На 20 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 20.01.2020

Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Светлинно шоу и реч на Джонсън в чест на Брекзит На 31 януари ще бъде пусната и специална монета

Симеон Славчев: Дълго време чаках този шанс

Симеон Славчев стана първото ново попълнение на „Левски“ през зимата. Халфът парафира още през декември, а днес ще направи първа тренировка със „сините“. Родният национал разполага със солидна визитка – играл е в Португалия, Полша, Кипър, Англия и Азербайджан. Има 25 мача за България. На 26 години вече е ставал шампион с „Литекс“ у нас и „Карабах“ в Азербайджан. Вдигна и Купата на Кипър с АЕЛ (Лимасол). Сега пред него има ново предизвикателство – да играе за любовта от своето детство. 

– Мони, за много години. Ваканцията бързо отмина и дойде време за старт на подготовката. В какво функционално състояние си?
– За много години. Ситуацията при мен е малко по-сложна. В предишния ми клуб „Карабах“ всичко беше нормално през първата година и играех редовно. През втория сезон нещата се промениха. По не футболни причини треньорът спря да разчита на мен. Тренирах на 100%, подготвях се и индивидуално, но не ми се гласуваше доверие, а за един професионален футболист това е от съществено значение. Реалността е такава, че съм загубил леко игровия ритъм, но пък затова сега имаме подготовка и ще наваксам. Ще направя всичко възможно, за да съм в добра кондиция. Не съм спирал да тренирам по време на ваканцията и се надявам на тестовете да покажа, че съм в добро функционално състояние.

– Днес ще направиш първа тренировка с „Левски“. Има ли някакво по-специално вълнение в теб преди първото влизане в съблекалнята?
– Точно това ми липсваше. В чужбина е различно, хората си мислят, че там е много лесно и парите растат по дърветата. Реалността е различна и може да попитате всеки един роден играч, играещ зад граница, с какви очи ни гледат и какво е отношението. Трудно е, сложно е, но в момента вълнението у мен е огромно, защото аз съм левскар и съм мечтал за този момент. Сега ми се дава шанс, който съм чакал доста дълго време и мисля, че това е подходящият момент. Липсваше ми напрежението от футбола, емоциите, които тепърва ще дойдат, дали положителни, дали негативни. Това ме кара да се чувствам жив – победите, емоциите…

– В дните след трансфера ти в публичното пространство се появи твоя снимка с шал и шапка на „Левски“. Това ли бе решаващо в избора ти да приемеш офертата на „сините“ – детската любов към тима?
– Хората, които ме познават, а и тези от моя квартал, знаят, че съм левскар. Имам много снимки в архивите от Сектор Б и съм подкрепял „сините“. Пял съм всички песни и рефрени. Това е един от отборите, в моята кариера, в които аз съм искал да играя. При другите трансфери с течение на времето може да ти хареса тима и обстановката в страната, но друго е, когато знаеш къде отиваш, какви са очакванията, настроението и атмосферата на стадиона.

– Кой е най-паметният мач, който си гледал на живо на „Левски“ и в детските ти години кой беше твоят „син“ идол?
– Върнахме се много назад. Реално погледнато не съм пропускал мач на „Герена“ като малък. На стадиона съм ходил с баща ми, негов приятел и сина му, който е на моите години. Повечето ми снимки са с тях. От паметните мачове мога да кажа всеки един от Шампионската лига. Бях на всички и мисля, че дори за двубоя с „Челси“ нямаше билети и отвориха Сектор Г и оттам изживях гола на Мариян Огнянов. Един от любимите ми рефрени бе „Хей, чуй, ЦСКА! 2:0 3:2“. Много обичах след мач, когато сме победили, в трамвай №22 да пеем „Кой не скача и не пее, той за „Левски“ не милее“. Много пъти трамваят е излизал от релсите. Това са емоции, които са ме държали и заради които съм обикнал футбола.

– А за „синия“ идол?
– В квартала много държах да ме наричат Коприваров. Харесваше ми като футболист. Да, той няма някаква огромна роля в историята на „Левски“, но тогава ми беше като идол. Исках да ме наричат Копи. Другите бяха Елин Топузаков, Георги Иванов-Гонзо, Седрик Бардон. Мога да изброя много, но Коприваров ми беше любим. По онова време съм бил дете, не съм гледал на футбола така, както сега – тактически и технически.

– Успя ли вече да разговаряш с наставника Петър Хубчев. И това, че беше работил с него в националния отбор, спомогна ли за решението ти да се завърнеш в българския футбол?
– Да, помогна, но не е било водещото. Основното бе „синята“ идея, клубът, атмосферата, историята. Говорих с него, но разговорът беше кратък, точен и ясен. Той знае какво може да очаква от мен, а аз от него.

– През лятото Милан Миятович подписа с „Левски“ и малко по-късно призна, че клубът се е оказал много по-голям от първоначалните му представи. Ти като българин със сигурност осъзнаваш отсега мащаба, но има ли нещо, което успя те изненада впоследствие?
– Тепърва ще виждам в детайли, но начинът, по който се осъществи трансфера показа, че нивото на професионализъм е много високо. Много приятно изненадан бях от всички в деня на подписването. Засега само това мога да кажа, защото още не съм провел тренировки и не съм част от клуба, но за думите на Миятович мога да кажа, че чужденците няма как да знаят това. Те са чували за „Левски“, но съвсем друго е когато си българин и левскар и знаеш мащабите на клуба.

– С кой номер ще играеш в „Левски“ и защо избра точно него?
– Досега винаги съм бил с №6 във всичките ми клубове, но в „Левски“ ще направя една промяна и да играя с №8. Този номер ми харесва и мисля да дам много с него.

