Pavell & Venci Venc’: Дано не се влюбим в една и съща жена

В успешното хип-хоп дуо единият е хлътнал до уши, другият е в кастинг период

- Павел и Венци, с какво новата ви песен е по-различна от предишните?

Pavell: Малко по-тъмна, по-смела, по-страшна, по-директна и отразяваща реалността.

Venci Venc’: Различна е с посланието. Сваляме маските на една изкривена истина.

- Изобщо как правите песните си? Първо ви хрумва идеята и после надграждате? Как точно творческият процес върви при вас?

Pavell: Правенето на музика с времето се превърна в процес толкова естествен за мен, колкото храненето, спането и дишането... В свободното си време, когато искам да си почина, просто сядам в студиото и търся онези четири акорда, които ще ме разтоварят и заредят приятно. Същото е и когато съм ядосан.

Venci Venc’: Често сме провокирани от действителни лица и събития. В този случай се изразихме малко по-широко метафорично, но с лека иронична усмивка. Темата е много актуална не само в света на социалните мрежи, а в общуването между хората въобще.

- Смятате ли, че сте по-различни от останалите рап изпълнители - пеете за любов, а не за обичайните теми в жанра?

Pavell: Въпреки че основата на нашето творчество е рап, с времето толкова видоизменихме жанра, че малцина ни разпознават като рапъри. Обичайните и типични теми за рапа са ни вече чужди и скучни, надраснахме ги...

Venci Venc’: Ние никога не сме си слагали ограничителни етикети, не се самоопределяме като нещо различно от артисти. Вярвам, че всички сме и еднакви, и различни в този свят. Никой не е над никого, а иначе на всички ни се случват едни и същи неща, само по различно време и с различни хора. Това рефлектира върху музиката ни определено.

- Кои са най-големите ви конкуренти в музикалния бранш?

Pavell: Обичаме да се съревноваваме. Конкуренцията изгражда, мотивира и вдига нивото, но се конкурираме най-вече със самите себе си. Всеки път, в който погледнеш настрани в чуждата паничка, може да се опариш лошо.

Venci Venc’: Всеки артист е уникален сам по себе си и носи своите нюанси. Иначе сцената щеше да е сива. Парче от пая и място под слънцето има за всички.

- Има ли българска рап песен, която толкова харесвате, че съжалявате, че не е ваша?

Pavell: „Бяхме деца“ на Шамара и Бенджамини.

Venci Venc’: Hasta manana на Вирго.

- Смятате ли, че да си рап изпълнител е отговорност? Прецизирате ли текстовете на песните си? Бихте ли допуснали вулгарни текстове в репертоара си?

Pavell: Правим го. Колкото осъзнато, толкова и несъзнателно. С времето отговорността ни, не като рап, а като популярни изпълнители, ни накара да се замисляме какви думи точно да използваме. Няма тема, която да не можеш да опишеш както с вулгарни, така и с нормални думи.

Venci Venc’: А и имаме достатъчно вулгаризми в ранното си творчество.

- Как точно се запознахте? Когато се видяхте за първи път, какво си помислихте един за друг, но честно?

Pavell: На покрива. Батман среща Супермен! Беше магическо и нищо не помня, хаха!

Venci Venc’: Беше толкова тъмно и пълно с мацки, че един брат за подкрепа беше добре дошъл...

- Как се роди вашият дует? С коя обща песен започнахте кариерата си?

Venci Venc’: „Бакшиш за лека нощ”. Силно положение. Една драма плюс решението на драмата с песен. В 4:30 сутринта.

Pavell: Това е песен, родена от нуждата да не вдигаме много шум в квартирата на сестра ми! Заради което просто намалихме микрофона и колоните до минимум и шептяхме завити с одеяло, за да не събудим никого в апартамента с тънки гипсокартонени стени...

- Двамата изглеждате силна бойна единица, но има ли нещо, заради което можете да се скарате жестоко!?

Venci Venc’: "Бийтълс" се скараха, кои сме ние да не си го позволим някой ден. Но сега сме бетон. Помпа двуцевка. С брат ми пазим гърба си.

Pavell: Само наивен глупак би казал, че нищо никога не може да го скара с някого. Естествено и ние сме хора и допускаме грешки. И зависи от тежестта на грешките колко ще сме склонни на компромиси един към друг.

