Ядем вносен мед с олово

От “Сдружение за достъпна и качествена храна” предупредиха за фалшифициране на пчелни продукти

Пчелари призоват за спешна държавна подкрепа и проверки, както и за контрол по границите

У нас се произвеждат до 12 000 тона на година

Вносен пчелен мед има остатъци от тежки метали като олово, алармираха от “Сдружение за достъпна и качествена храна” и предупредиха за сериозното нарастване на случаите на фалшифициране на пчелен мед и влошено качество на продукта.

От Сдружението цитират данни от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), че 46% от тестваните проби от внесен от трети страни в ЕС мед са били фалшифицирани. Страните извън ЕС, от които България внася най-много пчелен мед, са Украйна и Турция.

Пчелари призоват за спешна държавна подкрепа и проверки, както и за контрол върху вноса на мед от Украйна и трети страни, отбелязаха още от “Сдружение за достъпна и качествена храна”. От там настояват за затягане на граничния и вътрешния контрол върху меда, подкрепа за пчелари с високи загуби на пчелни семейства и за етични производители, инвестиции в технологии за удостоверяване на състава и публични кампании за информираност.

До Съюза на българските пчелари са подадени сигнали, че през Украйна в ЕС внасят големи количества китайски мед с неясно качество. До внос се стига, тъй като у нас произвеждат едва 10 000 - 12 000 тона на година.

В същото време в България основните тестове, които се правят на продукта, са само за пестициди, а в целия Европейски съюз вече е констатирана масова продажба на пчелен мед, примесен със захарни сиропи и др.

Производители на мед посочват пред “Труд news” няколко начина за разпознаване на фалшив мед. “Истинският мед рано или късно кристализира - захаросва се. Това се случва в рамките на 3-5 месеца.

По външен вид, по консистенция, по агрегатно състояние не може да се установи дали медът е фалшив или не. По-течният вероятно е с повишено водно съдържание и не дава характерната спирала, която се отделя обикновено от лъжичката. По-гъстият мед прави една спирала и е по-вероятно да е истински.

Много е важно медът да се съхранява правилно - да е в тъмен шкаф или в хладилник”, обясняват пчелари. Те съветват потребителите да купуват мед и пчелни продукти само от производители с дългогодишна практика, които имат пчелини в екологично чисти райони на страната.

“Веригата на меда е дълга - от пчелите през пчеларя до преработвателя и търговеца, и по нея винаги може да се получи прекъсване с някакъв умисъл”, предупреждават специалисти.

При покупка трябва да се гледат регистрационните номера на пчелините. Така може да се провери дали такъв пчелин съществува и наистина ли медът идва оттам.

Мед без етикет не трябва да се купува. Ако се каже, че се добива мед от бял трън, а пчелинът е в Странджа, тогава купувачът може да си направи извод, че медът е фалшив, обясниха производители пред “Труд news”.

Дали медът е истински, може да се провери и у дома с чаша студена вода и лъжица мед. Но това може да стане, когато е още пресен. Когато се пусне в чашата и се разбърка, истинският мед много трудно се разтваря, за разлика от фалшификатите.

Пишат дали е български или украински

Слагат етикет от коя държава е добит

Промените влизат в сила от 2026 г.

Върху етикета на бурканите с мед трябва да бъде посочена държавата на произход, където медът е добит. Това гласят последните промени на наредба за изискванията към пчелния мед, които преди дни бяха обнародвани в “Държавен вестник”. Но промените реално ще влязат в сила от средата на 2026 г.

В момента голям проблем пред родните пчелари е, че на бурканите не пише дали медът е български или от внос. Най-големият вносител на мед в страните от ЕС е Китай. Близо 37% от вносът на мед в ЕС е именно от Китай. Промените ще дадат възможност на потребителите да видят какво купуват - български или вносен мед. Когато медът произхожда от повече от една страна, държавите на произход ще трябва да бъдат посочени върху етикета в основното зрително поле в низходящ ред според техния дял от теглото на меда, заедно с процента, който представлява всяка от тези страни на произход, гласи наредбата. Когато броят на страните на произход в сместа от мед е повече от четири и четирите най-големи представляват повече от 50% от сместа, се допуска да се посочват с процент само тези четири най-големи дяла, а останалите страни на произход да се изписват в низходящ ред без посочване на процент.

При опаковки, съдържащи нетно количество мед по-малко от 30 грама, наименованията на страните на произход могат да бъдат заменени с двубуквен код. Според международния стандарт двубуквеният код на България е BG, на Китай е CN, на Украйна е UA, а на Турция е TR.

Очакват увеличение на цената с до 15 на сто

От 6 до 16 лева струва бурканчето през май

С настъпването на пролетта и началото на активния пчеларски сезон, интересът към пчелния мед отново се засилва, а прогнозите са, че цените през това лято ще се увеличат с между 10 и 15 процента. Мнозина потребители се ориентират към покупка на мед директно от производители или от фермерски пазари, за да си осигурят натурален продукт с гарантиран произход. В същото време, цените на буркан мед в различните региони на страната варират значително, като това се дължи на вида мед, регионалното търсене, условия на производство и начин на предлагане.

