Празнично при българите в Скопие

И тазгодишният прием по повод Трети март показа, че уважението към България не е намаляло

Управляващите отидоха в Будапеща, за да не се налага да се оправдават за отсъствието си

Обичам около Трети март да отскачам до Скопие. Правя го почти всяка година в зависимост от това, кога календарът на стената е дал възможност на българското посолство в столицата на Северна Македония да организира прием в чест на националния ни празник.

Винаги ме е водело убеждението, че ако искам да видя всички или почти всички изявени българи от страната, това е мястото, където те веднъж годишно се събират и могат да бъдат срещнати. Това усещане досега не ме е лъгало, а и тази година в това отношение всичко бе наред. Въпреки  проблемите и неблагополучията в двустранните ни политически отношения те, българите от Скопие и от цяла Северна Македония, както и приятелите на България, си бяха там.

На всичко отгоре, през годините се създаде някакъв неформален стандарт, според който всяка съседна на Северна Македония държава мери влиянието си в нея по броя на хората, които се събират на приема за националния празник. Съревнованието май се води между нас и сърбите, защото албанците са без конкуренция. Преди години бях поканен на разговор от български дипломат, много опитен в професията, минал като посланик в няколко държави, да си поговорим за това какво да очаква като шеф на мисията ни в Скопие. Когато стигнахме до приемите и му разказах, той отсече: „А-а-а, не, ще сложа край на това. Дипкорпуса, отбрани членове на естаблишмънта, малко медии и това е. Не повече от сто човека, както се прави по света!“. Казах му кротко: „Ще отидете, ще видите“. На следващата година, а и по време на целия му мандат, българите пак се събираха масово.

За всяко българско посолство по света организирането на прием по повод националния ни празник си е задача номер едно, за която дипломатите се готвят отдалече. За мисията ни в Република Северна Македония това задължение е с двойно по-голяма значимост. Тази година отбелязването на Трети март в Скопие съвпадна с календарната дата, понеделник. Генералното ни консулство в Битоля вече бе отпразнувало годишнината в петък, та всички колеги оттам бяха дошли и те. Както и голямата група местни българи, начело със стария приятел, гордия и изправен като топола въпреки възрастта си беловлас, мустакат Димитър Църномаров. Там беше и „любимецът“ на правосъдието в Северна Македония Люпчо Георгиевски заедно с адвоката си Насер Рауфи. Помните сигурно интервюто с Насер на страниците на „Труд news“ преди време. Сега ги помолих и двамата да отскочат до София и да гостуват в Лектория „Македония“ на Македонския научен институт, която водя. Съгласиха се, а когато се върнах  отново се свързах с двамата, за да потвърдят, че ще дойдат.

Договорихме се това да стане в края на март, но когато разгледах календара си дадох сметка, че ще имаме проблем. Както ми каза Насер, на 27 март от 11,00 ч. ще има ново заседание по делото срещу Люпчо, на което като свидетел е призован бившият лидер на ВМРО-ДПМНЕ, бивш премиер, а сега успешен бизнесмен, строителен предприемач и активен политически наблюдател Любчо Георгиевски. „Онзи“, Любчо, както се досещате. Той щял да говори за „ликот и делото“ на Иван Михайлов, за да потвърди, че в жизнената биография и в дейността на Михайлов няма нищо фашистко. А прокуратурата в Битоля, както знаете, хвърля едно от обвиненията срещу Люпчо тъкмо за разпространяването на идеите на „фашиста“ Иван Михайлов, чието име бе прието и за вече закрития, но жив клуб в града. Правите ли разликата - единият е Люпчо от Битоля, другият е Любчо от Делчево, роден в Щип, завършил висшето си образование и направил политическа кариера в Скопие.

Преди години тъкмо това „б“ в името бе станало повод от тогавашната опозиция начело с бившите комунисти от СДСМ да обвиняват Георгиевски в пробългарски позиции. Дори се стигна да обясненията му в парламента, вече като премиер, че той лично няма никаква вина за това, просто дежурният лекар така го е записал в регистъра на новородените деца в болницата в Щип, където майка му е отишла да ражда.

Така че ще трябва да видя кога Люпчо и Насер ще дойдат, та да съберем любопитковците и да чуем двамата какво има да казват. А те има да казват много. И за настървението, с което искат да накажат Люпчо, и за третирането на българите в страната, и за всички онези открити и скрити механизми, които властите край Вардар пускат в действие, когато стане дума на подсъдимата скамейка да се постави някой от местните български активисти. А и цялата им общност.

Този път имах и едно допълнително основание да отида до Скопие. Това бе първият прием на новия ни посланик в Северна Македония Желязко Радуков. Бях дочул, че се кани да прави промени в организацията и ми беше любопитно. Да, промени имаше и те бяха за добро - за пръв път химните на двете страни - България и Северна Македония, бяха изпълнени на живо от певица. Обикновено до този момент те се излъчваха на запис. Е, типично по български веднага се появиха критики, че момичето е изпяло един куплет повече от химна на Северна Македония в сравнение с „Мила родино“, значи, нарушена е реципрочността, че текстът не бил този, че изглеждало много „американско“ и така нататък. На следващия ден самият посланик обясни, че още преди повече от месец са поискали от протокола на Министерството на външните работи на Северна Македония точния текст на химна на страната. Получили го, дори в допълнение с нотите, които веднага връчили на певицата да ги разучава.

Посланик Радуков бе подготвил и една друга изненада - той произнесе поздравителното си слово на фона на голям екран, на който на три езика се представяха думите му. На местната езикова норма, на английски и на албански, съобразно реалностите в залата. А и не само там. Ако задълбаем, нищо чудно да стигнем до извода за негласна подкрепа на албанския език, чиято употреба като втори служебен в държавата през последните седмици е поставена под съмнение. Чака се и решение на Конституционния съд по този въпрос.

Във всички случаи, гостите албанци начело с вицепремиера и министър на екологията Изет Меджити бяха доволни. Независимо дали са управляващи или в опозиция, те спазиха традицията на всички приеми на българското посолство да има албански политици. Македонските бяха отишли в Будапеща за съвместно заседание с унгарското правителство.

Видях се с много хора, с много хора си поприказвах. С един стар приятел, който сега е на много висока позиция във външното им министерство, си поговорихме за предстоящото отзоваване на деветима посланици на Северна Македония в чужбина, в това число и от София. Причината била тази, която бе спомената и в медиите - не били минали на препитване през комисията по външна политика на парламента, едно чисто формално изискване. Казах на приятеля да не ме занася, защото истинската причина е друга - просто тези посланици са изпратени на мандати от бившите управляващи с подписа на Стево Пендаровски.

Но хубаво, така са решили, така са направили, я да ми каже кого ще пратят у нас. Още не знаели, по всяка вероятност щял да бъде човек извън министерството, когото премиерът Мицкоски щял да определи. Ако все пак решат, че трябва да е кариерен дипломат отвътре, имали готов човек. Е, ще видим.

Да не пропусна - музикалната програма бе стилна, ефектна и качествена. Браво на колегите от нашия Културно-информационен център в Скопие, които я бяха организирали.

Заслужаваше си отиването.