Въпреки че живее в Мендоса, Аржентина от повече години, отколкото в родното Русе, българката Мариела Недялкова поддържа чужд акцент, когато говори защо е избрала аржентинската провинция, за да развива музикалната си кариера и да създаде семейство. Тя е на 62 години и има 30 години опит във Филхармоничния оркестър на Мендоса, където е един от най-забележителните цигулари. Току-що обаче е сложила край на кариерата си.

„Прекарах повече от половината от живота си в Мендоса. Пристигнах в Аржентина в началото на 90-те години, поканена от оркестъра от Сан Луис, но след шест месеца затвориха и съпругът ми и аз трябваше да търсим нова работа. Така успяхме да влезем в UNCuyo Symphony (Симфоничен оркестър на Национален университет в Куйо, Мендоса, Аржентина), а през юли 1994 г. се присъединихме към Филхармонията“, разказва Мариела пред сайта diariouno.com.ar и включва в интервюто Николай Гроздев, солист на виолончелото на провинциалния оркестър, с когото решава да съгради бъдещето на семейството в Аржентина.
Те заминават за Аржентина с първата от двете си дъщери, едва осеммесечна. Печелят оркестрови състезания благодарение на академичното си обучение, което в повечето европейски страни започва в детската градина. „Няма млад човек, който да не знае как да свири на инструмент, рядко се случва да не харесва музиката, въпреки че не всеки след време се посвещава на това; от много малък те учат във всички училища и това също ти дава дисциплина, знания и идентичност“, обявява пред сайта Мариела Недялкова по повод на музикалното образование на децата в България. 

Недялкова във Факултета по изкуствата е преподавала в продължение на 10 години историята на „Латиноамериканския цигулков репертоар, 20-ти-21-ви век“, което води до създаването на книга - каталог, както и до изданието „Латиноамериканско творчество за цигулка“, каталог с произведения от 20-ти и 21-ви век, публикуван от UNCuyo през 2015 г.

„Традицията беше изгубена тук, не че не съществуваше. Италиански и еврейски имигранти идваха тук със своите инструменти и свиреха във влаковете и учеха местните жители. Тази култура беше малко изгубена, театрите бяха затворени и с икономическата криза, която винаги ни преследва, традицията е залязла“, смята Мариела Недялкова относно уличните цигулари в Аржентина. Но подчертава интереса на много млади хора към оркестрите, нещо, което не се е случвало преди 15 или 20 години.

„Въпреки че това не е толкова икономически изгодна професия като другите, в България много родители подкрепят децата си да учат музика. И ето сега виждам, че това се случва, вълнувам се да видя много млади хора, дори и без да са завършили университет, които се представят в конкурсите на Филхармонията, Симфоничния оркестър или други в останалата част на страната“, казва цигуларката.
Наскоро в Музикалното училище към Факултета по изкуствата на UNCuyo са намалили възрастта за започване на музикално образование. „Сега те могат да учат на подготвително ниво от 7-годишна възраст, преди беше от 12-годишна възраст; така че да се надяваме, че ще има повече музиканти от Мендоса“, заявява още тя.

И в този смисъл тя съжалява, че дъщерите й не са получили това музикално образование в Аржентина. „Тук това не се случва естествено, да кажем, като част от културата на града; не е обичайно децата да учат музика, те се научиха да свирят на нашите инструменти, защото виждаха, че живеем с музика, но не бяха мотивирани да продължат музикална кариера, въпреки че имат много талант за цигулка и виолончело“, обяснява цигуларката за професионалния избор на дъщерите си: едната учи физкултура, а другата - социология, въпреки че не е завършила.

„Да, може би в този момент разбирам мъката или несигурността на моите родители, съжалявам, че дъщерите ми решиха да заминат (за чужбина), но сегашната ситуация в страната днес води до това“, признава тя и разкрива, че най-малката от дъщерите й живее в къщата на родителите й в Русе, работи от разстояние, въпреки че е родена в Мендоса, но е искала да знае за мястото на нейното българско семейство и да живее в България.

Мариела пристига в Аржентина на 31 години със съпруга си виолончелист Николай Гроздев и бебето си на ръце. „Вкъщи пазим българските традиции и ги предаваме на дъщерите си, въпреки че сме възприели и аржентинските, и мендоските традиции. Дойдохме в търсене на по-добър живот, спокоен живот, далеч от войната; нямахме представа какво представлява Аржентина, не знаехме нищо, но след като получихме мястото си в оркестъра, останахме до днес“, добавя цигуларката.
Мариела разкрива, че не би живяла отново в България. „Преди бяхме с единия крак там, а с другия тук, сега не. В родния ни град веднъж ми предложиха позицията на втори концертмайстор и със семейството ми решихме да не се връщаме“, разкрива тя и смята, че Мендоса й е дала много възможности: „Това ми даде възможност да бъда солист в пет концерта, на два пъти направих премиери на латиноамерикански произведения, успях да се посветя на преподаване и изследвания, което наистина ми харесва.“

Концертмайсторът отново има контакт с родината, когато завършва докторска степен по музикология през 2004 г. благодарение на стипендиите, предоставени й от националното правителство и UNCuyo.

Недялкова твърди, че "мястото, където човек успява да се развива личностно и професионално, е родината" и е искрена: "Ние сме родени в България, но в Аржентина имахме възможностите затова. Филхармонията беше моят живот, 30-те години минаха много бързо; сега ще трябва да се науча да бъда публика, а не музикант от оркестър", завършва тя. Все още не се чувства "пенсионерка" и това, което най-много й липсва, е ежедневието на репетициите, "да сглобиш нещо с музикантите и да го направиш чрез инструмента, споделянето на тези моменти е най-красивото нещо", казва още тя и признава, че винаги е била по-привлечена от симфоничния репертоар, отколкото от оперния.

За нея ролята на Филхармонията в обществото "е огромна, не само с развлекателни и артистични функции, но и с образователни." И тя подчертава за тези 30 години опит: "Съпругът ми и аз сме свидетели на това как нивото на оркестъра се повиши, когато се присъединихме много бяха аматьори или самоуки; днес всички са професионалисти и много млади хора се присъединяват към оркестъра, това ме прави щастлива."

През декември, след като навършва три десетилетия в провинциалния оркестър, правителството на Мендоса я пенсионира с посвещение, което я изпълнило с емоции: „Правителството на провинция Мендоса изразява своята специална благодарност на г-жа Недялкова за ценното сътрудничество, осигурено при изпълнение на нейните задачи през годините на служба като служител на обществото."