Писмо до футбола

Скъпи, Цар Футбол,

любимецо на всички, кой е вярвал, че някога ще останеш на втори план? И ще свириш втора цигулка, макар и по независещи от теб причини? Метаморфозата обаче не означава, че не мислим за теб. Напротив. И да искаме просто няма как да стане. Невъзможно е , защото си доказал своята сила във времето. Успявал си да обединиш нации, съперници и отявлени врагове в някои от най-трудните моменти от историята. Разплаквал си корави мъже, карал си деца да мечтаят, заличавал си граници. Ах, къде си сега…Липсваш. Ти беше този, който можеше да излекува депресията и подтискащото чувство, съпровождащо хората, затворени вкъщи. Имаше силата да окриляваш, да донесеш вяра, за да забравим неясното бъдеще и несигурното настояще. Няма те, а ние броим дните откакто изчезна.

Ти си отиде с магията на Шампионската лига. С онзи луд мач на „Анфийлд“ между „Ливърпул“ и „Атлетико“… или там някъде около него. Изчезна в момент, когато „Лацио“ мечтаеше за Скудетото, „Барса“ и „Реал“ се бяха вкопчили в традиционната си битка на върха в Ла Лига, а скромният „Хетафе“ караше феновете му да се гордеят в Испания и Европа. Отиде си точно преди да падне 30-годишната прокоба на „Ливърпул“ и така жадуваната от славния тим титла във Висшата лига. Никой не може да им я отнеме, но сега цялата тази еуфория около магическото им представяне през сезона сякаш се загуби. Тази красива история, съпътствана от усмихнатия Юрген Клоп, обещал на мърсисайдци жадувания трофей още при стъпването си на митичния „Анфийлд“, не може да приключи сега. Не е честно.

Уви, днес не му е времето за теб, но това не пречи на нас, футболните романтици, да си спомняме за онези магьосници, които ни накараха сега да говорим за теб с тези епитети. За Кройф, Марадона, Пеле, Зидан, Феномена Роналдо, Кайзера, Малдини… За нашите си любимци – незабравимия Гунди и изкачилия се на футболния Еверест Христо Стоичков...

Да, в днешните времена на изолация дори спорът Меси – Роналдо е някак излишен, защото липсва надпреварата им през уикенда, която планетата следеше и съпреживяваше. Както и вербалните провокации и дори кавгите между феновете преди и след дербитата. Липсваш, да липсваш ни любими Цар Футбол! Няма те дори на квартално равнище, където всеки уикенд любители се събираха, за да изпитат отново насладата, която ти ни даваш като част от живота ни.

Ако не беше ти, историята на затворника Роналдиньо, сприятелил се с убийци и дилъри, за да гонят заедно любимата топка, нямаше да е така впечатляваща. И не само тя…

Може би тази пауза беше здравословна. Целият този футбол през сезона някак си приехме за даденост. И ни накара да подценим твоето влияние и сила. Мачове имаше всеки ден и от всеки край на света, а ние превключвахме дори някак нехайно каналите. Може би, защото бяхме свикнали с усещането, че винаги ще бъдеш до нас. И си част от живота ни като работата ни, като празненствата, като хляба на трапезата ни.

Сега? Следим с интерес шампионата на Беларус – единственото първенство в Европа, което продължава да се състои. И няма да е изненада, ако интересът към него поне онлайн се увеличи значително през следващите седмици заради теб, скъпи Цар Футбол, а не заради високото майсторство на „Брест“, „Минск“ и онзи до болка познат БАТЕ (Борисов), нямащ нищо общо с Бате Бойко.

Имаме и утеха или поне така си числим. Пауза може да се окаже и здравословна за безбройните клубове по света, превърнали любимата игра в индустрия през последните десетилетия. Факт е, че достойнството и уважението във футбола отстъпиха в един момент на щедрите чекове, многомилионните трансфери и жадните за пари мениджъри. Клубната принадлежност отдавна отстъпи мястото си на интересите. Затова и играчи като Пол Скоулс, Франческо Тоти, Райън Гигс, Франко Барези и Паоло Малдини си остават икони – символи на предаността и любовта към емблемата на един единствен клуб.

А в настаналата суматоха може би отбори, ръководители и президенти вече усетиха, че са стигнали твърде далеч и в следващите седмици ще преосмислят някои свои виждания. Завесата по темата повдигна лично Джани Инфантино, президентът на ФИФА, обещал, че повече трансфери на стойност 100 млн. евро няма да има. Възможно ли е? Времето ще покаже.

Сега мислим само за деня, в който пак ще видим нашите герои на терена. Отново ще отидем да си купим билет и ще седнем на стадиона, за да вдишаме онзи тежък въздух преди важен мач и ще усетим напрежението, витаещо между двете наказателни полета при първия съдийски сигнал. Нямаме търпение да чуем и гласа на коментатора, обявяващ стартовите състави, да научим последните новини преди сблъсъка, за който след това ще се говори с дни, седмици или даже месеци. Дори нямаме в момента нищо против и на съдийските ощетявания. Звучи донякъде абсурдно, но нали точно те повдигат адреналини и те карат да забравиш на моменти за „първите 7 години“ и те изваждат от кожата пак в името на любовта и поклонничеството към Цар Футбол. Да, да - копнеем и за момента, в който новините за коронавируса ще отстъпят на тези за трансфери, за контузии в битките или за словесни престрелки, които са част от твоя антураж и твоята неземна магия. Дотогава ще чакаме търпеливо да оздравее светът, а покрай него и футболът…

Коментари

Задължително поле