Винаги има решение, за да може проектът за Детска болница да продължи, както и винаги може да се намери причина да бъде спрян

Нашият гост: Арх. Димитър Дачев e водещ проектант по част „Архитектура“, проект Национална детска многопрофилна болница. Роден 1975 г. в Несебър, завършва по архитектура в УАСГ през 2000 година . Проектирал е „Лъчетерапевтичен комплекс“ - СБАЛО –София , архитект по проект „Реконструкция, обновяване и оборудване на специализирана болница по онкологични заболявания“ СБАЛО – София“, както и „Реконструкция на клиника по „Нуклеарна медицина“ СБАЛО гр. София. 

-  Арх. Дачев, къде намирате пресечната точка между вдъхновението и отговорността, за да проектирате детска болница?  

- В началото поставената задача изглеждаше лесна от архитектурна гледна точка. Имаше съществуващ строеж в доста голяма степен на завършеност, имаше готова конструкция, решени вертикални комуникационни елементи, концептуална схема с разпределение на отделните функционални единици. Колкото повече навлизахме в дълбочина обаче, толкова повече ставаше ясно, че проектът не е просто да приложим заданието и да довършим започнатия строеж.

Всички са наясно, толкова много се изговори, че строежът има много недостатъци и трудно би се адаптирал към съвременните изисквания за болнични заведения. Първоначалната посока, в която поехме беше да намалим на броя етажи, като увеличим етажната височина между плочите и запазвайки габаритната височина на строежа, да решим част от проблемите, с които се сблъскахме.

Беше вече очевидно, че ще се върви към нова сграда. По това време започнахме да разсъждаваме и за сграда на по-малко етажи за сметка на по-голямата етажна площ. В тази посока щяхме да отговорим и на градоустройствените изисквания за максимално допустима височина в зоната – до 20 метра. От този момент двата варианта се работиха паралелно. С напредването на проекта ставаше ясно, че проблемите във високия вариант са свързани с компромиси, които не искаме да правим. Насочихме се към композиционно решение, утвърдено в световната практика, с ясна структура, безкомпромисни функционални връзки и диференцирани потоци. Отговорността и вдъхновението не само, че имат пресечна точка, те просто се припокриват, не може да оставиш едното на заден план за сметка на другото – това е архитектурата - непрестанен баланс между функция, пространство и естетика. 

  - Кои са задължителните елементи, които спомагат, да се отнеме стреса на децата и родителите им още на влизане в лечебното заведение? 

- В проекта се предвижда премахване на ненужните конструктивни елементи, но запазване на съществуващите фундаментните плочи, които на места са по 2 метра височина и са изчислени да поемат натоварванията на далеч по-висока сграда. Новата сграда стъпва изцяло върху фундаментите на бетоновия скелет и е вградена в осовата мрежа на стария строеж. 

След като стигнахме до работещо решение, което не само отговаряше на заданието за проектиране, на градоустройствените ограничения, нормативните изисквания, но и на условията на обществената поръчка, дойде времето за по-интересната част - да дадем образ на сградата. Тук вече трябваше да си проличи, че правим не каква да е сграда, а нова детска болница. 

