Париж - столицата на евро-разлъката

Макрон свика форум на малцинството в ЕС, за да вкара във война мнозинството

Европейската върхушка призна край Сена, че без САЩ е за никъде

Виктор Орбан определи срещата като “сбирка на разоча­ровани от Тръмп мениджъри”

Елисейският дворец насред Париж в понеделник следобед пращеше от напрежение. И направо се пукаше по шевовете от объркване, от дезориентация, от отчаяние, защото за пръв път от 1941 г. насам Западна Европа се чувстваше сама, изоставена от САЩ. Умислени, сърдити, дори гневни са на общата снимка физиономиите на участниците в свиканата спешно от президента на Франция Еманюел Макрон среща за Украйна на лидерите на най-силните според него държави в ЕС, плюс тези на Великобритания и НАТО. А доказателство за нелицеприятното съдържание на продължилите три часа дискусии и за лютите спорове е фактът, че форумът се състоя при плътно затворени врати, без дори “шерпи”, отпратени да чакат началниците си пред заключените порти. И завърши като остави Европа да се лута на кръстопът, тъй като бе потвърдено единствено предрешеното отдавна увеличаване на разходите на отбрана, вече без те да бъдат включвани в бюджетния дефицит на страните-членки на 27-те, плюс емисията в тях на “държавни облигации отбрана”. Но бе отхвърлено най-важното - очакваното като спасителен пояс от Володимир Зеленски и желано неистово от Макрон изпращане в Украйна на европейски войски, които да гарантират евентуалния бъдещ мир с Русия и да пазят Европа от агресия на Москва.

Написаното до тук е синтез на оценките във вторник сутринта на някои от най-авторитетните медии в Берлин, Лондон, Париж и Рим за срещата в Елисейския дворец, свикана от Макрон за демонстриране на сила и като реакция на очерталото се напоследък изолиране на ЕС от масата на преговорите между Русия и САЩ за прекратяване на конфликта в Украйна. Като всички големи вестници и с особена тежест френският “Льо Фигаро” подчертаха, че на идеята на френския президент да събере във формат на малцинството най-важните според него лидери в ЕС, още от раздухването ѝ в неделя, се била противопоставила италианската премиерка Джорджа Мелони. Която сякаш на инат била закъсняла с цял час за срещата според парижкия всекидневник, който дори я обвини в “амбивалентност” заради симпатиите є към Доналд Тръмп и желанието ѝ Италия да не къса връзките си с Брюксел. “Рим смята - писа обаче в понеделник другият голям френски всекидневник “Льо Монд”, - че Европа трябва да бъде на масата за преговори за Украйна, но би искал срещата, на която да се чуе гласът ѝ, да бъде в институционалната рамка на извънреден Европейски съвет, при това в Брюксел, а не в Париж, с участието на всички страни от Съюза”. “За да не създаваме впечатлението, че сме континент с няколко центъра на власт, което означава, че нямаме нито един” - уточни парижкият всекидневник, подчертавайки, че според управляващото в Рим мнозинство “Елисейската инициатива” повече разделя Европа, отколкото я обединява. “Ограничен и аномален формат”, който според римския в. “Република” създава недоволството на изключените в ЕС и провокира иронията на Виктор Орбан, нарекъл срещата на върха в Париж “сбирка на разочаровани и анти-Тръмп мениджъри”. Подобен за жалост е и коментарът за форума на премиера на Словакия Роберт Фицо.

Интересни са реакциите на участниците в срещата в Елисейския дворец след нейното приключване. “Русия заплашва всички нас” - казва датската премиерка Мете Фредериксен, която според в. “Република” обаче си мисли за сблъсъка ѝ “с американския неоимпериализъм и офанзивата на Тръмп срещу Гренландия”. “Ескалация - подчертава по въпроса римският всекидневник, - която дори роди невероятната идея за изпращане на войски, които да защитават тези европейски граници от очакваните там американскит войници”. “Европа е готова да поеме водеща роля в предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна, готови сме и желаем да инвестираме много повече в нашата сигурност” - коментира “дежурно” генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Германският канцлер Олаф Шолц обяви, че страната му е готова за увеличаване на военните разходи, при условие, че те не се вземат предвид при изчисляване на бюджетния дефицит, прегръща и идеята за “отбранителни облигации”, тоест за държавен заем в името на военните усилия. Но определя идеята за изпращане на европейски войски в Украйна като “крайно неподходяща”, може би и защото тя е, ужасяващо тревожна”, особено в светлината на предстоящия в неделя в Германия парламентарен вот. По същата причина, но с малка разлика - президентските избори през май в Полша - я загърбва по принцип одобрилия я преди време премиер на страната Доналд Туск. А направо като “зланамерена” жигосват темата за войските премиерите на Испания и Италия - Педро Санчес и Джорджа Мелони. “Ние сме готови и на разположение да допринесем за гаранциите за сигурност на Украйна, като изпратим нашите войски на място, ако е необходимо” - обявява единствен Кийр Стармър, за когото мнозина се чудят защо е поканен на среща на ЕС след като страната му се е самоизключила от него. Британският премиер обаче иска “американски гаранции” за евентуална мисия в Украйна и обещава да говори за това с Тръмп следващата седмица, когато очаква да го приемат е в Белия дом. Въобще без Америка - за никъде не сме!

“Нека останем спокойни и хладнокръвни” - повтарял непрекъснато пък според медиите в Берлин, Лондон, Париж и Рим на сбогуване със събеседниците си Еманюел Макрон. Явно президентът си бил дал сметка за признаците на паника и дезориентация сред повечето от гостите му и съответно за провала на неговата амбициозна инициатива.