Москва и Техеран, основните поддръжници на Асад, не успяха или не пожелаха да спрат вълната

След повече от година на безмилостен конфликт в Близкия изток зашеметяващата капитулация на режима на сирийския президент Башар Асад ще остане в историята на региона като едно от най-големите сътресения, пише Financial Times.

Само за 12 дни бунтовниците навлязоха от север, а след това и от юг в сърцето на Дамаск, превзеха столицата и сложиха край на повече от 50-годишното династично управление на Асад над страната. За по-малко от две седмици те постигнаха това, което десетки хиляди въоръжени опозиционни бойци не бяха успели да направят за 13 ужасяващи години гражданска война.

Москва и Техеран, основните поддръжници на Асад, не успяха или не пожелаха да спрат вълната, тъй като и двете страни бяха въвлечени в собствените си конфликти - Русия в Украйна, Иран и неговите пълномощници в 14-месечния конфликт с Израел.

В много отношения зрелищното падане на режима изглежда е една от непреднамерените последици от яростните ответни действия на Израел срещу неговите врагове след нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. Следващата година преобръща всички предишни норми в региона, като благоприятства запалителна, непредсказуема среда.

В продължение на месеци израелските сили нанасят въздушни удари по Сирия, убивайки командири на Иран и неговите пълномощници, като същевременно бомбардират обекти, свързани с Иран и Хизбула - ливанското бойно движение, което също подкрепяше режима на Асад по време на гражданската война.

Но повече от всичко друго, светкавичната офанзива на бунтовниците подчерта плачевния характер на разрушения и корумпиран режим на Асад.

Асад, който наследи баща си Хафез ал-Асад през 2000 г., беше брутален деспот. По време на гражданската война той използваше най-жестоките средства, за да потуши противниците си: химически оръжия, барелни бомби, тактики на обсада и глад, масови задържания, мъчения и убийства.

Повече от 12 млн. души - половината от населението - са били принудени да напуснат домовете си през десетилетието на войната. Повече от 100 хил. души са така наречените „изчезнали“ - хора, които са били отвлечени от силите за сигурност, а местонахождението им все още е неизвестно.

Докато паразитиращият режим обезкръвяваше страната, дори хората от малцинствената алауитска общност, които бяха изпратили синовете си да умрат във войната на Асад срещу собствения му народ, бяха деморализирани, безнадеждни след години на задълбочаващи се икономически и социални проблеми.

Кончината на Асад ще бъде приветствана от многото милиони хора, които страдаха под неговото управление, тъй като той отказа да направи компромис и да преговаря за политическо споразумение с опонентите си, което би могло да стабилизира страната и да я насочи към друга траектория.

Но масовото ликуване ще бъде смекчено от тревога за това какво ще последва.

Офанзивата беше ръководена от най-мощната бунтовническа сила - „Хаят Тахрир аш Шам“, ислямистка групировка, която е бивш филиал на „Ал Кайда“, обявена за терористична организация от ООН, САЩ и други държави. Нейният лидер Абу Мохамед ал-Джолани, който публично заяви желанието си да завладее Дамаск и сега се явява ключов фактор при вземането на решения, някога се е сражавал с джихадистката групировка „Ислямска държава“ и за главата му е обявена награда от 10 млн. долара в САЩ.

През шестте години, откакто ХТС управлява северозападната провинция Идлиб чрез ръководено от цивилни правителство, той се опитва да преквалифицира групировката в по-умерено ислямистко движение. Но тя запази контрола си с желязна хватка, а агенциите на ООН документираха злоупотреби.

Но ХТС е само една от многобройните опозиционни групи, които са останки от първоначалното въстание и са участвали в нападението. И в миналото различните фракции са влизали в сблъсъци помежду си.

По време на последната офанзива имаше координация между ХТС и подкрепяните от Турция фракции, които действат под шапката на Сирийската национална армия, и други групировки, които обкръжиха Дамаск от юг.

Истинското изпитание обаче ще настъпи, когато фракциите се опитат да си поделят плячката от победата - и властта.

Малик ал-Абдех, сирийски анализатор, заяви, че се успокоява от факта, че бунтът изглежда е бил ясно координиран между ХТС и различните други групировки, описвайки нападението срещу режима като „план за контролирано разрушаване“.

„Това чувство на еуфория и гордост е смекчено и от усещането, че може да има насилие - това е почти твърде хубаво, за да е истина“, каза Абдех. „Но е ясно, че има план, много внимателно е съобщено от ХТС и Джолани, че има карта. Това успокои много хора.“

Освен сунитските мюсюлмански бунтовнически групировки, има и кюрдски сили - които САЩ подкрепиха в борбата срещу ИДИЛ - които контролират една част от североизточна Сирия.

Турция обаче ги смята за продължение на кюрдските сепаратисти, които от десетилетия се борят срещу турската държава.

От няколко години турските войски са разположени в Северна Сирия, за да отблъснат кюрдските бойци и връзките им със сунитските бунтовнически групи. Това означава, че Анкара сега е вероятно най-мощният фактор в съседната страна и ще играе ключова роля в това, което ще последва.

Турция обаче има сложни, на моменти неудобни отношения с ХТС, която тя също е обявила за терористична организация.

Междувременно САЩ разполагат с около 900 военнослужещи в страната, за да подкрепят борбата срещу ИДИЛ.

Освен риска от вътрешни сблъсъци между бунтовниците, съществуват и опасения, че ИДИЛ - която някога контролираше големи части от Северна и Североизточна Сирия - ще се опита да се възползва от хаоса и да се завърне.

Малцинствените групи в Сирия, която отдавна е една от най-светските страни в региона - фактор, който е послужил на Асад като член на малцинство - ще бъдат обезпокоени от това, което следва. Страната има разнообразно население от племена, религии и секти.

По време на офанзивата Джолани, урбанистичен прагматик, се свърза с племена, бивши противници и посредничи за споразумения за капитулация, като същевременно разпореди защита на малцинствата.

Съседните държави, включително Израел, Йордания и Ливан, също ще бъдат предпазливи, както и държавите от Персийския залив, които през последните години отново се ангажираха с Асад и разглеждат ислямистките движения като дестабилизиращи сили.

За съседите на Сирия е изгодно да видят Асад отслабен, а Израел отдавна иска да сложи край на присъствието на Иран и Хизбула на северната си граница. Но също така ще има и загриженост от потенциалната перспектива за една крехка, изтъняла държава в хаос с ислямистки групировки начело.

Когато през 2011 г. в Близкия изток избухнаха народни въстания срещу авторитарни режими, в региона се разнесе вълна от оптимизъм. Но тя беше твърде кратка.

Сирия изпадна в опустошителна гражданска война. В Египет армията завзе властта в подкрепен от народа преврат две години след свалянето на президента ветеран Хосни Мубарак и там управлява един от най-автократичните режими в региона.

В Либия демокрацията се наложи за момент, преди съперничещите си въоръжени фракции да се обърнат една срещу друга и северноафриканската държава да остане разпокъсана и хаотична.

Предизвикателството, пред което е изправена Сирия сега, след като Асад най-накрая беше свален, е дали тя ще успее да се справи с капаните и да избегне бедствията, които сполетяха други нации след падането на деспотите, и дали ще започне трудния процес на възстановяване и помирение, пише още FT.