Не детска градина, не училище, не увеселителен парк, но не и обикновена болница. Болница, в която децата да се чувстват спокойни, с достатъчно място за малките пациенти, но и за техните придружители по време на болничния престой - за родителите до леглото на детето си, за всички останали близки, които ще идват на свиждане до изписването на детето. Създаването на приятелска среда, на приветлива обстановка, това беше основната ни цел, за да отнемем стреса, както когато родител води детето си към болницата и му шепне „няма страшно“, така и сградата да го посрещне с посланието: „няма страшно“. Използвахме много светлина, цветове, зеленина, детски площадки, отворени пространства с идеята едновременно да приковаваме интереса им и да разконцентрираме вниманието им в различни посоки, за да не мислят за това, че влизат в болница. Използваме архитектурни похвати, като посредством строителни елементи със символични послания да въздействаме на възприятията. Всички деца се радват на дъгата, която се появява след лошото време, и е знак за промяна, отново се показва слънцето. Арката на дъгата на главния вход дава надежда, че лошото остава зад гърба ни. Другото, с което искахме да успокоим децата, е загрижеността за тях, която ги очаква в болницата – още на входа ги посрещат стилизирани фигури на човечета по начина, по който децата рисуват хора, които носят на ръцете си много други човечета. Зад входа на покрива на приемното фоайе има развита детска площадка с катерушки, пързалки и люлки, която се вижда още с влизането в болницата, и създава една позната среда за децата и им дава сигурност и увереност, а не страх от непознатото. По всички етажи, достъпни от клиниките, отделенията и стационарите, има предвидени общи пространства на закрито и открито, където също има детски кътове, където децата срещат нови приятели, виждат, че не са сами в изпитанията. Към всяка отделна клиника има и самостоятелна стая за игра и учебна зала. За осигуряване на семейна среда в болничните стаи за малките пациенти е обособена семейна зона, където има предвидено място за придружителя. Борбата със стреса е водеща и цялостната визия е подчинена на тази задача. Архитектурната игра с обемите, цветовете, светлината и сенките създава усещане за игра с детски цветни кубчета, нещо толкова познато за всички деца. Нещо, което да даде допълнителна вяра, че лошото ще отмине с помощта на лекарите и ще дава сила на родителя до болничното легло на детето си, да го увери, че съвсем скоро всичко ще бъде наред и в тази болница "няма страшно". 

 - Защо работите по проекта дори и в момент, в който административните трудности са стопирали проекта? 

- Има няколко причини, първата от които е, че може да се спечели време и да се работи извън сроковете, произтичащи по договор, и когато се даде старт на проекта, няма да сме толкова притиснати и ще може спокойно да си довършим започнатото. После обаче, когато потънахме в предизвикателствата на задачата, започна да става много интересно и всеки появил се проблем и привидната липса на решение става истинско предизвикателство, с което искаш да се справиш, и просто не можеш да спреш да работиш. През цялото време си мислихме, че административните забавяния ще бъдат преодолени, и същинската работа ще започне. Винаги, когато се появеше някаква спънка, се знаеше, че има законосъобразно решение, и се чакаше съответната инстанция да съдейства. Все пак това е обект от национално значение и се очаква национално отговорно решение, а не конюнктурно. Винаги сме вярвали в кооперативна работа с институциите, която да е в интерес на децата, на детското здраве, и каквото се е изисквало от нас - винаги максимално бързо сме реагирали. Не мога да приема, че обект от национално значение може да бъде спрян заради бюрокрация, инсуфициентна комуникация и съдействие от институциите. Винаги има решение, което да бъде взето, за да може така важен за обществото проект да продължи, както и винаги може да се намери причина да бъде спрян, и това държавният апарат много добре го осъзнава - все пак за тях това е ежедневие, всички го знаем. 

- Когато проектираш подобен отговорен проект заживяваш ли с него? Мислите ли за проекта дори, и в свободното ви време? 

- Да, истина е – то е като твоя рожба, като новородено бебенце, което вече е в дома ти. Започваш да се грижиш за него, то расте, прохожда, виждаш как се изгражда пред очите ти. С времето се чудиш колко е бил непълноценен живота ти преди него. Понякога се събуждам през нощта и решението на проблем се е появило пред мен. Благодаря на близките си, че и те осъзнават отговорността на проекта и много често се налага да работя до късно или през уикенда, когато вдъхновението ме обземе и не мога да спра. Примириха се, че почивките са непланирани, а тогава - когато има възможност. Щастлив съм, че имам възможността да работя по проекта за Националната детска болница. Не мога да повярвам, че някой с лека ръка може да лиши всички ни от тази толкова реалистична възможност да имаме най-накрая детска болница, и отново за пореден път да я отложим за неопределен период време. Това е единствено в ущърб на нашите деца и заложникът е тяхното здраве. Поредното отлагане, поредните деца, които няма да са родени в България, как да убедим децата си да остават и да се развиват в България, след като дори и определената за обект от национално значение болница, се спира… Не искам децата ми да растат в държавата на пропуснатите възможности, а да видят, че нещата и в България могат да бъдат...

 

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве