Гълъбите

Особености на поведението

Размножават се няколко пъти в годината

Обичат горите

Отрядът на гълъбообразните е добре очертана група птици от средна величина. За всички тях е характерен късият клюн. В поведението им има редица особености, които ги отделят от числото на останалите крилати същества. Така например, пиещият гълъб всмуква водата, натопвайки дълбоко в нея своя клюн, докато другите птици след всяка глътка повдигат глава, за да им изтече водата в гърлото.

При гнездуването взимат участие и мъжката, и женската птица. Размножават се няколко пъти в годината, снясайки обикновено по две яйца. По правило гълъбите обичат горите и се хранят с растителни „ястия“. Разпространени са по всички континенти, като най-много видове са съсредоточени в тропиците и субтропиците.

Описани са над 300 вида гълъби, образуващи три семейства, от които едното  вече е напълно изчезнало. Това е семейството на дронтовете, от които най-известен представител е така нареченият додо-едра, нелетяща птица, живяла на остров Мавриций и напълно изтребена от човека в края на XVIII век.

Родоначалник на всички породи домашни гълъби е дивият сив гълъб. Първите сведения за одомашняване идват от Древния Египет-около III век пр.н.е. По пътя на естествения подбор били създадени различни породи домашни гълъби, които сега оживяват в българските селища.

Незначително се отличава от изходния тип на дивите си събратя пощенският гълъб. Силата на този „пощальон“ е във отличната му ориентация и в способността му да се връща в „родното място“. Затова се прилага специално обучение. Скоростта на полета му е 80-90 км. в час. Може да измине над 1000 км. Наскоро беше регистриран и своеобразен рекорд-един японски пощенски гълъб изминал 5000 км.

Животински нрави

Зайче и вълче

Срещнали се зайче и вълче. И двете-малки, безпомощни и току-що появили се на белия свят.

- Вълченце, ти си едно дребно, слабо и глупаво същество-нахилило се зайчето.
- Да, ама все пак съм вълче!
- Могат да ти викат и лъвче, но ти си на всичко отгоре и грозно. Я ме виж мене. Гледай какви красиви дълги уши имам. А фигурата ми цена няма.
- Може да съм всякакво, но съм вълче!
- Въобразявай си! В нашата гора такива скапани животинчета като тебе-колкото искаш. И все едни-смрадливи, вонящи, нетърпими...

Не издържало вълчето, нахвърлило се върху дългоушковчето. Понахапало го, почти го изяло. Рано-рано отишло зайчето при прабаба си...

Поука: макар и малко, глупаво, грозно, миризливо, вълчето си остава вълче.

Късчета от живота

За сивата чапла

Всички чапли, включително и сивата /пепелявата/ са забранени за отстрел-те са вече твърде редки птици. Хранят се с риба, земноводни /особено жаби/, водни змии, охлюви, насекоми, техните личинки. Ядат предимно дефектни /по-слабоподвижни/ риби. Ако броят на чаплите значително нарастне и след години стане многобройна колония и с апетита си застраши производството на рибните стопанства, евентуално може да се предприеме регулиране на числеността им. Някои ловци ги смятат за вредни, но едва ли ще се допусне хищническо избиване на всичките тези птици.

Лалугер и зайче

Може ли лалугер да нападне зайче? Той както и катеричката, не са само гризачи- вегетарианци. За разнообразяване на храната си имат нужда и от животински белтъчини, органични минерални соли. Особено пролетно време, когато в гризачите се сформират зародишите на техните малки, майчиният организъм трябва да отдели калций, магнезий, фосфор и други подобни за скелета на зародишите. Този особен „качествен“ глад на женските гризачи поради обедняване на родителския организъм откъм минерални соли ги „озверява“. Затова и лалугерът тогава напада мишки, разорява гнездата на приземно мътещи птички, а може да посегна и на малко зайче.

Вредни ли са врабчетата?

Безспорно врабчетата частично вредят на земеделските култури. Затова след доказване на щетите, които те нанасят, би трябвало законодателството да допусне регулиране на тяхната численост. В градовете благодарение на тяхната насекомоядна дейност се опазват зелените паркови площи от насекомни вредители. Врабчетата отхранват малките си с инсекти, с което пък са доста полезни. Към тяхната вредност трябва да се подходи съобразно числеността им, сезона и мястото, където се хранят. Но по начало врабчетата са забранени за лов.