознат ли сте с проблематиката, която екипът на Димитър Бербатов засяга в своята програма? И бихте ли работил с него като президент на БФС, евентуално?
- Запознат съм с проблематиката. БФС е органът, който организира Конгреса. Всички областни и зонални председатели бяхме в София и разисквахме тази тема. Има промяна в документите. Обвиняват някои колеги в забавяне, но мисля, че всичко ще стане в срок. Имам уверението, че от тази гл.т. няма да има никакъв проблем. Последните данни са, че 670 комплекта, колкото са членовете на съюза, ще бъдат доставени до понеделник-вторник по областните центрове. За срещата на Стилиан Петров реално знам от медиите. За вижданията, мисля, че те са футболни хора, нормално е да имат виждания за развитие на футбола, това е най-логичното. Но не съм се запознавал в детайли с тях, не за друго, а защото съм много зает дори с организацията за момента. Все пак съм новобранец, колкото и да мисля, че съм знаещ и можещ. Възникват ежеминутно казуси, които искат време и енергия да ги решиш и да ги отметнеш. За другия въпрос, предпочитам да не отговарям, защото от 2 месеца насам сам се научих, че не трябва да си правиш планове за повече от един час. Казвам го и на хората на Боби Михайлов, и на тези на Бербатов – важното е да се работи! Има ли читави хора, които имат желание да работят, нещата ще станат!
- Бил сте в националния отбор под ръководството на легендата Христо Стоичков, нещо, за което мечтае всеки футболист у нас. Как се чувствахте? И кога нашият национален отбор го виждате отново на голямо първенство?
- (След дълбока въздишка) За Христо Стоичков само суперлативи! Аз само една случка ще разкажа. От националния отбор, като пътувахме за Америка за мача с Мексико по време на турнето. Прекачвахме се в Германия. Да влезнеш в пътнически самолет и да видиш как целият самолет става на крака и му ръкопляска – това е нещо...тогава разбираш за какъв човек става въпрос! Да не говорим, при посрещането в Америка, че имаше телевизии, които предаваха наживо, че Стоичков стъпва в Америка. Събитие! Когато изпиташ такова нещо, разбираш за каква огромна личност става дума, какво огромно уважение имат не само към Стоичков, а уважение към България чрез това към него показват. На него ще съм му благодарен цял живот, че ми е подарил тези два момента! Дано да се роди и друг, на когото да оказват подобно уважение! За националния отбор се надявам, че Гонзо ще прокара своите алтернативни идеи, но истината е, че при нас се изисква време да изкараме талантите, които да ни направят горди. Сега за сега не виждам много големи шансове, но пък с това обиграване, което се случва на младите, мисля, че за следващия цикъл ще имаме доста големи шансове. Но нека все пак да видим как ще минат и тези квалификации, които сега започват, защото не е лоша програмата, не са лоши съперниците, малко самочувствие, мисля, че ни трябва малко самочувствие и то-подплатено самочувствие. Когато победиш, да излезеш на следващия мач да имаш самочувствието, че си победил и го можеш, а не, че веднъж си победил и в следващия мач съперниците сами ще падат...Футболът стана толкова изравнен, че вече във всеки един мач трябва да имаш самочувствието, но и във всеки един мач трябва да го доказваш!
- Имате ли прогноза за световното първенство? Кой Ви е фаворит, любим отбор, кой да очакваме да спечели „Златната топка”?
- Реално, на мен от 12 години Аржентина винаги ми е фаворит за спечелване на световното. Мисля, че сега няма да го изпуснат. Виждам ги, особено сега след оставането на Меси, че може би ще направят всичко възможно. На предните световни нямаха късмет. Кофти ситуация се получи с Агуеро, че няма да участва. Имат силите. Иначе определено ще трябва да се съобразяват с Франция и Италия, Бразилия не са за подценяване. Вероятно изненадата ще е от някои по-екзотични страни, но има време дотогава. Както има време и за „Златната топка”. Но ще е интересно, защото първенството е ноември-декември, а януари е връчването на „Златната топка”. Значи на световното първенство ще излезе футболистът със „Златна топка” за тази година!  

Христина Колева, в-к "Труд"