Обработката в общините на данните за прехвърлянето на автомобили често се бави. Затова в рубриката на „Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това носят ли вина гражданите и фирмите в тези случаи и могат ли да бъдат глобени. Допълнително представяме и правилата за деклариране на дивиденти от чужбина.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Регистрация на МПС в общината

Юридическо лице е придобило собственост върху моторни превозни средства (МПС) – товарен и леки автомобили на 8 юни 2018 г. по договор за прехвърляне на собственост. На 16 август 2018 г. е извършило регистрация на същите в КАТ. Въпреки това в системата за местните данъци и такси (МДТ) на Община X не е извършена автоматична обработка на информацията за придобити МПС. Затова юридическото лице е подало информацията чрез данъчна декларация по реда на чл. 54, ал.4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на 23 август 2018 г. Поставен е следния въпрос: Трябва ли да се наложи имуществена санкция на юридическото лице по реда на чл. 127, ал. 1 от ЗМДТ, предвид неспазване на двумесечния срок за деклариране на МПС-та пред общината?

Декларират ли се МПС-та в общината от новия собственик?

От началото на 2015 г. с новия текст на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ отпадна декларирането в общината на пътни превозни средства от техните собственици за целите на данъчното облагане, с изключение на хипотезите по ал. 3, изброени лимитативно, в които e установено задължение за подаване на декларация. Данъчните задължения се формират въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи и се съобщават на данъчнозадължените лица. Данните се предоставят от Министерство на финансите на общините:

1. ежедневно - чрез изградена и функционираща автоматизирана връзка между Министерство на финансите и съответната община или

2. ежемесечно - на електронен носител.

Отпадането на декларирането на превозните средства е предприето с цел облекчаване на административния процес най-вече за данъчнозадължените лица. В тежест на компетентната община е възложено своевременното осигуряване на данни за определяне на задълженията, така че да не се възпрепятства упражняването на гражданските им права.

Изключения

Този облекчен режим не се прилага в хипотезите, посочени в ал. 3 на цитираната по-горе правна норма, а именно:

1. пътното превозно средство е придобито по наследство;

2. пътното превозно средство е собственост на повече от едно лице;

3. собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната;

4. са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък;

5. са налице основания за ползване на данъчни облекчения, с изключение на данъчното облекчение по чл. 59, ал. 2 и 3, когато в регистъра има данни за екологичната категория на превозното средство.

Предвид гореизложеното, досегашният ред на подаване на декларация в двумесечния срок от придобиването, съответно регистрацията за движение по пътищата, остава за всички пътни превозни средства попадащи в хипотезите, посочени в чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ.

В конкретния случай

Във въпроса не е посочено какви са причините за невъзможност да се получат и обработят данните за регистрация на въпросните МПС, поради което може да се приеме, че е налице технически проблем при функциониращата информационна връзка и софтуерния продукт за администриране на местните данъци и такси в съответната община. При тази ситуация юридическото лице добросъвестно е поело инициатива да подаде данъчна декларация, за да изпълни задължението си по заплащане на дължимите данъци.

С оглед на гореизложеното, ако не е налице хипотезата на чл.54, ал. 3 от ЗМДТ и лицето е подало данъчна декларация единствено, за да преодолее в случая невъзможността да се приложи ал.1 на същата разпоредба, не следва да се налага административно наказание, предвид, че не е налице нарушение на нормите на закона.

II Доходи от дивиденти от източник в чужбина

Няколко българи с постоянни адреси в България - местни физически лица, са основали дружество с ограничена отговорност в специален административен район Хонг Конг на Китайската народна република. Предмет на дейност на дружеството е консултиране. Част от печалбата ще се разпределя между съдружниците според дяловото им участие като дивидент, т.е. местните физически лица ще получават дивидент от източник в чужбина. Поставени са следните въпроси:

1. Кога, в какви срокове и с каква данъчна декларация се декларира в България 5%-ния окончателен данък за дохода от дивидент?

2. Изискват ли се допълнителни документи от чуждата държава?

3. Възможно ли е авансово изплащане на дивидент на база текущ финансов резултат и положителен прогнозен годишен финансов резултат преди финансовата година да е изтекла?

Облагане на дивиденти

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина се облагат с окончателен данък. Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ), а на основание чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто.

В сила от 1 януари 2017 г. на основание новата ал. 4 на чл. 67 от ЗДДФЛ, когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В тази връзка в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че декларацията по чл. 55, ал.1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, освен в случаите по чл. 67, ал. 4 от същия закон, какъвто е и настоящият случай.

Освен това разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДДФЛ изисква местните физически лица да подават годишна данъчна декларация за дължимия данък по чл. 67, ал. 4 за придобитите през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти.

Деклариране на дивиденти

Следователно с оглед изложената нормативна уредба, придобитите доходи от дивиденти от източник в чужбина следва да се декларират само в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (Приложение №8, Част IV), където се определя и дължимият данък, подлежащ на внасяне по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ. Дължимият данък по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ не подлежи на деклариране в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация по ал. 1 доказателства за размера на внесените в чужбина данъци и задължителни осигурителни вноски.

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В случай, че не е налице спогодба се прилагат правните норми на чл. 76 от ЗДДФЛ.

Третият поставен въпрос касае тълкуването на търговското законодателство на специален административен район Хонг Конг на Китайската народна република, което е извън компетентността на НАП.