Позиция на консултанти по управление на средствата от ЕС

Необходими са повече грантове за технологично обновяване

И сегашните гаранции не се използват

Планът за възстановяване и устойчивост получи остри критики от Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) в писмо, изпратено до служебния кабинет. В него от асоциацията посочват, че Планът за възстановяване трябва да бъде редактиран, така че да отговаря на българските икономически реалности, и да бъдат прехвърлени пари, определени за гаранции по кредити към грантови схеми за инвестиции на бизнеса.

Асоциацията изразява несъгласие със заложеното в Плана разпределението на ресурса от ЕС между грантове за бизнеса и предоставяне на кредити по следния начин: 679 млн. лв. за финансови инструменти и 670 млн. лв. за безвъзмездна финансова помощ. Експертите искат част от предвидените пари за заеми да отидат за предоставяне на директна помощ за бизнеса.

Основен аргумент за това предложение е безпрецедентно влошеното състояние на предприятията в България вследствие от пандемичната криза. В страната е регистриран един от най-високите проценти на необслужвани заеми в ЕС. Преобладаваща част от фирмите са увеличили задълженията си към банки и доставчици. Инвестициите в България, мерени като съотношение на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) към брутния вътрешен продукт (БВП), са на рекордно ниско ниво - под 18%.

Реалността показва, че българските фирми ще оперират за неизвестен период от време при свит глобален пазар, галопиращи цени на суровините и минимални маржове на печалба, посочват консултантите.

На този фон ефективността на наличния в момента европейски ресурс за финансови инструменти, управляван от Фонда на фондовете - заеми, гаранции и рисков капитал в България, е под 29%. От общо 657,9 млн. лв., предвиден ресурс за портфейлни гаранции, към края на април 2021 г. усвоеният ресурс е едва 190 млн. лв. Още по-показателно е ползването на програмата за 2,5 млрд. лв. антикризисни кредити с портфейлни гаранции от ББР, която за една година показва само около 10% усвояване на кредитния ресурс от бизнеса.

Няма прозрачност

При кредитите остава скрито кой взима парите и за какво

Публичната информация е оскъдна

При отпускането на заеми по европрограми няма прозрачност кой взима парите и за какво.

Важен аргумент сред мотивите на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) да поискат повече грантове за бизнеса, е разликата в прозрачността при безвъзмездното предоставяне на средства и при отпускането на кредити.

При грантовете има детайлна публична информация (в платформата ИСУН) за това при кого, колко и за какво е предоставена безвъзмездна помощ на бизнеса от 2014 г. досега., посочват от асоциацията. Публична и проверима е информацията за всеки получател на безвъзмездна финансова помощ, проектите, за които е подпомогнат, активите, които е купил, доставчика, от който са купени и цената, на която са купени.

Оценката на кандидатурите за безвъзмездна помощ е също така прозрачна. След обявяването на резултатите от оценка по конкретна грантова схема в ИСУН се виждат детайлните оценителни протоколи на всеки един оценител на всеки един индивидуален кандидат - критерий по критерий и оценител по оценител.

За разлика от тази прозрачност на разпределяне на безвъзмездна финансова помощ, единствената публична информация за финансовите инструменти е техният общ бюджет. Няма публична информация за предоставени средства на предприятия както с дялово, така и с дългово финансиране, включително и за ресурса от Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 в размер на 102 млн. евро, прехвърлен в Инициатива за МСП, която се управлява от ЕИФ. Няма публична информация за дейностите, които са подпомогнати с това финансиране и за какво е допринесло то, какви инвестиции са направени с тези средства, какви активи са купени, кой ги е доставил и на какви цени.

Не на последно място БАКЕП напомня, че при разпределяне на парите от ЕС чрез договори с финансови инструменти - след като те се сключат, ресурсът се счита автоматично и цялостно усвоен, независимо от реалното му усвояване и полза за българските фирми.

Предложение на Асоциацията:

Бизнесът да получи допълнително 548 млн. лв. под формата на грантове вместо кредити, настояват консултанти по управление на парите от ЕС. Министрите на икономиката Кирил Петков и на финансите Асен Василев в служебния кабинет обаче предлагат да има повече кредити, въпреки че при усвояването им няма никаква прозрачност.

- 127 млн. лв. - определени за гаранции по кредити в рамките на Гаранционен инструмент за растеж, да бъдат прехвърлени към бюджета на предвидената грантова схема за технологична модернизация;

- 140 млн. лв. - определени за дялови инструменти за растеж, да бъдат прехвърлени към бюджета на предвидената грантова схема за технологична модернизация;

- 141 млн. лв. - определени за гаранции по кредити в рамките на Гаранционен финансов инструмент за енергийна ефективност и възобновяема енергия, да бъдат прехвърлени към бюджета на предвидената грантова схема за системи за електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление;

- 140 млн. лв. за дялови инструменти за повишаване иновационeн капацитет на предприятията да бъдат прехвърлени към грантова схема за разработка и внедряване на реални, оценявани от външни и международни експерти, иновации в индустрията и услугите - собствени за предприятията или чужди.