Откъс от новия бестселър “Царичина – съдбовен контакт”

Проектът е секретна операция на Генералния щаб на българската армия

Новата книга “Царичина - съдбовен контакт” на феномена Елисавета Логинова разказва за загадъчната подземна експедиция на военните, която тя води до внезапното й закриване през 1992 г. Издателство “Кибеа” представи преди дни отдавна очакваната и подготвяна книга. Десетилетия след спешното закриване на “обекта Царичина” се питаме ще съберат ли кураж други участници в секретната и старателно дискредитирана операция на военните, които да потвърдят думите на г-жа Логинова. Читателите ще могат да се запознаят с премълчани досега истини.

Предлагаме ви откъс от новата книга.

Отговорите на първите въпроси, свързани с експеримента, бяха надлежно документирани и останаха на съхранение в архивите на Генералния щаб. Те дадоха неочаквана посока на проекта и го изпълниха с ново съдържание. Накратко информацията гласеше:

“Вие тръгвате да дирите съкровището на цар Самуил. То се намира близо до София. Ценността му е голяма и може да помогне за благополучието и доброто име на България. Но много по-важно е да се открият останките на първия човек, живял на Земята. Той е бил двуполов и това откритие ще преобърне историята на света и теорията на Дарвин, ще разтърси обществото ваше и църквата”. Учителите, както Ги наричам сега, ми предадоха, че операцията ще се нарича “Слънчев лъч”, защото светлината е началото на живота на Земята. Подчертаха, че ние ще търсим

останките на първия човешки индивид

Първият човек – това е живот, а животът се свързва със светлината. Светлината на свой ред е безкрайност, която сътворява, носи обновление и е перпетуум-мобиле на живота. Затова и операцията трябваше да носи името “Слънчев лъч”.

***

Тук ще направя едно важно уточнение, към което ще се върна нееднократно в хода на разказа си. Проектът в Царичина беше секретна операция на Генералния щаб на българската армия, което означава, че всички заповеди бяха надлежно подписани, прошнуровани и преномерирани. Всяко едно действие на екипа беше в рамките на закона. Документалната обосновка беше задължителна дори при привидно маловажни детайли. Имаше финансови разчети за всички разходи без изключение, описваше се всяка стъпка, предприемана било от офицери, било от войници, било от останалите членове на екипа. Строгата отчетност беше задължителна за всички и на всеки етап от работата. След приключването на работата в Царичина в медийното пространство като по поръчка се лансираха подозрения във финансови злоупотреби, представени като безспорни факти. Беше създадена специална комисия, която да установи колко средства са били изразходвани и с каква цел. Благодарение на изрядно воденото счетоводство се доказа, че не са похарчени милионите, за които ни обвиняваха. Заключението на комисията обезсмисли започнатото дело за финансови злоупотреби и то беше прекратено. По онова време в средите на военните често се коментираха средствата, влагани от други държави за подобни експерименти, и се сравняваха с издръжката на проекта Царичина. Разликата беше драстична и този факт беше обект на разгорещени спорове. Независимо от скромните на практика средства, отделени за проекта, нашият екип успя да прокопае

тунел, който достигна в дълбочина 70 метра,

при това без особени мерки за неговото укрепване.

Всички участници в експедицията без изключение получавахме войнишка храна. В свободното си време беряхме гъби, които – с ориз, на салата, на супа – бяха основният ни деликатес през лятото и есента. През тези две години спяхме във фургони, това бяха нашите т.нар. военни канцеларии. Един път в седмицата слизахме в София да се изкъпем и с това се изчерпваше нашият лукс. Впоследствие ни обвиняваха, че сме работили срещу купища пари и че сме живели на широка нога. Всъщност нещата стояха далеч по-различно. Вярвахме, че ръководени от Космичните учители (по това време се нарекоха Роро и Сорел), ще стигнем до останките на първия землянин. Вярвахме, че това откритие ще пренапише историята и Дарвиновата теория, че най-сетне България ще влезе в световните медии с добри новини. Движеше ни национална гордост, но бяхме далече от “шовинизма”, за който после ни разпънаха на кръст. […]

Знаци за присъствие на обекта: Явленията

На 22 декември се случва едно от най-знаменателните събития на проекта в Царичина – това, което му даде името и за което вече споменах. Между десет и дванадесет часа от изкопа внезапно се появява вертикален светлинен лъч, по-скоро плътен и огромен стълб в цветовете на дъгата. Случва се посред бял ден, при това през зимата. Майор Серафимов дори успява да направи цветна рисунка на необичайното явление. Аз по това време съм още в София. По-късно моите Водачи обясниха, че тъкмо “заради този стълб операцията носи името “Слънчев лъч”. Неслучайно той е излязъл точно от изкопа на обекта. Неслучайно е със спектъра на дъгата, защото “тези светлинни цветни отражения изграждат жизнената енергия на всичко земно. Това е пречупващата се светлина в земни условия, която дава информация за живота”. А защо излиза от отвора ли? “Защото пази информацията за началото на земния живот. Това е едно от първите доказателства за точното място на работата ви”. Всички намиращи се на обекта тогава са в шок. По-късно, като ми го разказваха, беше истинско удоволствие да наблюдавам как реагират на необичайните явления военните – здравомислещи мъже, заклети реалисти без склонност към фантазии, които описваха случилото се по един и същи начин.

Знаците за присъствие, които ни даваха Те, бяха много повече от случките с багера, Арката и светлинния стълб над входа. Често над обекта, предимно нощем, но и през деня се появяваха огнени топки, винаги по три и в определена конфигурация. Предизвикваха оживени коментари сред войниците, комендантите, хората от селото. Илия ми разказа случай, на който е бил очевидец през лятото, когато се наложи няколко души

да отидем спешно при Ванга,

а част от другите колеги бяха в София. “Беше топъл и спокоен ден, бяхме насядали с войниците по земята, в ограденото място между “канцелариите”, близо до дъба. Изведнъж видяхме как откъм полето, на десетина метра над земята, се зададе огромна огнена топка, която се удари в жиците и като огнен дъжд се посипа надолу. После всичко безследно изчезна все едно не е било.” И не беше само разказът на Илия. И нашите хора, и местните оживено обсъждаха появата на движещи се огнени кръгове, които ту се смалявали като миниатюрни звезди, ту се раздували до огромни светещи тела. Част от свидетелите изпитваха панически страх, други ги бяха наблюдавали с любопитство и ни разказваха с вълнение за тези явления. За жалост, никой не е успял да ги снима, но със сигурност не бяха игра на въображението, а видима реалност с много свидетели.