С покази и концерти армията иска да попълни празните щатове

Защо пък да не погледнем към Сърбия? И да започнем от там. Мъже на над 30-годишна възраст преминават 15-дневно военно обучение. Начело с министъра на отбраната Александър Вулин, който по здравословни причини на времето не ходил войник. Така 600 резервисти на година получават военна подготовка. Нещо като в Швейцария. Само че трябвали много пари за тази работа. А и западната ни съседка прибягва до този ход, след като при 7-милионно население има 40-хилядна армия.

У нас толкова сме я закъсали, че правим национална кампания, за да попълним празните щатове на военните формирования. За резервисти и за ефективно военно обучение, да не говорим. Впрочем, само говорим. От един месец Националната кампания на Министерството на отбраната „Бъди войник“ броди из страната. До края на годината трябва да посети 29 града. Става дума за информационни борси, покази на образци оръжие, военна техника и оборудване, изпълнения на Гвардейския представителен духов оркестър и Представителния ансамбъл на въоръжените сили. От министерството гордо съобщиха, че за един месец има 111 подадени заявления за войници. Това, разбира се, не означава, че решаваме въпроса със 111 щата. Практиката показва, че голяма част от кандидатите не отговарят на изискванията, особено на медицинските. Има и такива, чиято степен на грамотност не им позволява да си попълнят без грешки документите. Макар че целта е в армейските редици да влязат качествени хора. И напълно логично, с оглед на все още очакваната голяма модернизация на Въоръжените сили.

На този етап възникват поне два въпроса. И двата са финансови. Първият вече го зададе писмено заместник-председателят на Народното събрание Веселин Марешки, очаквайки отговор от министъра на отбраната. Той пита какво предвижда кампанията, кой е изпълнител на проекта, какъв е бюджетът й, какви средства са похарчени до момента, кои медии са партньори, как са избрани и колко пари са получили. Както и с колко се е увеличил съставът на армията в резултат на кампанията. Това не са маловажни въпроси от гледна точка на прозрачността и информираността на обществото.

Марешки има право да пита, но неговите въпроси не биха били нужни, ако политиците не си заравяха главите в пясъка. На всички е пределно ясно, че нямаше да има нужда от подобни кампании и разходи за тях, ако службата в армията даваше необходимото материално състояние на съвременния млад човек с пагони. Два пъти това правителство вдигна с по 10 процента военните заплати, което е основание в удобен момент управляващите да се тупат в гърдите. Оказва се, обаче, че то не е основание за опашки пред военните окръжия от кандидати за войници или за курсанти във военните училища. Има нещо сбъркано в цялата история. Даваме няколко милиарда за превъоръжаване и под 100 милиона за увеличаване на заплатите в армията. Някои може да се усмихнат на това, на пръв поглед нелогично, сравнение, но резултатът не бива да се пренебрегва.

Да оставим парите настрани и да отворим законите. Нашите войници са професионални, но никъде няма такава професия. Започваш една кариера и в нейния край нямаш право да се пенсионираш?! Това професия ли е? Кого ще привлече? Наред с това имат редица ограничения на гражданските права, които не се компенсират финансово. Спорна е и компенсацията със социалните предимства. Военно-почивната база, например, не е в състояние да осигури отдиха на хората в армията, дори при сегашния им брой. Нещо повече, съкращава летните смени от 10 на 7 дни, за да удовлетвори нуждите на военнослужщите и цивилните служители. Не по-добро е положението с осигуряване на жилища. При липса на ведомствено строителство, едва ли ще се удовлетворят потребностите на още четири или пет хиляди души. В същото време старите казармени райони, в които няма войска, стоят в разруха. А тези, които бяха подарени на общините не донесоха нищо на армията. Все повече се налага необходимостта Министерството на отбраната да има стратегия, програма и план за социална политика, която да бъде приета и финансово осигурена с акт на Народното събрание. В противен случай, с години да броди из страната „Бъди войник“, каквито и усилия да полагат неговите организатори и изпълнители, ще има въпроси от рода на тези на Марешки. А и не само негови.

Голяма грешка допуснахме, когато през 2007 година приехме българската армия да е само кадрова, а повечето от държавите в Алианса запазиха смесената си система, признава генерал Андрей Боцев. Напоследък това го разбраха и политиците. Но не за първи път пием от горчивата чаша на незачитането на военната експертиза.

Кампанията да завърши в парламента

А може би трябваше да започне от там. Не е лошо депутатите да придобият по-широка информация за българския войник и проблемите на армията, като цяло. Тази тема, като че ли, се затваря главно в Комисията по отбрана, което е характерно не само за този парламент. А може някои народни представители да харесат сръбския почин за 15-дневно военно обучение. И да го претворят в закона, за да се запишат.