Превръща ли се националният отбор на България в експеримент без ясна цел? Дори и със селекционер с име Ясен. За 2 години отборът бе воден от трима различни треньори. Красимир Балъков не дочака победа в шестте си мача начело на тима. След него Георги Дерменджиев спечели само срещу Чехия (1:0) и Гибралтар (3:0) от 11 опита. Сега на ход е Ясен Петров, който тръгна с обещания за оптимизъм и свежа кръв при „трикольорите“. И в първите 3 световни квалификации тимът ни се пребори за 1 точка. Равенството 0:0 със Северна Ирландия в кампанията Катар 2022 бе и първа визита под ръководството на Петров. А след нея България продължи да е без победа като гост в квалификации от 6 години насам, изключвайки новия турнир Лига на нациите, който не дава право на директно класиране след групите. Така за последно „трикольорите“ ликуваха зад граница срещу Малта на 12 юни 2015 година след 1:0 със селекционер Ивайло Петев. А оттогава много вода изтече. 

След Белфаст феновете на България ще трябва да чакат до есента, за да видят евентуален първи официален успех от 2019 година насам. Дали заради незавидните резултати, или в търсене на промяната, но под ръководството на Ясен Петров дебютираха цели 9 футболисти в рамките на 270 минути. Само на Острова те бяха четирима – Даниел Наумов, братята Петко и Андреа Христови, както и Антонио Вутов. Общо 7 от стартовите 11 пък бяха до 24-годишна възраст. Похвално смело действа Петров в избора на състав въпреки задаващия се нулев актив на старта. Пак добре, при Бала дебютантите бяха на по 38 години (б.а вратарят Христо Иванов). С цената на много усилия в дефанзивен план все пак бе извоювана първа точка. Проблем видимо има в атаката, както и в нейното изграждане. Във втори пореден мач България отправи само един точен удар. Той дойде в 90-ата минута. Твърде малко срещу противник от такъв среден калибър. 
Факт е обаче, че за въпросните 2 години на абсолютен експеримент в представителния ни отбор, бяха изиграни 7 мача срещу съперници от Острова. В тях тимът вкара едва 1 гол и допусна 4 загуби – Ейре (1:1 и 0:0), два пъти по 0:1 от Уелс, 0:4 и 0:6 от Англия и сега това 0:0. А шотландците? О, те сигурно съжаляват, че нямат късмет при жребия…

Освен изброените вече дебютанти в Белфаст, първи минути в националния записаха още Даниел Димов, Петър Витанов, Момчил Цветанов, Илиан Илиев-младши и Атанас Илиев. От десетте дебютанти в списъка на Ясен Петров, участие не взе единствено вратарят Иван Караджов. В сряда вечер лентата бе на ръката на трима различни футболисти – Георги Костадинов, Кирил Десподов и Димитър Илиев. Много воеводи, но лидер още няма. Това сочат фактите. И само трима бяха на терена от последната победа с официален характер - тази срещу Чехия (1:0) от есента на 2019-а. Това са  Петър Занев, Георги Костадинов и Кирил Десподов. Няма лошо, въпросът е промяната да е планирана, а не да е хаотична. Затова и критиките към Ясен Петров трябва да се умерени и градивни. Към днешна дата обаче България продължава да играе с пораженческо мислене. Целта е да не допусне гол, а в атака действията са в мъгла. Твърде малко ситуации, твърде малко владеене на топката и нисък процент точност на подаванията (68% в Белфаст). Срещу отбор като Северна Ирландия нашите са си подали топката общо 151 пъти срещу 487 за домакините… Може би тренировките за този важен компонент ще останат за следващия лагер. Но 1/3 от този квалификационен вече цикъл мина. А след него сме (почти) капо. На въпрос дали следващите 5 мача ще са като приятелски, Петров отговори: “Защо да са приятелски? Остават още пет мача. В тях всичко може да стане Не беше риск да заложим на четирима дебютанти. Не искахме да ги излагаме на риск срещу Италия и Швейцария и смятахме, че този двубой е подходящ да дебютират. Изразходихме доста енергия да се противопоставим на Северна Ирландия…”.

Следващите мачове са през септември, а дотогава евентуално може да дочакаме бленувания конгрес на БФС, след който да паднат много въпроси. Или да се появят други? Видимо е обаче, че промяната е необходима не само в националния отбор, но и във футболния съюз. В противен случай играчи и треньорите ще продължат да се сменят до забрава. Така, както забравихме какво е „трикольорите“ да бият като гост в официални мачове и въобще да се надиграваме с големите. Забелязвате ли, че вече даже не споменаваме класиране за първенства? Тъжно, много тъжно. Зрелища няма. За хляба пък отговарят други.