Време е да се създаде Държавна агенция за хората с увреждания

В момента съществува Агенция за хората с увреждания, но тя е второстепенен разпоредител на бюджетни кредити и е хронично недофинансирана

Хората с увреждания спират да бъдат фокус на политици, партии и медии, в секундата, в която се появи по-щекотлива тема

Времената са бурни. В това няма спор. В България политическата криза е на пауза, но нейните натрупвания в последните години правят ситуацията непредвидима. Геополитическите трусове са огромни. На няколкостотин километра от българската граница се водят вече не една, а две горещи войни. Руската агресия в Украйна продължава да е дестабилизиращ фактор. Като към това добавим острата ситуация в Близкия изток, провокирана от агресията на Хамас, ситуацията става още по-драматична. Добре разбирам, че в този контекст е напълно възможно хората с увреждания да бъдат изтикани, за пореден път, в периферията на общественото внимание.

Впрочем, тази констатация съм имал възможност да я правя многократно. Аксиоматична истина е, че във времена на турбуленции и политически или други сътресения, хората с увреждания просто биват забравени. Темите за реформа в сектора, за развитие на системата в една обновена посока, за защита на правата и интересите на най-уязвимите в обществото ни, просто изчезват. Хората с увреждания спират да бъдат фокус на политици, партии и медии, в секундата, в която се появи по-щекотлива тема. А такива в последно време, както отбелязахме, вече има твърде много. Но това не може и не бива да е извинение да забравяме онази група от обществото ни, която има най-голяма нужда да не бъде забравяна.

Този своеобразен дефицит на държавническо внимание има как да се реши и то сравнително бързо. Да не говорим, че такъв инструмент за държавнически фокус върху хората с увреждания е отдавна планиран, а същевременно е и елемент от нашите задължения като страна, ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Става дума за създаването на специализирана Държавна агенция за хората с увреждания. Възможно е това да прозвучи странно - как поредния държавен орган ще гарантира по-добре правата на хората с увреждания? Особено в държава като нашата с голяма държавна администрация. Нека поясня.

Хората с увреждания са специфична социална група. Нейната защита е въздигната на конституционно ниво, откъдето се проектират и редица законодателни инструменти за тяхната защита. Съществуват, разбира се, редица институции, които всяка от своята камбанария защитава хората с увреждания - Омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация, Министерството на труда и социалната политика и прочие. Но те нямат специален фокус върху увреждането. Изпълняват задълженията си към тази група от обществото в из между всички други големи и важни теми, с които са принципно ангажирани.

Това ни връща към гореспоменатия проблем - няма как да има постоянно внимание към хората с увреждания, ако няма институция, която да е по занятие постоянно ангажирана с техните проблеми. Поради това и Конвенцията на ООН изрично постулира необходимостта страните-членки по документа да изградят такава институционална инфраструктура, за да се гарантира постоянния обществен ангажимент по темата.

Никой няма желание да разширява допълнително държавната администрация. Но това не може да е извинение за липсата на държавнически ангажимент към хората с увреждания. За всякакви други институции и институцийки пари има, как пък за хората с увреждания все няма? Не е сериозен този аргумент. Общо-взето това, че има проблем в държавния сектор не може да е повод да оставим друг голям проблем - този с гарантирането на достойнството и правата на хората с увреждания - да си съществува необезпокояван и нерешен. Проблемите в държавата трябва да се решават, а не отлагат. Съответно каквото е необходимо да се направи, следва да се направи колкото може по-скоро.

В момента съществува Агенция за хората с увреждания. Но тя е второстепенен разпоредител на бюджетни кредити и е под шапката на Министерството на труда и социалната политика. С други думи тя е хронично недофинансирана, а и в йерархията на държавната администрация, тя няма статут на субект, който да може самостоятелно да решава проблемите на хората с увреждания. От години, буквално от приемането на новия Закон за хората с увреждания, който отмени действалия дотогава Закон за интеграция на хората с увреждания, бе предвидено Агенцията за хора с увреждания да се трансформира в Държавна агенция, с което да се повдигне нивото й, съответно правомощията й и възможностите й да влияе върху процесите. За съжаление обаче това действие падна жертва на политическата криза и от години това намерение си остана точно такова - намерение. Процесът е блокиран, държавата се занимава с всичко друго, но не и с тази тема. 

Наскоро имах възможността да придобия образователна и научна степен “доктор” по конституционно право, след като под научното ръководство на проф. дн Георги Близнашки успешно защитих свой дисертационен труд на тема “Конституционно положение на хората с увреждания”. В този текст съм предложил един своеобразен троен конституционен тест, който предлагам да се прилага, когато се извършват промени в сферата на уврежданията. В кратце тройният конституционен тест гласи, че за да отговаря една политика към уврежданията на конституционните разпоредби, следва тази политика да отговаря на конституционните принципи за запазване на човешкото достойнство, на социалната държава, както и да отговаря на общата функция на Конституцията да ограничава потенциално безграничната държавна власт.

Със създаването на специализиран и важен държавен орган, който да работи фокусирано по темата, се постига успешно преминаване на тройния конституционен тест. От една страна подчертания държавен фокус към хората с увреждания ще гарантира защитата на тяхното човешко достойнство. Те ще спрат да са периферна тема за обществото, а ще преминат в заслужения си ранг на ключова тема за всички ни. Същевременно ще се постигне и спазване на принципа на социалната държава, залегнал като преддържавен принцип в преамбюла на Конституцията - социалната държава разбирана като инструментализирана възможност за гарантиране на общото благо. Безспорно е, че включването на хората с увреждания в обществото, постигано и чрез инструментите на една важна държавна институция, ще подпомогне постигането на високата цел по гарантиране на общото благо. Не на последно място една такава институция ще е гарант за ненавлизане на държавата прекомерно в личната сфера на хората с увреждания.

От всичко това следва един прост, но и важен извод. Време е да се създаде Държавната агенция за хората с увреждания и тя е време да се превърне във важен обществен фактор. Това отговаря на конституционните императиви. Допълнително ще създаде възможност хората с увреждания да спрат да са периферна социална тема.