Търговските вериги не отстъпват за цените

Депутати предлагат да има пределни надценки от 10 на сто

Ако има таван при едни храни, при други маржът в цените ще бъде по-голям, заявяват от бизнеса

Предлагат контролни механизми

Стефан Кючуков, Биляна Веселинова,
Труд News

Търговските вериги защитават настоящите цени на храните, като остро се противопоставиха на предложенията за налагане на таван на надценките. Стигна се до задочен сблъсък на мнения “за” и “против” регулиране на надценките на търговците.

Слагането на таван на надценките е непродуктивна мярка, показва опитът на други държави, заяви Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ), членове на което са търговски вериги. “Няма как да се фиксира надценка върху който е да било продукт, защото бизнес моделът на всички търговци е различен, разходите, които те имат по реализация на дадена стока са различни. Ако се фиксира при дадена стока нормата на разход, това означава най-вероятно нарастване при други стоки, тоест няма как да сработи”, заяви Николай Вълканов.

Приблизително по същото време председателят на ПГ на БСП-ОЛ Драгомир Стойнев защити внесения от партията в парламента законопроект за поставяне на таван на надценките на определени храни.

“Проблемът с надценките вече не е само български, а и европейски. Не случайно имаше тази инициатива преди няколко дни (за бойкот на търговските вериги - бел. ред.), защото наистина има недоволство сред хората. За нас е важно да се регламентират тези надценки, които слагат, защото се получава изкривяване на пазара и с доминиращата си роля търговецът от последна инстанция оказва влияние върху цените и голямата печалба отива при него. За нас е важно тази печалба да бъде разпределена във веригата така, че да има справедливост”, заяви Драгомир Стойнев. Предложението на БСП-ОЛ е Министерският съвет да определи списък с основни храни, за които да има таван на надценката от 10 на сто. Но този таван да не важи за всички продукти от тези групи стоки. А всяка търговска верига да бъде задължена да продава поне един продукт от съответната група с надценка до 10%, като този продукт трябва да е от най-евтините, предлагани в магазина.

“Не виждаме как такъв тип решения може да работят, надценка означава разход за реализация на дадена стока, това не означава печалба”, коментира Николай Вълканов, изпълнителен директор на СМТ. “Надяваме се да няма популистки мерки от страна на правителството”, допълни той. Според Николай Вълканов заявката на премиера от събота е била в тази посока. Тогава премиерът Росен Желязков заяви, че правителството няма да се увлече по популизъм, но ще направи необходимото за нормалното функциониране на пазара.

“Цените са функции на пазара и в това няма съмнение. Ние няма да предприемем административни мерки, които да изкривяват пазара”, заяви Росен Желязков. По-късно министърът на земеделието Георги Тахов заяви, че във Франция, Испания и Австрия прилагат таван на надценките от 30% на някои храни и тази норма би могла да бъде приложена и у нас. “Не искаме да защитаваме никой от операторите по агрохранителната верига, искаме само да защитим правата на доставчиците, на нашите земеделски производители”, каза Георги Тахов. Но според Николай Вълканов, целта на законодателството във Франция е повишаване на доходите надолу по веригата, към доставчиците, което води до повишаване на цените за потребителите.

Позитивната заявка от думите на премиера беше, че ще се търсят пазарни решения, а не директна намеса в цени или надценки, което винаги, доказано от опита на други държави, е контрапродуктивно, каза още Николай Вълканов. Да се търсят пазарни мерки означава да се направи анализ по цялата верига на доставки, допълни той. Според нето е добре да бъдат осветени проблемите при различни стокови групи, да се види дали има проблеми или всичко, които се случва са нормални пазарни обстоятелства, да се видят отношенията в цялата верига между производители, прекупвачи, преработватели и търговци на дребно. Според Николай Вълканов е напълно нормално, ако се правят промоции и акции, разходите за тях да бъдат споделени между търговеца и доставчика.

Проф. д-р Надя Миронова, декан на факултета “Управление и администрация” в УНСС, също се включи в дискусията. “30 години по-късно ние отново сме на нивото на първичния механизъм за регулация на пазара, изразен в крилатата фраза “За Бога, братя, не купувайте. 30 години не ни бяха достатъчни, за да погледнем на продоволствената сигурност и сега инфлацията отново ни доведе до този първичен механизъм”, заяви тя. “Усъвършенстването на пазара преминава през премахването на монополите, през включване на контролните механизми на държавата и на различните комисии, както и директния достъп на производителите до пазарите”, подчерта проф. д-р Надя Миронова.

Земеделци поискаха контрол и на пазарите по градовете

Промоциите винаги са за сметка на производителя

До 100 процента надценка

Вносни домати често се продават по пазарите като български, предупредиха от Българската аграрна камара.

Промоциите винаги са за сметка на производителя, никога не са за сметка на търговеца и това трябва да бъде отбелязано в законопроекта за агрохранителната верига, а на пазарите също продават с огромни надценки, понякога и до 60 на сто, обявиха от Българската аграрна камара (БАК) по време на събитието “Мястото на българския производител на българския пазар”. БАК е единствената браншова камара в сектор “Селско стопанство” в България, обединяваща интересите на над 13 000 стопанства.
“Пазарите също са язва, която трябва да бъде контролирана, защото сега показват зеленото картонче, че са производители, но реално продават стотици килограми чужда, вносна продукция”, обявиха земеделските производители. И дадоха пример, че чрез подмяната на български с вносни плодове или зеленчуци се “смачква българският производител”.

