Големите линии на историята са осите на геополитиката

Светът днес е съставен от три части – от една страна е Западът с неговото англосаксонско ядро, на другия полюс са Русия и  онези, които приемат нейните действия като основателни, а на трето място са страничните наблюдатели. Само по себе си това разделение е показателно за предстоящите процеси в полето на международните отношения.  Дали тези процеси ще тръгнат активно още сега или ще се забавят с месеци или дори с години ще покаже времето, но такива процеси ще има. Това са процесите по реорганизацията на международния порядък, на световния ред, тъй като от известно време насам в полето на международните отношения устойчив ред няма.

Един кратък поглед към онова, което се случи преди днешните събития показва, че тази констатация е основателна.

Големите линии на историята са осите на геополитиката. Тези оси са устойчиви във времето и не се влияят особено от промените на политическите режими. Водещата ос е по линията Запад–Изток, в средата на която е Русия. Всяка военна кампания, било насочена на Запад, или обратно, насочена на Изток, неизбежно минава през Русия. Историята го показва. Сама по себе си Русия с нейните огромни природни ресурси е съблазнителна цел.

ХХ в. изведе на историческата сцена нов могъщ геополитически играч в лицето на САЩ, които поеха лидерството в Западния свят от старата Англия. Така САЩ се превърнаха в основен фактор по геополитическата ос Изток–Запад. Промени настъпиха и в източното лидерство, което от Япония премина в Китай. Самата Русия смени комунистическия режим с пазарен и въведе многопартийна система. Тези участници бяха провели  две световни войни, след което установиха нов ред в международните отношения, като поеха лидерството му, формално закрепено в статута им на постоянни участници в Съвета за сигурност на ООН.

Този световен ред се отличаваше със свръхстабилност поради противопоставянето на двата ядрени свръхгиганта САЩ и СССР. Нито една педя земя не можеше да промени статута си в тези условия особено след като в Хелзинки бяха установени следвоенните граници на Стария континент.

Русия в този световен ред поддържаше комфортна дистанция между себе си и Запада чрез санитарния пояс наречен социалистически страни, обединени във Варшавския договор.

Разпадът на този ред започна с падането на Берлинската стена и извеждането на руското военно присъствие от Германия, дело на Михаил Горбачов. Уверенията на САЩ, че след разпускането на Варшавския договор НАТО няма да се разширява на Изток се оказаха напълно безпочвени и днес НАТО непосредствено граничи с Руската федерация.

Западът успя да премахне санитарната зона на Русия и успява да противопоставя Русия на Германия и на Европа, което е половината от геополитическата цел на САЩ. Другата половина на тази цел - да не се допуска сближаване на Русия с Китай, е все още далеч от реализацията си.

В проектите на САЩ пълната реализация на геополитическата им цел ще означава тяхно световно лидерство, тяхната визия за  следващия световен ред.

В контекста на геополитическата динамика на съвременния свят събитията в Украйна имат своето историческо основание. Украйна беше поставена върху шахматната геополитическа дъска през 2014 г. посредством преврата на Майдан. Последвалата ескалация на напрежението беше маскирана под смокиновия лист на споразуменията от Минск, които нито Украйна нито САЩ смятаха да изпълняват. Осем години продължи обстрелването на Донецк и Луганск. В тази ситуация Русия постави въпроса за гарантирането на собствената ѝ безопасност пред опасността от разполагането на ракетни системи в Украйна и възможността тя да влезе в състава на НАТО.

Поставянето на масата на преговорите на искането на Русия за гаранции против разширяването на НАТО в Украйна и за връщане на статута от 1991 г. беше явна заявка за претенциите на Русия, че тя иска да се започне изграждането на нов световен ред. Този нов световен ред според руските виждания предполага отказ на САЩ от позицията на хегемон, от чиято воля зависи световният порядък.

Разменната монета се оказа Украйна. Байдън недвусмислено заяви, че ако Русия направи малка агресия в Украйна, тя няма да срещне на пътя си нито един войник на НАТО. Путин разчете правилно това послание, като покана за поемане на контрола върху Украйна.

Какви са резултатите към момента. Евросъюзът загуби доставките по Северен поток 2, а САЩ отвориха нови хоризонти пред своя сгъстен газ. Изгражданото внимателно сътрудничество на Меркел с Путин беше сринато за по-малко от два месеца. Ролята на Русия като енергиен тил на Европа е зачеркната и така противопоставянето между Русия и Европа е осъществено. Налице е своеобразна сделка – САЩ постигат частично геополитическата си цел, а Русия отдалечава Украйна от НАТО и осъществява върху нея политически контрол.

По този начин вече са налице първите стъпки към изграждането на следващия световен ред, като вратата за мястото на Китай е оставена отворена в очакване на китайско решение на въпроса с Тайван.

Такива са щрихите на ситуацията върху голямата шахматна дъска. На този фон стои въпросът за сигурността на България, която, според думите на своя млад и романтичен министър председател, вече не е страната, чиято съдба се решава върху цигарена кутия, а е независима, суверенна държава, която взема своите самостоятелни решения. Да живей!

Смяната на министъра на отбраната, предложението за забрана на излъчването  на руските телевизионни канали, както и активното ангажиране с всякаква помощ на Украйна показва именно тази наша самостоятелност. Като си помисли човек, че за първи път от век и половина насам сме самостоятелна държава, да се просълзи от умиление.

В такова време живеем в момента.