„Локомотив“ (София) отново е част от елита на България. Емблематичният клуб, 4-кратен шампион и №4 по сезони в Първа лига, се завърна след 6-годишно изгнание по долните дивизии. Отборът на Начко Михайлов, Никола Котков, Йордан Стойков, Бойчо Величков и редица други легенди бе запратен да играе из столичните села през 2015 година заради дълг към държавата.

Именно тогава стартира и прераждането на „железничарите“. С отбор, съставен от юноши и бивши футболисти на клуба и начело с наставника Антон Велков, „Локомотив“ потегли обратно по пътя към върха. Месеци по-рано клубът бе изоставен от дългогодишния благодетел Николай Гигов, а гаврата с „железничарите“ бе пълна, когато в „Надежда“ се появиха култовите „герои“ Петър Касев и Кирил Льосков. Считаните и до днес за наемници за ликвидирането на емблематичния столичен останаха само месец, след като бяха безсилни дори в плащането на съдийските такси. Така на хоризонта се появи Иван Василев. Бизнесменът и юноша на „Локомотив“ (София) трябваше да отвори изцяло нова страница в историята „железничарите“ – на чисто, без задължения, но и без мачове от най-висок ранг. Очакванията бяха за бързо завръщане в елита, но понякога не се случва така, както го планираш.

„Първата година бяхме в окръжната, тръгнахме по честния път, после бяхме поканени в „Б“ група, но нямахме право да влизаме – обясни Василев. - Един бараж ни отне мечтата, последван от година, която не беше добра. Следващата пък прекъснаха първенството заради COVID-19. Този сезон вече напълно закономерно влизаме, след като почти през цялото време бяхме първи. Имаше лек спад от зимата, заради контузени и невъзстановени футболисти. Наясно съм с причините, но няма да се оправдавам, имаше мачове, в които разочаровахме.“

А Василев признава, че премеждията и годините зад гърба му като президент са го направили по-опитен: „Разбира се, че съм по-зрял. Никога не съм имал намерение да оглавявам клуб. Човек се учи докато е жив. Първа лига е друго предизвикателство. Трудното тепърва предстои, наясно съм. Правим ремонт на стадиона, чакаме решение по казуса с осветлението. Тепърва има да се прави селекция. Няма да е леко.

Но най-важен е въпросът с финансовото състояние на клуба, тъй като разходите в елита са различни, както и бюджетът за място сред най-добрите. През годините имаше слухове и варианти за различни спонсори, но в крайна сметка малцина бяха онези, подали ръка на „червено-черните“.

„Ще видим как са нещата, финансово сме били добре през последните 6 години. Всичко е било пресметнато, не се изхвърляме. Коректни и точни сме в това отношение, един от малкото клубове в професионалния футбол, а и не само, който няма задължения.“

До края на сезона „Локомотив“ има още два двубоя – домакинство на „Созопол“ и визита на втория тим на „Лудогорец“. Но лятото е периодът, когато ще бъдат "ковани" елитните "железничари" и от взетите решения ще зависи съдбата им при завръщането в елита. Последният път „червено-черните“ финишираха с бронзови медали и място в Европа, но им бе отнето правото да продължат приказката. Но песента, ехтяща толкова години в „Надежда“, подсказва за духа на славния клуб. С „червено-черни“ цветове са железни богове и легендата за тях не ще умре…