Гончетата в древността

Тръгват от Северна Африка

Бързината им е била много ценена

Отличавали се по ръст, телосложение, окраска

Гончетата били известни в древния Египет още 2500 г. пр.н.е. От Северна Африка тези кучета попаднали в други страни. Древните римляни и гърци развъждали няколко типа гончета, които се отличавали по ръст, телосложение, окраска. Гърците много ценели бързината им, способността им дълго и неотклонно да преследват дивеча, гласа им. Римляните също възприели лова с гончета, но постепенно той се изродил в циркови зрелища – по арените цели глутници кучета унищожавали безззащитния дивеч.

Във феодална Европа ловът с гончета бил много популярен. Например във Франция през 16 век тези кучета достигнали такова съвършенство, че даже ако гоненият елен минавал сред стадо от себеподобни, те не го изпускали. Това е свидетелство за необикновеното им обоняние, издръжливостта им.

Най-популярен бил /в някои страни си остава и днес/ парфорсния лов. В какво се изразява той? Лаейки, гончетата тичат по дирите на дивеча. Настигнат ли го, нахвърлят се върху него -  после ловците използват хладно оръжие. Това е работният стил на английските и френските гончета. С развитието на огнестрелното оръжие от кучетата изисквали бавно да изкарат дивеча на изстрелно разстояние. За тази цел използвали късокраките гончета. По времето на Петър I в Русия преобладавал островният  лов - кучетата прогонвали дивеча от гората /острова/  на открито пространство.

Декември

Последният месец от годината обикновено е студен и влажен. Предвестник на новогодишните празници, той пристига някак си весел и тържествен. Нощите са дълги, а тогава са и най-късите дни изобщо през годината. Намусеното декемврийско време е предан вестоносец на истинската зима. Студът и снегът нахлуват като същински нашественици. Те са големи неприятели на дивите животни. И затова неслучайно през целия зимен период ловците проявяват изключителна грижовност към полезния дивеч. Направените още през есента хранилки най-редовно се зареждат с необходимите фуражи. Не остават празни и солищата. Тъй като хищниците особено много се активират, борбата с тях се води с усилени темпове, прилагат се благоприятните при зимни условия начини на ловитба.

През декември вълците са в период на бесуване. Тогава се образуват и глутниците. Мечките натрупват доста подкожни тлъстини и сменят козината си. Дивите свине, елените и сърните слизат към полето, където по-лесно намират препитание. Все още се отбелязват придвижвания на диви гъски, зеленоглавки, зимни бърнета, бекаси. При благоприятно време те остават по-дълго у нас, без да бързат за по-южните топли места. 

Поведението на животните

Единственото оръжие

Единственото оръжие на дивата свиня за защита от враговете са глигите. Пускайки ги в употреба, силен индивид може да се отърве от всеки вълк единак, пък и от мечка. Ненапразно някога ловците са казвали: „Тръгнеш ли за мечка, готви си постеля, а отиваш ли за дива свиня, готви си ковчег”.

Един ловец разказва за схватката на стар нерез с глутница вълци. Бягайки от хищниците, стадото /пет малки, една женска две-тригодишни прасета и огромен глиган/  изскочило на поляната. Тук мъжкарят се отдръпнал, пропуснал напред прасетата и, щракайки  заплашително със зъби, посрещнал враговете. Като завъртял опашката си и яростно изгрухтял, той се хвърлил напред. Ударил мълниеносно първия, хвърлил се срещу него вълк, закачил го с глигите си. Обливайки снега с кръв, с кратък вой хищникът отлетял настрани. Още в движение, без да спира, глутницата се нахвърлила върху глигана. С къси движения на клиновидната си глава той разпарял с огромните си зъби коремите на вълците, повалял ги на земята. Но и неговата участ била решена. Хищниците взели превес с числеността си. Челюстите на няколко от тях се затворили в краката на жертвата. Прехапаните сухожилия се скъсали и глиганът рухнал в снега. Но със смъртта си спасил стадото.

Из рибешкия свят

Някои риби умеят да вървят по дъното. Морската лястовица тригла има ветрилообразни  гръдни перки,  от които се отделят по три твърди шипа. С тях триглата бавно пълзи по морското дъно.

При акулите и есетровите риби горната част на опашката е по-дълга. Тази форма улеснява издигането на рибата на повърхността. При летящата риба обратно: долната част на опашната перка е по-дълга от горната - такава опашка помага на рибата да се спуска надолу.

В Антарктида мустакатите китове понякога трябва да проплуват много километри, за да намерят някое незамръзнало място сред ледовете. Там те прекарват около месец и повече.Какво ще кажете за селда, която и сто души не могат да изядат на едно ядене? Има такива риби. Атлантическият тарпон достига дължина два метра. Тази селда тежи 40-50 килограма и е вкусна и солена, и пушена.