В Русе цената на буркан мед - около 900 грама, варира между 7 и 10 лв. Най-често се предлага полифлорен мед, липов или слънчогледов. Цените зависят от това дали медът е био, както и дали се предлага на дребно или на едро. Във Варна потребителите плащат между 10 и 12 лв. за буркан мед. Някои производители предлагат отстъпки при купуване на по-големи количества - например 12 лв. за буркан при поръчка на минимум 6 броя. В Шумен диапазонът на цените е широк - от 6 до 12 лв. в зависимост от вида мед, качеството и опаковката. Пчеларите в региона предлагат както обикновен полифлорен мед, така и специализирани сортове.

Във Видин цените се движат между 7 и 10 лв. за буркан, като основно се предлага акациев и букет мед. Цените остават сравнително достъпни спрямо други региони.

Пазарът в Пловдив е един от най-динамичните. Там цените варират от 8 до 15 лв., като високият клас мед (например манов или акациев) може да достигне и по-високи стойности. Предлага се и био сертифициран мед, често в специални опаковки. В Стара Загора буркан мед може да се купи на цена от 10 лв. Цените в Благоевград варират силно - от 6 лв. до 16 лв. за буркан.

Експертите препоръчват потребителите да обръщат внимание не само на цената, но и на произхода, вида и качеството на продукта.

Инж. Михаил Михайлов, Обединен български пчеларски съюз, пред “Труд news”: През последните години има сериозен безмитен внос на пчелен мед от Украйна

Основното, което трябва да знаем за фалшивия мед, е че това е мед, при който физико-химичните и органолептичните показатели не съответстват на изискванията. А такива показатели се проверяват във всяка лаборатория, която се занимава с анализ на пчелен мед. Ако те не отговарят на нормите, това показва, че медът е подправян или, най-просто казано, фалшифициран - било то от производителя, търговеца или крайния потребител. По цялата верига - включително преработватели и търговци, които внасят чуждестранен мед - може да се получи това нарушение в качествените показатели.

Медът най-често се фалшифицира със захари или с царевичен продукт - изоглюкоза, който на практика представлява глюкозо-фруктозен сироп. Тъй като по външен вид много прилича на пчелен мед, някои го наричат “изкуствен мед”. Именно с такъв продукт най-често се извършва подправяне.

При внос на пчелен мед от трети страни, които нямат изискванията на ЕС, продуктът е добит при други условия. Когато този вносен мед се смеси с българския, естествено се влошават показателите на нашия мед. На всеки един етап може да се случи фалшификацията на пчелния мед, докато стигне до потребителите.

През последните години има сериозен безмитен внос на пчелен мед от Украйна. Съществуват съмнения, че през Украйна се внасят и големи количества пчелен мед от Китай. Част от този вносен мед остава в България, а друга част се изнася за страни от ЕС. Години наред се борим с този проблем.

Сериозен въпрос при производството на пчелен мед са също пестицидите и използването на неоникотиноиди, тъй като техните остатъци попадат във восъка на восъчните пити и оттам в меда и другите пчелни продукти. При третиране на земеделски площи за борба с вредители, пчелите опрашват растенията и внасят в гнездата остатъци от използваните препарати, което води до влошаване на показателите на меда.

Затова, когато се предлага пчелен мед на крайния потребител, продуктът трябва да бъде придружен с аналитичен сертификат от лаборатория, който удостоверява, че медът е качествен. На етикетите трябва да фигурира и номерът на сертификата от лабораторния анализ.

Инж. д-р Андрей Велчев, Сдружение “За достъпна и качествена храна”, пред “Труд news”: Има случаи на проби от пчелен мед с наличие на тежки метали

Сдружение за достъпна и качествена храна изразяваме сериозна тревога относно нарастващите случаи на фалшифициране на пчелен мед и настояваме за засилване на контрола от страна на държавните органи.

Пчелният мед от Китай, например, е предимно фабрично производство, като пчелите живеят в затворени пространства и през целия си жизнен цикъл не виждат слънчева светлина. Вносът от Турция също създава сериозни предизвикателства за страните от Европейския съюз, включително и за България. Тази година Турция ще бъде домакин на среща на Международната федерация на пчеларските асоциации. Страната е вторият най-голям производител на мед в света след Китай, с годишно производство от 115 000 тона. Германия и САЩ са сред основните вносители на турски мед, като секторът се оценява на около 270 милиона евро.

Само през последните месеци полицията в Турция е конфискувала фалшив мед на стойност 25 милиона евро, включително 8 150 тона глюкоза, фруктоза и захар, както и 100 000 фалшиви етикета. Затова и от “Сдружение за достъпна и качествена храна” настояваме за инвестиции в технологии за удостоверяване на състава на пчелния мед, създаване на единен национален център за проверка на качеството и състава на българския мед, както и за затягане на граничния и вътрешния контрол върху предлагания пчелен продукт.

Проблем е, че пчелният мед у нас се тества основно за пестициди, но има случаи на наличие и на тежки метали, включително олово, особено ако пчелите са били в райони със замърсени почви или в близост до тежка индустрия, като например оръжейно производство. Притеснително е, че има сигнали от европейски проучвания за променено качество на пчелния мед от места, където има паркове със соларни панели. Пчелният мед става с друга консистенция.

Пълните лабораторни тестове не са евтини и българският производител, който обикновено разполага с 20-30 пчелни кошера, трудно може да си позволи цялостно изследване. Освен това самите консумативи също не са евтини, а често се предлагат от лаборатории, които не се намират на територията на България. Цялостният анализ излиза малко над 1200 евро. Такива лаборатории има в пограничните зони, но ако изпратите проби до Гърция, например, ще трябва да чакате резултатите поне месец и половина.