Национален резил с предателя на Левски

В Тетевен улица носи името на доказания издайник

Иван Фурнаджиев доброволно се изправя пред Софийската комисия, която разследва деянията на Апостола и неговите сподвижници. Да се изповяда и спечели званието "доносчик"

Подготвил съм хроника на националните резили. Много са в многострадалната ни история. Сред тях свети един в китното възрожденско градче Тетевен. Там улица носи името на предателя на Васил Левски.

Не поп Кръстю, а даскал Иван Лилов Фурнаджиев е издайникът. За отчето няма нито едно доказателство, за даскала има документ черно на бяло. Той доброволно се изправя пред Софийската комисия, която разследва деянията на Апостола и неговите сподвижници. Да се изповяда и спечели званието "доносчик". Ето протокола от разпита на Фурнаджиев:

- Кой е Васил, другарят на Димитра*, и откъде е? (*Става дума за Димитър Общи.)

- Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светлокестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри.

- Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли някои други сведения? Няма ли да ги кажете, за да принесете услуга на държавата?

- В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам!

Тайна е колко сребърника са броили на Иванчо. Поне 30, за колкото е предаден и Христос.

Издайничеството си заслужава цената, защото дотогава поробителите не знаят как изглежда Апостола. Сега с този детайлен портрет вече знаят. Дори зъбите на Левски са идентифицирани!

В Ловеч няма улица "Поп Кръстю", той е нарочен за нашият Юда. С омърсения поп българинът се очиства от греховете, натрупани в тайните подмоли на душата му. Легендата тръгва от лична вражда, скрепена е с махленски слухове, художествени съчинения и дръзки фалшификации. В очернянето на поп Кръстю дял имат големи майстори на перото като Захари Стоянов и Иван Вазов.

Първи този сюжет разработва Любен Каравелов. Чул-недочул какво се е случило отсам Дунава, той сладкодумно разказва във вестник "Независимост": "Когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, то бил хванат от заптиете. На поп Кръстя дали едно "аферим", едно горчиво кафе, сто лири и един хат, и обещали му са да го не преследоват за неговите стари грехове. У поп Кръстя има около 100 лири Василеви пари", допълва публицистът.

Филип Симидов, окръжен управител в Ловеч през 1880–1881 г., свидетелства как веднъж попът бил отстранен от богослужение, за да се избегне тлеещ скандал. "Три дни след това – продължава Симидов – в квартирата ми дойде самият поп Кръстю и със сълзи на очи ми разказа, че той не е предал Левски, кле се в децата си, в черковните тайнства и ми повтори: наистина аз бях касиер на Ловченския комитет, имах в касата 500 лири турски комитетски пари, но когато членовете на комитета Марин поп Луканов, Ив. Колев, Димитър Пъшков и Ив. Т. Драсов узнаха за разбиването на пощата от Д. Общий и залавянето му, те, които бяха ме избрали за касиер и имаха право да разполагат със сумите, прибраха парите от мене и после двама от тях бяха закарани на заточение в Азия – Пъшков и М. п. Луканов. Какво направиха с парите аз не зная."

Марин Поплуканов е син на поп Лукан Лилов, който служил заедно с Кръстю в черквата "Св. Богородица". Двамата не се обичали, дърпали се заради енорията. Тази вражда се предава на Марин, който е председател на местния революционен комитет.

След Освобождението първата работа на Марин Поплуканов е да пише на Стефан Стамболов, че поп Кръстю трябва незабавно да се обеси. По това време той е депутат, после става кмет на Ловеч. Поплуканов въвежда неписано правило всеки кандидат за поборническа пенсия ритуално да заплюва отчето като предател.

Силните на деня се сменят, проклятието върху Кръстю Никифоров остава. И понеже няма факти за издайничеството му, трябвало е да бъдат изфабрикувани. Стига се дотам, че по Вълко Червенково време, за да бъде ударена Църквата, един документ е пладнешки фалшифициран.

Става дума за телеграма №1117, пратена на 24 ноември 1872 г. от Мазхар паша до търновския окръжен управител. През 1937 г. телеграмата е обнародвана със следния текст: "Заповядайте на поменатия поп Кръстю да съобщи на господството Ви, как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета."

През 1952 г. същият пасаж е редактиран и тиражиран така: "Заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстю, да съобщи на ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствували."

Определението "доносчик", което се отнася за друго лице, е лепнато пред името на поп Кръстю. Освен това проф. Димитър Панчовски доказа, че турската дума "мухбир" в този контекст означава не "доносчик", а "служебно лице", посредник между раята и османската власт. Въпросният "мухбир" е Яким Шишков, с чието лозе Кръстю Никифоров няма нищо общо.

Въпреки това дамгосаният свещеник издъхва като заклет предател. Имал скътани 2000 гроша, които се стопили, когато легнал болен. Седем месеца го мъчи охтиката през 1881 г. Същата година Иван Вазов го възпява като "мръсен червяк" с "ниско чело", роден от "майка луда".

"И тоз човек йоще живей между нас!", гневно възкликва поетът. Малко след този призив поп Кръстю се причестява, изповядва се и на 21 септември напуска грешния свят.

Преди време дискутирахме с проф. Пламен Митев от СУ резилът с улица "Иван Фурнаджиев". "Много пъти сме поставяли пред общината въпроса, но няма кой да чуе", каза той.

Проф. Пламен Митев: "Много пъти сме поставяли пред общината въпроса, но няма кой да чуе."

Нещо повече, наскоро улицата беше асфалтирана, за да не се спъват минувачите в калдъръма на историята. Първа се разходи по нея кметицата Мадлена Бояджиева, която нямаше хабер къде стъпва. По магистралата на едно национално предателство!

Най-отговорно предлагам на тетевенските родолюбци да вдигнат паметник на Иван Лилов Фурнаджиев. В гранитната му снага да бъдат изсечени неговите клетвени думи:

"Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам ! Ето, аз издавам!"