Големите играчи се върнаха към евтиния ресурс

Заради ограничения добив природният газ бързо поскъпна

Цените на почти всички суровини изригнаха през последната година - от метали, през дървесина и храни до нефт и газ - всичко много поскъпна. Причините са много и различни и трудно могат да бъдат обобщени. 

Едно обаче изглеждаше сигурно - светът сериозно обърна гръб на въглищата и малко хора очакваха ръст в цената им. Европа, САЩ, а след тях дори и страни като Русия и Китай заложиха цели за въглеродна неутралност, които са постижими само с много бързо затваряне на всички въглищни централи. Дори на последната среща на Г-20 се говори за тотална забрана на въглищата.

Да, обаче светът започна да се възстановява от пандемията и говоренето се сблъска с реалността и нуждите на хората. Заради ограничения добив природният газ бързо поскъпна. Тежката индустрия излетя нагоре. Зимата донесе студ, а лятото - жега. Електроенергийните системи няма как да спрат и масово - не само в Китай, но дори и в САЩ и Европа - се върнаха към базовия евтин и често местен ресурс - въглищата. 

За една годината цената на черните въглища прелетя разстоянието от $50 до $150 на тон - рекорд в последното десетилетие. Никоя друга суровина не може да покаже такъв голям и стабилен ръст. 
В условията на настоящата енергийна реалност имаме следната проста логика на потреблението: 

Ако газът не достига и е много скъп, се горят възможно най-много висококачествени черни въглища. Ако те са много скъпи, се горят възможно най-много местни въглища - били те и нискокачествени лигнити. Това важи в пълна степен както за Китай, така и за претенциозните иначе САЩ и Европа.

Забележете парадокса: 

Колкото повече напредва мечтаната електрификация на всичко, вкл. индустрията, отоплението и транспорта, толкова по-зависими ставаме от наличието на изобилната, надеждна и евтина енергия, която само въглищата са в състояние да осигурят.

През 2021 г. светът ще отчете скок на потреблението на въглища, какъвто дори и аз не съм си представял, че може отново да се случи. Повече от очевидно е, че с наличните климатични политики целите за намаляване на въглеродните емисии няма да бъдат постигнати. Ако наистина искаме да ги ограничим, ядрената енергия няма алтернатива.