Славиша Стоянович кара втори престой като треньор на „Левски“. И докато през 2018 година целта бе титла и купа, сега словенецът със сръбски паспорт е натоварен със задачата да стабилизира отбора в момент, когато клубът изживява най-трудния си период в историята. Печелилият отличия в словенския и сръбския футбол се завърна на стадион „Г. Аспарухов“ през ноември, когато половината отбор бе под карантина, а „сините“ бяха опасно близо до зоната на изпадащите. Пред „Труд“ опитният наставник, водил националните отбори на Словения и Латвия, говори за преговорите с Габриел Обертан, планът му за развитие на клуба и за социалните мрежи и футбола.

- Г-н Стоянович, подготовката на „Левски“ приключи, предстоят официалните мачове. Кой аспект от играта по време на лагера в Хърватия ви дава увереността, че тимът ще постига по-добри резултати през пролетта? 
- Гаранция във футбола генерално няма. Сега, когато се намираме в момент на епидемия, дори един положителен тест може да обърка много планове. Искаме да мислим позитивно и мотивацията да бъде по-добра от тази през есента. Направихме хубава подготовка, физически сме по-добре от есента. Дойдоха нови футболисти и сега сме малко по-спокойни в отбрана, но искам още повече агресия и в защита, и в средата на терена. А също и повече концентрация в противниковото наказателно поле, където имаме положения, но не ги реализираме. 

- Първият официален мач е домакинство срещу „Монтана“. Това, че срещата попада в графа „задължителни 3 точки“, може ли да вкара излишно напрежение в тима? 
- Сами се докарахме до тази ситуация да бъде задължителна. Ако бяхме на по-добра позиция, напрежението естествено щеше да е по-редуцирано. По принцип знаем какво трябва да направим на „Герена“, мислим само за победа без значение дали е „Лудогорец“ или „Монтана“. Много точки загубихме у дома и това не трябва да се случва занапред.  

- Приблизително колко футболисти изгледахте, за да отсеете четирите нови попълнения на „Левски“?
- Бяха много, много футболисти. Беше наистина изморително. По принцип това не е основната работа на треньора. Тя е на терена, но в създалата се ситуация аз и Живко Миланов гледахме доста играчи. Трудно е, защото нямахме възможност да ги видим на живо. Вместо това наблюдавахме видеа от преди месеци, дори половин година, в които нямаш правилния усет каква е реалността. Търсихме мнение на треньори, а накрая и на мениджъри, които пък гледат само своя интерес. И ето, че има изненади. Изненадан съм от някои футболисти, които са тук и които са на проби. 

- Доколко пропадналият трансфер на Габриел Обертан обърка селекцията на „Левски“?
- За съжаление Габи не е тук, но бяхме много близо. Влязохме в контакт от средата на ноември, а преговорите продължиха до средата на декември. Всичко беше договорено, но след това излезе информацията във вестниците и стана проблем. Възможността бе само една – ако не му платят до януари определена сума, да може да прекъсне договора си. Турците обаче разбраха и му платиха всичко, а ние останахме с вързани ръце. И аз, и Габи имахме голямо желание да се върне. И не само той, обади ми се и Жерсон Кабрал, имах желание и за Милош Цветкович, но стана проблем с документите, защото няма европейски паспорт. Исках и Мато Милош, който сега подписа с „Осиек“. Той беше моето първо желание за позицията десен бек. А немалко играчи имаха по-високи финансови изисквания от нашите оферти. 

- Споменахте три познати имена и за вас, и за феновете на „Левски“. Искахте да върнете Обертан, Цветкович и Кабрал от страх да не сгрешите със селекцията или защото знаете, че ще вдигнат класата на отбора? 
- И едното, и другото. Заради доверието, което имаме един към друг, а също и качествата, с които знам, че разполагат. Преди две години с тях изградихме друг отбор, но това е футболът. Няма рецепти, трябва да работим с това, което разполагаме. 

- Какво е мнението ви за Билал Бари от „Монтана“, свързван с трансфер в „Левски“? Много се изписа и изговори за това, че го искате в отбора…
- Да изписа се. Всичко е ясно…

- Със завръщането ви на „Герена“ формата на Паулиньо се подобри. Сега това се забелязва в Найджъл Робърта. Как успявате да влезете под кожата на играчите?  
- Повечето преживяват някакви психологически моменти, които нямат нищо общо с футбола. Много сме го говорили за това в лични разговори. Виждам как размишляват. И Найджъл сега мисли на друго ниво, същото важи и за Насиру Мохамед. През есента така бе и Станислав Иванов, който в края на полусезона беше най-добрият ни футболист. Трябва много да се говори и да си имаме доверие. Да сме честни помежду си, играчите знаят какво трябва да дадат на терена. 