– Това, че първият официален мач през пролетта е срещу ЦСКА дава ли допълнителен стимул по време на зимната подготовка?
– Съвсем нормално на всеки се върти в главата този двубой, но ние трябва да вървим стъпка по стъпка. Тепърва да влезем в кондиция, да направим добра подготовка. Всички знаят, че това е изключително дерби. През годините винаги съм го гледал и съм се надявал и аз да участвам в него. Дай Боже, това да се случи.

– Като юноша си бил част от школите на „Септември“ и „Славия“ преди да преминеш в академията на „Литекс“. Имаше ли още тогава възможност да преминеш на „Герена“?
– Доста пъти е имало тази възможност, но поради факта, че тогава имаше нещо, което не процедираше добре и много малко от юношите влизаха в първия отбор. Носеха се легенди и митове как процедира школата. Заради това не съм поемал този риск. Изкарах една година в „Славия“, но там също осъзнах, че много трудно може да се пробие в първия отбор. По това време се създаде академията на „Литекс“, където предпоставките бяха да бъдат налагани кадри на школата след време. Така и стана, много от тях направиха кариера не само у нас, но и в чужбина.

– Помниш ли първите си футболни обувки и как се сдоби с тях?
– Мисля, че бяха “Mat Star”. До 8-и клас играх с такива, едва след това в „Литекс“ първите ми бяха „Adidas“.

– Кариерата ти премина основно в чужбина до момента. В кой клуб се чувстваше най-добре зад граница?
– Това е много дълга тема, аз лично съм си направил изводите. Допуснах доста грешки. Най-добре съм се чувствал в Полша, особено първата година, когато се борехме да станем шампиони. Играех редовно, имаше много публика и изпитвах удоволствие от футбола. Там ми беше добър периодът. В Кипър също се представих на ниво, оттам спомените ми са добри също. И вече страшно много съжалявам за периода, не толкова в Португалия, защото там не зависеше толкова от мен, колкото в „Болтън“. Там още първата седмица дебютирах, треньорът беше много доволен, но след това имахме мач с националния отбор с Италия, в който направихме 2:2. В последните минути получих контузия в глезена. Травмата ме извади от терените за два месеца и половина и на практика приключи периода ми в Англия, защото бях под наем. Това е една от грешките в кариерата ми. Ако бях останал там, можеше да се развие пътят ми по друг начин, но аз съм си направил изводите.

 

– В по-късен етап пък бе на проби в „Бирмингам“. По това време мениджър на тима бе Хари Реднап. Въпреки че не се стигна до договор, успя ли да научиш нещо от него?
– Енциклопедия за футбол е той. Много малко моменти имахме заедно, но забелязваше всичко. Четеше играта, имаше прости, но много ефективни препоръки. Там също бях на косъм да подпиша, но все още бях играч на „Спортинг“ и в последния момент португалският клуб промени финансовите параметри. Това развали плановете на „Бирмингам“. Иначе по време на пробите изиграх два приятелски мача, в които се представих на много високо ниво. Стигна се дотам да преговаряме за условията по договора, но в последния момент нещата се провалиха заради „Спортинг“.

– Когато пристигна в „Спортинг“, клубът ти постави откупна клауза от 45 млн. евро. Как влияе това на един млад футболист, идващ от малка страна?
– Това не ме главозамая толкова колкото факта, че бях млад и си помислих, че вече всичко ще потръгне леко и няма нужда да се влагам. Грешката бе, че се взех за звезда, което не беше така. Там още втората седмица на подготовката се контузих след единоборство, което ме изкара за един месец от подготовката. След това ми беше трудно да се върна, а освен това нивото бе много високо. Само за пример и тримата в халфовата линия бяха португалски национали, а по-късно станаха европейски шампиони. Конкуренцията бе много голяма, а аз не бях готов за тази стъпка. Това са грешки, от които се уча.

– Кое те впечатли най-силно по време на престоя ти зад граница. Кои са онези неща, които омаловажаваме и пропускаме тук в опитите да се мерим с големите?
– Много неща са. Бил съм в Португалия, Полша, Англия, Кипър и Азербайджан. На тези места различни неща виждам, но едно е характерно за всички – там ценят първо своите кадри и след това чужденците. Във всеки един отбор, в който съм бил, ако има местен играч, винаги на него ще му дадат шанс, а легионерите са на заден план. Същото важи и за феновете – бързо заобичват своите сънародници и далеч по-трудно чужденците. Изискват време, а тук е обратното. Това е един от проблемите. Другият е негативизмът, но той не е само във футбола, а във всеки един слой на държавата. Това е главното, мога да дам доста примери. В Португалия независимо, че са ме платили 2-3 млн., даваха шанс на португалец, който бе с година по-малък от мен. Той имаше повече възможности за изява, въпреки че за мен бяха платили сериозна сума.

– Предстои важен, дори съдбоносен, мач на България срещу Унгария. Близо ли сме всъщност до голям форум и какво знаеш за съперника?
– Колкото сме близо, толкова сме и далеч. Ситуацията е такава, че не се отдава заслуженото, че сме се класирали чрез Лигата на нациите, а се обръща повече внимание на събитията след това. Слабите резултати дойдоха със смяната на треньори, а с това и на тактиките. Като че ли си помислихме, че ще вървим все така възходящо. Сега реалността е така, че сме близо. Изгледите са такива, че не се знае кога ще имаме отново такава възможност. Затова и ще направя апел към футболните хора и феновете да дойдат на стадиона и да ни подкрепят.

– За финал какво искаш да ти се случи през 2020 година?
– Най-вече здраве си пожелавам, късмет и нека да кажем така – да имаме футболни и спортни успехи през годината и те да бъдат отличени.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.