МиГ-21 е базиран на по-ранни съветски изтребители

МиГ-21 - първият наистина усъвършенстван съветски изтребител от второ поколение, който продължава да служи на редица страни почти седем десетилетия след като за първи път се издигна в небето. През това време цяла маса самолети по света успяха да се появят и изчезнат, след като изслужиха експлоатационния си живот, пише The National Interest.

Twitter Publish

МиГ-21 обаче остава изключение от това правило. Тъй като изтребителните платформи непрекъснато се подобряват, за да бъдат в крак със своите съвременни аналози, малцина могат да се похвалят с толкова дълъг живот, колкото МиГ-21.

Както отбеляза военният експерт Стивън Уилкинсън: "Съветите мразеха това прозвище. Те оплюха и други западни имена за своите изтребители - било то Фагот ("макарон“, ​​МиГ-15), Faithless ("Вероломен“, МиГ-23) или Frogfoot ("Жабешки бут“, Су-25). МиГ-21 нямаше официално прякор на руски език, но беше популярно наричан "Балалайка“ на името на триъгълния народен инструмент - ясна препратка към триъгълното му крило.

МиГ-21 е базиран на по-ранни съветски изтребители, продължавайки линията на МиГ-15, МиГ-17 и МиГ-19.

В средата на 50-те години конструкторското бюро Микоян разработи прототип на реактивен самолет, обозначен като "Е-1“. Въпреки че по-ранните съветски МиГ-19 също предоставиха на руснаците свръхзвукова платформа, напредъкът в авиацията през този период намали тяхната полезност.

Сред оръжията МиГ-21 носеше вътрешно оръдие и от две до шест ракети, въпреки че самият самолет беше разработен и влязъл в експлоатация по-рано. Подобно на други прехващачи от епохата, МиГ-21 имаше малък обсег.

От 1950-те до средата на 1980-те години СССР произвежда повече от 10 000 МиГ-21. Чехословакия и Индия също са поръчали повече от 800 МиГ-а по лицензионни споразумения за производство и трансфер на технологии.

Въпреки редица подобрения, МиГ-21 имаше сравнително нисък коефициент на унищожаване въздух-въздух. По време на операция "Пустинна буря" американски изтребители свалиха четири МиГ-а.

Авторът Кристиан Ор обобщава защо МиГ-21 не се представя добре: "Дори, ако вземем предвид превъзходството в обучението на американските и израелските екипажи, както и в технологията на корпуса на самолета, поне част от провала може да се отдаде на слабостта на дизайна. Първо, бордовият радар беше практически безполезен, тъй като само малка антена се побираше в носовия конус, което забавяше въздушния поток. Освен това той имаше изключително ограничен запас от гориво за само 45 минути. За да влоши нещата, МиГ-21 не можеше да кацне с неработещ двигател, ако горивото внезапно свърши в самата база - двигателят със сигурност беше необходим за подхода за кацане.

Провалът на МиГ-21 в Близкия изток показа на останалия свят, че съветските изтребители губят позиции във въздушната конкуренция със Съединените щати.

Въпреки това, МиГ-21 продължава да се използва от военновъздушните сили на приблизително четиридесет други страни - и продължава да служи в осемнадесет страни по света днес.