“В момента няма български домати, но всички виждаме табелки с надпис “български домати”. Тази стока минава през борсите и тържищата и отива до малките магазинчета и пазарите, а големите търговски вериги си правят директен внос”, дадоха пример с подмяната на произхода на зеленчуците участниците в дискусията от БАК.

“Малките магазинчета издават касови бележки, но на пазарите тези домати се търгуват уж като български, а не са. Нашата стока се предлага по пазарите с до 100 процента надценка, обявиха още земеделски производители.

Мобилизацията на правителство, синдикати, браншови организации и парламент от няколко дни ни вдъхва надежда, че ще успеем да създадем една по-добра среда на българските граждани, подчертаха от Българската аграрна камара (БАК).

Парите за прехрана се увеличават повече от заплатите

Разходите за храна нараснаха с 30 лв. на човек на месец

Харчим повече пари за свободното си време

За храна българите дават близо 30% от всичките си разходи.

Поскъпването на храните води до нарастване на разходите за прехрана на домакинствата. Разходите за храна на българите в рамките на година са нараснали с средно 30 лв. на човек за месец, или 11,3%, обявиха от Националния статистически институт. Разходите за храна за месец са в размер средно по близо 300 лв. на човек. Разбира се това е средна сума, хората, които ядат по-скъпи хранителни продукти, като кашкавал и луканка, дават доста повече пари, а тези, които си позволяват само кисело мляко, боб и леща може да изкарат и с по-малка сума.

Разходите на българите за храна нарастват по-бързо от увеличението на заплатите, показват данни на НСИ. Разходите за храна на българите през декември миналата година са били с 83% по-високи спрямо последния месец на 2020 г. За същия период от време увеличението на средната заплата е с близо 1000 лв., или с малко над 67 на сто. Освен това заплатите не растат еднакво за всички работещи хора. Това създава усещането сред голяма част от населението, че обедняват на фона на поскъпващите хранителни продукти.

Храната има най-голям дял в общите разходи на домакинствата. За храна отиват 29,3% от всички разходи на българите, показват данните на НСИ. На второ място по значимост са разходите за наеми, ток, вода и отопление на дома. Тези разходи имат дял от 10,6% от всички разходи на домакинствата. Разходите за дома са нараснали с 9,4% в рамките на година.

Най-голямо увеличение има на разходите на българите за свободно време, културен отдих и образование, показват данните на НСИ. В рамките на година увеличението на тези разходи е с 36 на сто. Причината за това е голямата разлика между доходите на хората с високи и с ниски доходи. При увеличение на доходите на хората с големи финансови възможности те харчат значително по-големи суми за свободното си време, а хората с ниски доходи не харчат почти нищо за забавление.

Хапваме повече плодове и месо

Ядем по-малко хляб и зеленчуци

Цените са решаващи за потреблението

Цените имат съществено значение за предпочитанията на потребителите при пазаруване.

Българите ограничават потреблението на хляб и зеленчуци, но ядат повече плодове и месо, показват данни на Националния статистически институт. Влияние върху потреблението окачват не само промени във вкусовите предпочитания на населението и стремежът към по-здравословен начин на живот, а и цените на различните храни.

През четвъртото тримесечие на миналата година най-голямо намаление на потреблението спрямо същия период на предходната година е отчетено при хляба и тестени изделия - от 18,2 кг на 17,4 кг на човек, и при зеленчуци - от 17,6 кг на 17,2 килограма. Същевременно най-голямо увеличение на потреблението има при плодовете - от 13,6 кг на 14,4 кг на човек, и месото - от 10,1 кг на 10,6 килограма.

Хлябът и зърнените храни са сред храните с най-голямо покачване на цените - със 7,5% за година, показват данни на НСИ. А поскъпването на месото и месните продукти е съвсем малко - само с 0,6% за година. Потреблението на хляб намалява, а на месо расте.

Поскъпването на зеленчуците за година е с 5,2% и е по-голямо от ръста на цените на плодовете - средно с 4,1%. Потреблението на зеленчуци намалява, а на плодове расте.

Земеделският министър Георги Тахов: На 20 февруари аз и моето семейство няма да пазаруваме

Земеделският министър Георги Тахов подкрепи втория национален бойкот срещу високите цени на търговските вериги.

Земеделският министър Георги Тахов подкрепи втория национален бойкот срещу високите цени на хранителните продукти в големите търговски вериги, който е насрочен за този четвъртък. “Подкрепям всички инициативи на гражданското общество. Аз съм част от това гражданско общество. Аз и моето семейство също сме потребители, също имаме необходимост да пазаруваме, така че на 20 февруари аз и моето семейство няма да пазаруваме”, каза министър Тахов в Пловдив, където откри 10-ия форум за агробизнес, вино, храни и оборудване. Той припомни, че от няколко дни в земеделското министерство е сформирана работна група, която заедно с представители на министерството на финансите, КЗП, КЗК и др. ще подготви проект на Закон за агрохранителната верига. Чрез текстовете ще поставим нашите земеделски производители и всички фермери, които са и доставчици на вериги, да бъдат в една по-изгодна позиция при преговорите, които водят, като по този начин защитим техните права, което неминуемо ще окаже отражение върху всички нас, като потребители”, каза земеделският министър.

“Опитали сме се да обхванем всички т. нар. порочни практики, които са в сектор “Земеделие”, а чрез защита на правата на производителите, които в случая се явяват и доставчици, да гарантираме редукция на цените, което ще се усети от всички нас като потребители”, посочи още Тахов.