Съдебен прецедент в Япония

Ивао Хакамада признат за виновен за четворно убийство по скалъпени обвинения 

Нарича времето зад решетките „обучение“

Всяка присъда може да е резултат от съдебна грешка. Съдиите са хора и могат да грешат, но когато са решили да качат някого на въжето, тяхната грешка става непоправима. Интересно, но най-големият прецедент, достоен за Книгата на рекордите на Гинес, с произнесена и отменена 58 години по-късно смъртна присъда не е нито от САЩ, нито от Русия или Китай, а от Япония. А Страната на изгряващото слънце се слави както с ниска престъпност, така и с добре действащи правоохранителни органи и във всички десетилетия след Втората световна война в Япония има изпълнени общо 5 смъртни присъди.

Прецедентът се нарича Ивао Хакамада, който на 88 години преди 3 месеца доживя да чуе от съда думата: “Невинен“, а името Хакамада стана синоним на борба за правна справедливост в японската история.

Ивао е най-малкият в работническо семейство с шест братя и сестри, роден е през 1936 г. в село близо до Шизуока. Расте като тихо дете, което обича животните и носи вкъщи котки и птици и им дава имена. На 19 години започва да тренира бокс във зала, близо до дома му - и става професионалист в лека категория на 23 години. Дори в края на 50-те се боксира в 19 мача за една година, което е рекорд за Япония. След едно нараняване решава да се откаже и започва работа в малка фабрика за мисо  - ферментирала соева паста, която е традиционно японско ядене. Жени се за местно момиче, ражда им се дете.

На 30 юни 1966 г. около час след полунощ в дома на директора на фабриката за мисо избухва пожар. Когато пламъците са потушени, следователи откриват изгорелите тела на директора, съпругата му и две от децата им. Всичките са пребити и намушкани с нож, след което домът е подпален, за да прикрие следите на извършителите.

На следващата сутрин Хакамада отива в къщата на родителите си, за да разкаже за шокиращите новини в неговата фабрика. Още по това време полицията включва Хакамада сред кръга от заподозрени служители на фирмата, тъй като основната версия е, че престъплението е вътрешна работа, а Хакамада има умения като бивш боксьор.

По онова време полицията в Япония има властта да задържа заподозрените и да ги разпитва с месеци, без да им дава достъп до адвокат. Целта е да се изтръгне признание, което японските прокурори са смятали за важно условие във всяко успешно наказателно дело. Хакамада е подложен на брутални разпити и психоатаки в продължение на 23 дни, докато не е подписва самопризнанията. По-късно с години многократно се отрича от тях, но съдебните състави ги приемат. От дома на директора са откраднати пари, които полицията не успява да открие и изобщо не работи по версията за грабеж.

Почти година след началото на процеса през 1967 г. полицията обявява, че е е открила купчина окървавени дрехи на дъното на празен резервоар за мисо във фабриката. Следователите завяват, че дрехите са на Хакамада и че през нощта на убийствата е отишъл дотам и ги е скрил. Кървавите петна по дрехите изглеждат странно свежи 14 месеца след убийството. Нещо повече - дрехите са доста широки и не отговарят на мерките на дребничкия Хакамада.

През 1968 г. бившият боксьор е признат за виновен и осъден на смърт чрез обесване. Хакамада обаче не губи надежда и през 70-те години, докато текат обжалванията на по-горни инстанции остава сигурен, че присъдата му ще бъде отменен. Тогава живее в единична килия, но продължава да пише на близките си, въпреки че жена му получава развод, а детото му е дадено в сиропиталище. През 1980 г. Върховният съд на Япония потвърждава смъртната присъда на Хакамада. Шест месеца по-късно мъжът в килията до него, също осъден на смърт, който му бил станал приятел, били изведен една сутрин без предупреждение и обесен. Така от този момент та чак до 2014 г., когато процесът е възобновен, всеки ден Хакамада е очаквал да бъде екзекутиран и няма обяснение защо това не се е случило.

Ивао Хакамада като 88-годишен, прекарал две трети от живота си в затвора.

През 2010 г. по екраните излиза игралният филм „Кутията: Случаят Хакамада“, който разказва и за кариерата на Хакамада като боксьор. Филмът не е касов, но истинската история за един човек, който седи сам в килията си в продължение на почти пет десетилетия помага да се привлече повече внимание към положението на Хакамада, както в Япония, така и извън нея.

Когато през 2014 г. Хакамада е пуснат условно от затвора, тъй като делото ще се преразглежда, отвън го посреща сестра му Хидеко. Оттогава тя не го пита за времето, прекарано в килията. „Чаках, докато той сам проговори“, казва Хидеко. Но той никога не го прави. Понякога само косвено нарича времето там „обучение“, сякаш е било подготовка за някаква неземна битка.

Съдебната сага продължава почти 6 десетилетия

Млад съдия пише 350 страници със „за“ и „против“

Председател на тричленния състав, който гледа делото, е 30-годишният тогава съдия Норимичи Кумамото. Той разбира, че обвиненията са скалъпени още в началото на процеса срещу Ивао Хакамада. Вижда че, прокурорите нямат правдоподобни доказателства, свързващи Хакамада с престъплението, нито мотив той да нападне директора и близките му. Години по-късно съдията си спомня, че е бил трогнат от увереността на боксьора, докато той е заявявал, че е невинен. Кумамото е искал бившият боксьор да бъде оправдан, но двамата му колеги от състава били категорични, че е виновен и не е възможно полицаи и прокурори да са го насилвали да подпише самопризнанията. Затова отсичат: „Смъртна присъда“. Става така, че съдията, който е против това решение на колегите си, като председател на състава трябва да напише мотивите за най-суровото наказание. Кумамото пише 350 страници със „за“ и „против“ вината на Хакамада - трогателен запис на една измъчена съвест. Години по-късно същият съдия става автор на искането до Върховния съд на Япония да отмени смъртната присъда и да насрочи повторно делото за четворното убийство. Това се случва през 2014 г., когато процесът започва от нулата и приключва окончателна оправдателна присъда за Хакамада през септември 2024 г.