В Белгия беше приет първият закон в Европа и света, според който проститутките, тоест работещите в индустрията за предоставяне на сексуални услуги, ще имат социални придобивки като право на пенсия, отпуск по майчинство и трудов договор. Както съобщава "Euronews", този закон може да инициира големи промени в цяла Европа.

„По този начин ще получим по-голям избор от безопасни места, където можем да предлагаме услугите си по начина, по който искаме. В момента това не е така“, казва едно от трудещите се момичета - Емили, която живее в голям град в Белгия. Тя е независим секс работник от три години. Името й е променено, за да се защити нейната самоличност. Емили лично изпитва липсата на подкрепа за секс работниците по време на пандемията от коронавирус, когато много от тях загубиха голяма част от доходите си и не отговаряха на условията за държавна подкрепа, тъй като техният работен сектор не съществуваше официално.

Тя и колегите й се надяват това да се промени след приемането на първия трудов закон за секс работниците в Белгия.

Какво означава на практика новият закон?

Законът, който беше приет с 93 гласа "за", 33 "въздържал се" и нито един "против", по-рано този месец, позволява на работодателите да предоставят на белгийските секс работници трудов договор за първи път и дава на проституиращите достъп до социални осигуровки като пенсии, здравно осигуряване и годишен отпуск.

Той също така предоставя на секс работниците защита от рискове, свързани с работата, включително прилагането на стандарти за това кой може да стане работодател. Дан Бауенс от Белгийския съюз на секс работниците UTSOPI обясни, че новият закон поставя ограничения върху това кой може да сключва трудови договори със секс работници.

"Това не могат да бъдат осъдени за трафик на хора и кражби. Това е много важно нещо, защото досега беше възможно", каза той.

Секс работниците вече официално имат възможността да отказват клиент или сексуален акт, както и да спрат сексуалния акт по всяко време. Ако секс работник се позовава на някое от тези права повече от десет пъти за една година, служителят или работодателят може да извика държавен посредник да се намеси.

Could Belgium's historic labour law for sex workers usher a change in approach across Europe? https://t.co/cLjFF9L5Ck

— Alexander Bard (@Bardissimo) May 13, 2024

Белгия е далеч пред другите европейски страни в това отношение. Само преди две години тя стана първата страна в Европа, която декриминализира секс работата. Други държави или са легализирали сексуалната работа до известна степен, или са следвали т.нар Северен модел, който криминализира предоставянето и закупуването на сексуални услуги.

„Различните модели на легализация в страни като Германия, Холандия и Австрия означават, че всяка страна има специфичен набор от условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се извършва законно секс работата“, каза Бауенс.

На някои места секс работник все още може да бъде преследван за това, че си върши работата, ако не отговаря на определени предпоставки, което не би било така при система на пълна декриминализация. Германия обмисля промяна на съществуващите правила, тоест криминализиране на клиентите на секс работници според скандинавския модел. Въпреки това, според Емили, подобни промени само правят секс работата по-опасна.

„Ако криминализирате клиентите, добрите клиенти, тези, които искат да спазват закона, ще спрат да използват услугите ни. Тези, които не се интересуват от закона, така или иначе ще продължат да се срещат със секс работници. В резултат на това ще имаме по-лоши клиенти“, казва Емили.

Дълго време Европа не можеше да се споразумее за единен модел за регулиране на секс работата. Миналия септември Европейският парламент прие разделен доклад за това как да се регулира секс работата, който подчерта необходимостта от намаляване на търсенето на секс работа и наказване на клиентите. Въпреки че докладът нямаше законодателно въздействие, асоциациите и неправителствените организации на множество секс работници критикуваха препоръките му.

„В известен смисъл това не е общоевропейско нещо, както Европейската комисия ни каза, когато кандидатствахме за финансиране. Зависи от държавата членка“, казва Сабрина Санчес, изпълнителен директор на Европейския алианс за правата на секс работниците.