Освен празни приказки, обвинения и държавно, обществено и финансово преструктуриране, което не доказва управленски опит и желание за решаване на натрупаните проблеми, реално промяна няма

Работата на парче, агресивната некомпетентност и безхаберие за пореден път доказват служенето на чужди интереси, които се нуждаят от територията, а не от населението

„Всички лъжат преди избори, по време на война и след лов“, гласи блестящата сентенция на Ото фон Бисмарк, която постоянно се доказва във времето. В света, в който живеем, политическото и информационното пространство е изпълнено с противоречиви, в повечето случаи алогични, факти и тези. Съзнателно абстрахирайки се от хибридната война на пропагандно ниво, че „Русия нахлува в Украйна“, е интересно да се проследят политическите обещания преди съставянето на новия кабинет и реалностите на българската енергетика в момента.

Спекулативно повишените през лятото на 2021 г. цени на електроенергията не само в Българи, но и в цяла Европа, предизвика поредица от събития, които паралелно с пандемията от коронавирус, доведоха до сериозни катаклизми в политическата, икономическата и социалната сфера.

В България излизането на бизнеса на свободната енергийна борса създаде обществена дисхармония, която през топлото време и поредните предсрочни парламентарни избори не предизвика сериозни социални трусове. Политическото говорене на енергийна тема не се превърна в основен предизборен инструмент срещу конкуренцията. След изборите, с впечатляваща ниска избирателна активност, но с медийно предопределената победа на политическата формация „Промяната продължава“, се постави началото на следващия изпълнен с добри пожелания етап. Амбицията за влизане и по възможност оставане във властта формулира политически модел от четири формации, които под знака на прозрачността, чрез експертни групи, популярно и предсказуемо демагогски обещаваха чрез подписаното между тях споразумение „цветя и рози“ във важните за българите области. Една от най-важните и добре захаросани теми бе свързана с развитието на енергетиката – ще запазим въглищните централи възможно най-дълго, ще внасяме природен газ на конкурентни цени, ще развиваме атомната си енергетика, заедно с ВЕИ и дори ще произвеждаме водород.

Каква е разликата между обещанията и реалността? 

Движени от ентусиазма на непросветените и под знака на демагогията депутатите от коалиционното мнозинство успешно реализираха провокацията на ГЕРБ и гласуваха мораториум на цените на тока за битовите потребители до края на март. Проблемът обаче остана, защото цените на борсата за бизнеса и институциите продължават да растат неконтролируемо като обяснението, че така е на либерализирания пазар в Европа. Нещата се усложниха още повече след предсказуемите фалити на дребния и средния бизнес. Кризата удари и големите – от КЦМ до „Арсенал“ Казанлък. В публичното пространство се появиха коментари и анализи на знайни и незнайни енергийни експерти. Всички се концентрираха върху външните фактори, които влияят върху цените на българския енергиен пазар. Бизнесът организира различни демонстрации като нееднократно искаше срещи с представители на властта. Много време се отдели на казуса на вредните емисии от въглеводородите на Маришкия басейн. Имаше предложения за електрически коли, за електростанция на водороден принцип. За малко пак се появи темата за атомните централи като част от енергийния микс на България, но без категорична позиция за стабилно атомно бъдеще в България. Проектът АЕЦ „Белене“ беше подминаван с мълчание, а неадекватните варианти за блокове 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“ се множаха, далеч от реалността. Нещо повече - опитите на доказаните експерти да поискат промяна в енергийния режим на продажба на ток извън България потънаха в безсмисленото многословие на заинтересованите търговци, търсещи печалба.

И отново старата песен на нов глас - премиерът Кирил Петков и министърът на енергетиката Александър Николов станаха част от стара схема с нови участници, свързана не толкова с реформи на енергийния пазар, колкото с подмяната на отделни лица във водещи енергийни компании. Последният случай е смяната на борда на директорите на държавния доставчик „Булгаргаз“ в петък в 17:30 ч. Много усилия се положиха за правно решаване на още един ключов кадрови проблем. Съдбата на членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) премина през добре познатия модел за обществено дискредитиране, след което въпросът беше обсъден и решен в парламентарната комисия и насочен към заседание на народните представители за гласуване. Не само там, но и по отношение на други институции, се осъществява познатата формула „стани да седна“. Това не е изненада, тъй като политическата система и правила в сивата икономика не са се променили. За съжаление новите членове в различните институции и комисии не са доказани професионалисти, а удобни за отклоняваща държавни средства схема.

Времето минава, вече почти два месеца ще станат откакто правителството на Кирил Петков управлява България. Освен празни приказки, обвинения и държавно, обществено и финансово преструктуриране, което не доказва управленски опит и желание за решаване на натрупаните проблеми, реално промяна няма. Факт е, че многократното увеличаване на цената на тока и природния газ постави в неизгодна ситуация бизнеса. Цинично звучи, но населението свикна да слуша за протести, искания и абсолютно мълчание от властимащите. По-страшното обаче започна да се случва тези дни. Закъсаха общини, училища, детски градини, болници, манастири…. Непосилните сметки за електричеството върна времената от средата на 80-те и началото на 90-години на XX век. Тогава режимът на тока и водата, които се установиха безнаказано в България, въведоха термина „дискотека“. Сега нещата са с по-висока степен на неизвестност, тъй като тъмнината прикрива престъпниците в техните кражби и убийства. Един от парадоксите е, че на режим на тока мина и енергийната столица Козлодуй. Съзнателните несъвършенства на правната уредба в енергийната система позволяват целенасочено и безнаказано да се унищожава държава, бизнес и дори църква. Многото приказки на практика са мълчание, а мълчанието на властите по въпроса скриват проблема под килима, но когато и да е мораториумът на тока за битовите потребители ще бъде свален. Представяте ли си на какъв стрес ще бъде подложено цялото население? Работата на парче, агресивната некомпетентност и безхаберие за пореден път доказват служенето на чужди интереси, които се нуждаят от територията, а не от населението.

Времената вече са други. Динамично променящата се глобална и регионална ситуация няма да създаде възможности за бързо и безпроблемно бягство. Това означава, че мълчанието трябва да се замени с ефективна политика в енергийната сфера, чиито проблеми и начини за преодоляване са ясни и прозрачни. Вече трябват действия, а не общи приказки.