Изходът: нов законодателен акт

Народното събрание реагира адекватно

Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) прие преди около месец тълкувателно решение №4/2016, с което бе постановено, че ако наказателното производство, въз основа на което е образувано дело за гражданска конфискация бъде прекратено, държавата губи правото си на иск за отнемане на незаконно имущество и съответното дело трябва да бъде прекратено.

Това бе повод на 19 декември м.г. парламентът да приеме трета поправка в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/. А предстои и четвърта.

Тълкувателното решение се отнася за втория и вече отменен закон за гражданска конфискация, наречен Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/, по който се водят и ще се водят с години напред стотици дела пред граждански съдилища за отнемане на имущество с незаконен произход за стотици милиони левове. Този закон бе приет още през 2012 г. и съществената част от него е пренесена с минимални корекции в действащия от януари 2018 г. ЗПКОНПИ, по който действа новата Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/. По нейни данни около 20 от делата за отнемане на имущества за над 20 млн.лв. подлежат на прекратяване по силата на задължителното тълкувателно решение.

Моментът е решителен.

Сформираното за приемане на решението мнозинство от върховни съдии сбърка. Неговото решение не е нито според буквата, нито съгласно духа на приетия през 2012 г. закон. Внимателният прочит на мотивите на решението, както и на самия закон, аргументира тази теза. Аргументите са поне пет.

Първо, концепцията на гражданската конфискация по действащия и отменения закон предвижда отнемането да се осъществява с решение на граждански съд при наличие на две предпоставки – наказателно правна и икономическа.

Коя е наказателно-правната? За да започне проверка на имуществото на определено лице, при КПКОНПИ трябва пристигне съобщение за наличие на 5 факта, които сочат престъпление или административно нарушение. Най-важният от тези факти е уведомление от прокурор, че лицето е привлечено като обвиняем за едно от престъпленията, посочени в чл.22 от отменения и в чл.108 от действащия закон. Връзката с наказателния процес е дотук. Достатъчно е лицето да е привлечено като обвиняем само към момента на образуване на предварителната проверка на имуществото. Това, че впоследствие дознанието е приключило без обвинение или дори по образуваното наказателно дело има оправдателна присъда, не е пречка проверката на имуществото да продължи и да прерасне в производство за конфискация, в рамките на което да се внесе иск за отнемане в съда. Това е така, защото уведомлението от прокурора е формален повод за започване на процедурата.

Икономическата предпоставка се състои в установяване на значително несъответствие между имуществото и законните доходи на лицето, привлечено като обвиняем. То е налице, ако в проверката се установи, че имуществото на лицето и членовете на семейството му по пазарна стойност, придобито за 10 години надвишава със 150 000 лв или повече законните им доходи (от които се изваждат издръжката на семейството, платените данъци и извънредни разходи). При установяване на този факт КПКОНПИ може да образува производство и да сезира съда с искания за обезпечение и отнемане. Така всички апартаменти, офиси, коли, участия в търговски дружества, банкови сметки и други активи, принадлежащи на обвиняем за престъпление и близките му могат да бъдат отнети, ако тяхната стойност надвишава със 150 000 лв законните доходи им доходи за 10- годишен период.

Второ, чл.2 от ЗОПДНПИ подчертава, че производството за конфискация се провежда, независимо от това как се е развила наказателната предпоставка. Тази норма „отвързва“ гражданската конфискация от резултата от наказателното преследване, послужило като повод за започването й. Това означава, че конфискация може да се осъществи дори при оправдателна присъда, както сочи и Конституционният съд в решение от октомври 2012 г. Според тълкувателното решение на ВКС думата „независимо“ в чл.2 следва да се тълкува като паралелно протичане на наказателното преследване и производството за конфискация. Ако беше така, законът трябваше да задължава прокурора, изпратил уведомлението - повод за проверка периодично да информира КПКОНПИ за развитието на наказателното преследване, особено за неговото прекратяване или оправдателна присъда. Никъде обаче и в отменения, и в действащия закон, законодателят не е вменил такива задължения на прокурора.

Трето, в решението си октомври 2012 г. Конституционният съд сочи, че гражданската конфискация може да се осъществи дори при оправдателна присъда. Известен е принципът, че след като законът допуска по-голямото, значи допуска и по-малкото. Влязлата в сила оправдателна присъда има за последица, че срещу оправданото лице за същото престъпление разследване не може да бъде провеждано. Прекратяването на наказателното преследване пък има само процедурен ефект. То не е пречка при нови доказателства преследването да бъде възобновено.

Четвърто, подценено е историческото тълкуване на закона. Първият закон за конфискация – законът „Петканов“ (2005г.), бе по отношение на имущество, придобито от престъпна дейност. Той поставяше като условие за внасяне на иск в съда влязла в сила осъдителна присъда по дознанието, далоповод за предварителна проверка. Вторият и третият закон се водят срещу незаконно имуществото. Тук осъдителна присъда не се изисква. Сърцевината на конфискацията тук е наличие на значително несъответствие между имущество и доходи.

Пето, европейската директива 2014/42 Е от 3 март 2014г. не е довод, че прекратяването на наказателното дело е пречка за гражданска конфискация. Освен наказателната конфискация, директивата допуска „разширена конфискация“, която е аналог на българския модел.

Макар, че съм убеден привърженик на гражданската конфискация без осъдителна присъда, аз все пак уважавам мнението на подкрепилите решението 35 висши магистрати. Не споделям истеричните възгласи, че Общото събрание си е позволило да дописва закона. Тези хора са действали според професионалните си убеждения и ние им дължим същото уважение, както на останалите 11 съдии, подписали решението с особено мнение. В демократичния режим няма нищо неестествено различните власти да са на различни мнения по определен въпрос.

Парламентът реагира адекватно. От такава ситуация се излиза със законодателен акт. Тъй като вторият закон, по който е постановено тълкувателното решение, е вече отменен, то двата варианта са тълкувателен закон или препратка към действащия. Приетото изменение в действащия закон, според което висящи производства по втория закон се довършват по реда на новия, трети закон изглежда по-удачният от двата. Защото основните постановки за конфискация във втория и третия закон съвпадат, а в действащия закон независимостта на производството за конфискация от наказателното преследване е уредена по-стабилно.

Друг е въпросът, че бързото писане на закони на коляно довежда до пропуски.