„Победата ми е кристално ясна“, похвали се сръбският премиер Александър Вучич след обявяването вчера на резултатите от президентските избори в неделя. И никой не може да оспори правотата му - той бе избран за нов държавен глава още на първия тур с впечатляващите 55% подкрепа. А вторият на вота - Саша Янкович, му диша праха с 16%.

С успеха си Вучич (47 г.) се бетонира като непобедимия за момента на сръбската политическа сцена. “Сърбия показа в каква посока иска да върви. Важно беше тази победа да е чиста като сълза, за да не може никой да си позволява интерпретации на тема колко много сме постигнали”, отбеляза Вучич. Той бе отредил централно място в кампанията си на икономическите успехи, които страната е постигнала, откакто е премиер (от 2014 г.) - например отбелязания 2,8% ръст през миналата година. Макар да е съмнително доколко сърбите усещат напредъка (средната заплата е 330 евро, а безработицата надвишава 15%), те отново му гласуваха доверие.

Това бе трети изборен успех на Вучич, който затвърди мнението, че той има (засега) непогрешим нюх за приближаването на вълната, която да яхне. Дори и с цената да няма изкаран нито един пълен мандат. През 2014 г., когато бе вицепремиер в коалиционното правителство между неговата Сръбска партия на прогреса (СПП) и социалистите, предизвика пред-срочни избори, на които СПП удвои резултата си и получи абсолютно мнозинство. И Вучич стана премиер. Две години по-късно отново предизвика предсрочен вот с обяснението, че е нужно правителство, което да има “ясен 4-годишен хоризонт”, за да води преговорите за присъединяване към ЕС. СПП получи малко по-нисък резултат и загуби депутатски места, но отново спечели абсолютно мнозинство. А Вучич - втори премиерски мандат.

Но още преди да изтече първата година от ясния 4-годишен хоризонт, Вучич реши да се кандидатира за президент. Тълкуванията на анализаторите - защо реши да се откаже от изпълнителната власт и да поеме предимно церемониалния пост на държавен глава - са разнопосочни. Едни смятат, че така се е спасил от опасността да загуби народната любов при евентуални неуспехи или недостатъчни успехи на управлението. Според други Вучич е решил да овладее цялата власт и след като премине в президентството, ще си постави послушник за премиер, чрез когото ще продължи да управлява. А има и мнения, че покрай предстоящите заради еврочленството промени в конституцията може да прокара и такива, които да прехвърлят реалната власт в ръцете на държавния глава.

Иначе отдавна се чуват обвиненията срещу Вучич в авторитаризъм - че управлявал еднолично, че се хвалел, предимно незаслужено, и че е обливан с внимание в медиите, които държал под контрол. И не се свенял хамелеонски да променя възгледите си.

Всъщност тези похвати той е усвоил в богатата за възрастта си политическа биография. Тя започва от редиците на ултранационалистите на Воислав Шешел, към които Вучич се присъединява едва 23-годишен, прясно завършил право в Белградския университет. Само 5 години по-късно вече е министър в правителството на Слободан Милошевич, в което отговаря за информацията и прокарва закон, въвеждащ солени глоби за медии и журналисти, критикуващи властта. В редиците на радикалите той е яростен националист и дори се зарича от парламентарната трибуна: “За всеки убит сърбин ще убиваме по 100 мюсюлмани.” Беше и твърд противник на ЕС, а днес е убеден европеец. Признава, че е допускал грешки, и уверява, че се е променил. А неговите сънародници му вярват и му гласуват доверие да побеждава.

Само магаретата не се променят

В Сърбия казват “Само магаретата не си променят мнението”. Така Вучич отговаря на критиките, че през годините е преобърнал на 180 градуса много от позициите си.

“Напълно нормално е да променяш възгледите си. Напълно нормално е да се промениш с помъдряването и поемането на повече отговорности. Когато трябва всеки месец да плащаш на 2,5 милиона пенсионери и държавни служители, не е много лесно. И когато мислиш за всичко това, осъзнаваш, че най-голямата ти отговорност е да говориш за стабилност.”

За него

Мечтата му е да стане втори Тито

Той не е истински демократ, а автодемократ - той смята, че демокрацията трябва да служи на неговите интереси. Вучич най-много би искал да стане втори Тито. Той вече се сравнява с Тито - в строежа на магистрали, железопътни трасета, откриване на фабрики и така нататък.

Михайло Църнобърня, председател на неправителствената организация “Европейско движение в Сърбия”

Тупа се в гърдите с похвалите на Меркел

Вучич се тупа в гърдите с похвалите, които получава от Ангела Меркел, но те са за вътрешна употреба, за да може той да се представя като фактор и гарант за стабилност. Държи се унизително с тези, които смята за по-силни, и по много важни въпроси, включително за Косово, прави повече отстъпки, отколкото искат от него, за да получи похвали и да внушава, че е уважаван в цял свят.

Саша Янкович, бивш омбудсман на Сърбия и опонент на Вучич на президентския вот

Западът затваря очи за провиненията му

Начинът, по който Вучич се утвърди на власт и управлява, показва, че Западът си затваря очите за провиненията му - за подозренията в авторитаризъм, популизъм и контрол върху медиите.

Ядранка Йелинчич, политически анализатор

Полага усилия да води Сърбия напред

Александър Вучич полага усилия да води Сърбия напред, към Европейския съюз. Но сърбите са малко шизофренични - разумът им ги води към Запада, докато сърцето им ги тегли към Изтока. Дилемата между Европа и Русия обаче е фалшив избор. Най-важното не е приятелството, а интересите на Сърбия.

Майкъл Кърби, бивш посланик на САЩ в Сърбия