- Хващам се за думите на собственика Наско Сираков, който ви представи през ноември не само като треньор, но и в ролята на спортен директор, макар и чисто формално. Каква цена вие бихте поставили на Найджъл Робърта, тъй като се говори за милион евро, а съперникът ЦСКА търси например 4 милиона за Али Соу?
- Никъде не съм се бъркал във финансите. Не е моя функция. Със сигурност Найджъл има голяма перспектива пред себе си. Млад нападател е и знам колко мениджъри го гледаха в Хърватия. Сега не е толкова лесно да се продават играчи. Световната икономика е различна в момента. Можеш да имаш желание да вземеш 4-5 милиона, но от другата страна да не ти ги дават. Ако Робърта покаже добра форма и реализира често, цената му може да бъде и по-висока. 

- Имате ли сигурността от собственика Наско Сираков, че играчите ще си получават навреме заплатите през пролетта? 
- Надявам се и вярвам, че ще бъде така. Сега е труден моментът и трябва да имаме търпение. И да направим така, че при тази подкрепа, която имаме от феновете, да предизвикаме и ние интерес от друга страна. Щом привържениците могат да отделят от собствения си залък за нас, значи и ние би трябвало да имаме търпение да изкараме 2-3 месеца без заплати, ако се наложи. 

- Излязохте с план за развитие на „Левски“. Дискутирахте ли го с някого в клуба, откакто се появи в медиите и влезе ли вече в действие?
- Този план е моя визия. Направих го честно така, както мисля. Трябва да говорим още по него. Може би не беше най-добрият момент, когато го изпратих. Със сигурност някои точки ще дискутирам с шефа на школата. Философия на играта е моя работа и специално да направим всички критерии как трябва да се играе в „Левски“. 

- В него бе заложена точка за сътрудничество с балкански грандове. Вие сте работили в „Цървена звезда“, можем ли да очакваме по-топли отношения между двата клуба?
- Да, мисля, че това ще е добре не само за мъжкия отбор, но и за юношите, които да играят турнири. Да се добие допълнителен опит. Аз съм в контакт с „Цървена звезда“ по темата. И когато феновете могат отново да са на стадиона, се надявам те да ни гостуват за мач в София, когато разбира се е възможно. Говорим за приятелски двубой. Същото важи и за големи отбори от Румъния и Хърватия. Да направим връзка и да видим къде сме, да вървим напред.  Не само за мъжкия отбор, но и за юношите. 

- При евентуално отсъствие на Николай Михайлов в стартовия състав, кой ще бъде втори капитан на „Левски“?
- Мартин Райнов ще бъде втори капитан на „Левски“. Той беше с лентата на ръката си и на някои мачове по време на подготовката. Мартин го заслужава със своето отношение. Има качества, носил е капитанската лента и в „Берое“. 

- Кои са правилата, на които Славиша Стоянович държи да се спазват на сто процента в отбора? 
- Първо правило е да имаме респект към фланелката и към футбола генерално. Ако се отнасяш с респект към играта, това ще ти се връща. Има футболен Бог, който е уникален. Той вижда нещо друго от нашия Бог. Трябва да има и уважение към тренировките, фланелката и футбола. Второто е да имаме доверие и респект помежду си, да няма закъснения например. Правилата, които съм поставил, да се спазват стриктно. Има отделни правила за отбора, за медицинския щаб, за техническия щаб и треньорския. Ако някой не се чувства - окей, по-добре да ми каже. Но стъпи ли на терена, няма връщане назад. 

- Стилът на кой български треньор ви допада най-много от настоящото първенство?
- Има доста добри треньори в българския футбол, така че ми е трудно да определя само един. Бруно Акрапович не се нуждае от комплименти. Има уникален стил. Видя се и в „Локомотив“, и сега в ЦСКА. Наставникът на „Лудогорец“ (б.а - Валдас Дамбраускас) го познавам добре също. Аз бях селекционер на Латвия, докато той работеше на клубно ниво във РФС. Харесва ми стилът на г-н Киров от „Арда“, още от времето когато беше  в „Ботев“ (Пловдив). Иска да играе футбол, отборите му имат стил. Винаги знае да намери  най-добрите позиции на футболистите. 
Няма как да не спомена и Илиан Илиев. Неговият „Черно море“ е изключително труден съперник. Изградил е дисциплиниран отбор, трудно се играе срещу него във Варна. Вижда се добрата му работа. Има уважението ми. 

- Какво е мнението ви за социалните мрежи? Пречат ли те на концентрацията на футболистите и давали ли сте съвет на свой играч, без значение дали от „Левски“, или от друг отбор, да намали активността си? 
- Мисля, че много пречи. Виждам нашия отбор, а и други по време на подготовката в хотела. Ръцете им се тресат като на пияници, ако нямат телефон в ръката. На някои буквално им е залепен за ръката и не го изпускат. Това е генерален проблем на всички, не само на играчите. По-бързо идва информацията, но аз мисля, че е патология. Ако ти не можеш да отидеш на обяд без телефон, да отделиш 20 минути за себе си да имаш спокойствие, значи имаш проблем и то голям. Правилото е отборът да няма телефони, докато се храни, но ги виждам, че постоянно ги държат в свободното си време. Когато ме видят ги прибират в джоба, но те продължават да вибрират. Първата им работа е като станат от масата да проверят какво се случва. Това е генерален проблем, а по принцип дори не гледат футбол на телефоните си. Можеше да ги разбера  ако го правеха или ако слушаха мотивационни речи как да бъдат по-добри, но не – снимки в истаграми, уотс ъпи, фейсбук…

- Значи друго правило на Славиша Стоянович е без телефони на масата по време на хранене?
- Да, абсолютно. Сега ще говоря и с някои от треньорите, защото на моменти и те са същите…
- А в съблекалнята преди тренировка? 
- Има правила кога може преди мач и кога може след. Аз не мога да ги забраня напълно, защото имат музика на телефона, а за някои това е мотивация. Сега не е като преди, когато имахме само уокмен. Сега времената са други, има блутут, носят се тонколони и затова не мога да им ги забраня, но трябва да ги редуцираме до минимум.

- Темата със спортния директор вече доста време се обсъжда. Зависи ли този пост от подписването на още един спонсорски договор и какъв човек трябва да заеме тази позиция? 
- Генерално нищо не сме говорили. Най-важно е да намерим и направим отбор, за да играем по-добре. Знам, че г-н Сираков има много проблеми, много напрежение и работа. Искаме да си помагаме един на друг и това правим. За мен е важно да споделяме какво мислим за отбора, за стратегията и тактиката. Това помага, имам помощ от него. 

- Като че ли не ви е било писано да работите с Павел Колев в „Левски“. Първият път с идването си бе направена рокадата, сега пък той поема по друг път. В малкото време, в което бяхте все пак на „Герена“, казахте ли си нещо по-специално с него относно освобождаването ви?
- Комуникация имахме, след като се върнахме от Хърватия, когато седнахме, за да обсъдим нещата. Говорихме какво се случва и какво предстои. Аз имах мои гледни точки, той – свои. Важно беше да го изговорим и сега знаем какво е.

- Какъв съвет давате на младите играчи, които тепърва навлизат в мъжкия футбол? 
- Имам опит с младите, вече 22 години съм треньор. С много играчи съм работил в различни държави и на различни континенти. Към младите първият ми съвет е да мислят със своята глава и да са внимателни с мениджърите. Да имат доверие към своя треньор, защото той е един и иска най-доброто за целия отбор. Приятели, майка, баща, гадже, мениджър - те искат само индивидуален успех. Неговото обкръжение ще го хвали и ще напада наставника, ако има проблем. Но това е колективен спорт и трябва младите да имат доверие към треньора, защото от всеки можеш да вземеш по нещо. Казвам им също да обръщат внимание на способности, които след 25-годишна възраст вече не можеш да развиваш. Тялото се формира до един момент и е много по-трудно за промяна след това. Да създадат задължително хранителни навици. Сега футболът е много по-комплексен и се обръща внимание на много аспекти.

- Готови ли са днешните млади футболисти на лишения в името на успехи? Не само в „Левски“, но и въобще? 
- Това е генерален въпрос и не знам какво да ви кажа. Някои добиват шанс рано и след това не могат да се доразвият. Работил съм в Словения – много по-малка държава, по-малко футболисти. Няма толкова талантливи играчи, но си намират отбори в сериозни лиги. Бил съм треньор на Ясмин Куртич („Парма“), Йосип Иличич („Аталанта“), Самир Ханданович („Интер“), Ян Облак („Атлетико“). Сега младите са по-различни. Няма уважение, няма респект, не само футболно, а към старите хора, към учителите, треньорите, дори към техните родители. Така е много трудно и според мен един курс от шест месеца в армията ще оправи нещата. 

- Ако сега си разменим местата и вие станете журналист, от кого бихте взели интервю в България и защо точно от него?
- От Стефка Костадинова. Бях й голям фен, гледах големите състезания по скок на височина. Стискал съм палци за нея. Извън спорта със сигурност бих поприказвал с холивудския актьор Кристофър Ламбърт, както и със цвездите от рок групите Кюър и Депеш мод. 

- И за финал какъв „Левски“ искате през пролетта – практичен, агресивен или атрактивен?
- Атрактивен и агресивен. Феновете на „Левски“ искат това. Прагматизмът и спокойствието за резултат трябва да знаеш как да ги използваш, но футболът е за привърженците и трябва да го има удоволствието. Това научих и в „Цървена звезда“ – може ди спечелил мач с 2:0, но ако не си играл както трябва, това не е добре. 

- Жозе Моуриньо няма да е съгласен с Вас? 
- Така е, различни философии. Той има свое удоволствие от това, а аз, ако играем атрактивно. Има мачове, които се играят прагматично, като тези за Купата и въобще в турнирите. Тогава мислиш само как да спечелиш, но генерално трябва да мислиш как да играеш атрактивен футбол.