Константинос Марицас:

Първият човек е бил хермафродит във всички религии

Джендърите са логична последица от цивилизацията: не се размножават и работят като всички други, разсъждава върху широко обсъжданата тема философът

- Г-н Марицас, една от темите, която широко разглеждате в най-новата ви книга, е джендърството. Само течащият в обществото дебат ли ви провокира да я напишете или темата ви интересува много преди да възникне общественият интерес към нея?

- Най-новите ми книги са две: The origin and transformation of Gender и The origin and transformation of Sexes. Издаването им и дебатът съвсем случайно съвпаднаха. Книгите ми са продукт от многогодишно изследване и публикуване и на други филисофски книги. Повече от три години ги пиша и в момента на издаването се разгорещи дебатът. Съвсем случайно, въпреки че би било добра реклама за мен, че уж съм предвидил или даже предизвикал дебата. Не, проста, най-обикновена случайност.

- В древността обществата не са приемали хомосексуалността като обществен проблем. И все пак, имало ли е случаи, които са ги шокирали? Може би са превъзпитавали или по някакъв начин са въздействали на „друго възприемащите се”?

- Ако говорим за праисторията, тогава съм сигурен, че не са приемали хомосексуалността като обществен проблем. И то по много причини. Първата е, че са имали много по-съществени проблеми от това да се занимават със сексуалните наклонности на всеки един. Второ, тогава обществото не е било като нашето, и най-важното може би е, че моногамията не е съществувала. Моногамията и семейството са доста „нови“. При полигамията хомосексуалността не е била проблем. Тогава силният, приспособеният, по дарвиновата теория, е оплождал всичките жени. Както в днешни дни всеки курник има един петел и много кокошки, един жребец за много кобили, един бик за кравите. С напредъка на цивилизацията, със създаването на обществото, семейството и най-вече религията, се появяват темите около хомосексуалността. Тогава религиите се заемат да обяснят този феномен. Във всички религии, включително и в християнството, първият човек е бил хермафродит (и Адам е хермафродит, съгласно Библията, Битие 1:27 - „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“) Другаде, например в гръцката митология, Хермафродит е бил божество, дете на Хермес и Афродита. И така обществото е приемало всичките индивиди, не се е „шокирало“ от различията. Целта на тогавашното общество е била оцеляването му в една враждебна природна среда и създаването на благоприятни условия за следващите поколения, за... нас.

- Обяснявате, че необходимостта от работна ръка е една от причините да се толерира или възприема джендърството днес. Смятате ли, че природата допуска джендърството при хората заради някаква друга причина?

- Може и така да се формулира. Просто казах, че природата, в наши дни – цивилизацията, от само себе си намира точката на равновесие. Джендърите са индивиди, които по физиология не се размножават. Така че те са едно решение, което идва като логична последица от цивилизацията: първо, не се размножават, тоест допринасят за намаляване на хиперпопулацията, и второ, работят както всички други. Като работа имам предвид следното: един мъж трудно би станал детска бавачка или маникюрист, но един джендър – с радост. И колкото технологията напредва, толкова работата ще става „по-изтънчена“. Вече строителите и миньорите са много по-малко, отколкото преди, но чиновниците се увеличават с голям ритъм. Не случайно приведох пример за професията „маникюрист“. Ще си позволя да цитирам от моята книга: „Египтологът Грег Рейдер, в реч в Далас, докладвал за гробницата на Нианкхнум и Кхнумотеп. Двамата мъже били маникюристи във фараонския двор 2400 г. пр. Хр. в древния египетски град Саккара и били погребани заедно като женена двойка“. Те не са строили пирамиди, не са воювали; били... маникюристи. Може би те са първите познати джендъри, приети от обществото. Относно последното, ако природата го допуска при хората заради някаква друга причина, ще ви отговоря с един виц:

Срещат се две планети в Космоса.

- Как си? – пита едната.

- Не съм добре – отговорила другата. – Хванах „хора“!

- О, не се притеснявай! Това минава от самосебе си – отговорила първата.

Тоест, природата не се интересува от нашето оцеляване. Ние сами трябва да се погрижим за себе си и за планетата Земя.

---------------------------------------

* Андреа вдъхновена от Мароко и Албания

* Рокаджийката Милена преживяла кошмарна нощ с Фатик

* Тити Папазов обявен за татко на годината

* Николина Чакърдъкова се сдоби с внучка

* Екранният Боран от "Завръщане" побеля и надебеля

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА - В "ЖЪЛТ ТРУД" ОТ 25 АПРИЛ

Коментари

Задължително поле