Вървим към повторение на кабинета “Главчев”, коментираха пред „Труд news” политолози

След 10 дни в центъра на политическото и общественото внимание, звездата на Горица Грънчарова-Кожарева залязва, а тази на досегашния служебен премиер Димитър Главчев остава да грее на политическия небосклон. Това бяха първите политически коментари, след като президентът Румен Радев отказа да подпише указа за назначаването на служебния кабинет, представен от Кожарева.

Основен препъникамък в него бе името на МВР шефа Калин Стоянов, а както “Труд news” писа по-рано, останалите основни министри в списъка бяха фигурите, заемали тези постове и досега в кабинета на Димитър Главчев.

Веднага от Министерския съвет публикуваха официална позиция на премиера Главчев: “Мое задължение е страната да бъде преведена и през тази безпрецедентна ситуация. Предвид създалото се положение и ако това би предотвратило последващ институционален блокаж, заявявам, че съм готов да участвам в конституционната процедура за назначаване на служебен премиер”. “Труд news” научи неофициално от хора в президентската институция, че поне за момента оставането на Главчев е най-вероятният вариант, който ще избере президентът пред опасността да се стигне до конституционна криза.

Междувременно и подуправителят на БНБ Петър Чобанов повтори позицията си, че е е готов да бъде служебен премиер: “Тогава, когато има риск за конституционна криза, за финансовата стабилност и за държавността като цяло - съм съгласен да участвам в тези разговори за служебен премиер”.

Както “Труд news” вече съобщи, вариантът предсрочният вот да не е на 20 октомври, а през ноември месец (виж факсимилето - бел. ред.), е обсъждан неофициално в различни политически формати още миналата седмица.

Още на 17 август “Труд news” съобщи, че вероятно предсрочните избори ще бъдат през ноември.

Въпреки призивите на Радев да бъде попълнена “домовата книга”, дори от БСП бяха скептични за за формиране на подобни мнозинства в 50-ото Народно събрание. „От БСП призоваваме всички в тази т. нар. домова книга, отказали да бъдат служебен премиер, да преосмислят своята позиция”, каза Атанас Зафиров на извънреден брифинг в парламента. И допълни, че “този парламент е напълно изчерпан и няма как да бъде “резервоар” на т. нар. домова книга.

“Ситуацията около опита за съставяне на служебен кабинет за пореден път ярко демонстрира абсолютната несъстоятелност на направените конституционни промени”, добави Зафиров.

“Промените в Конституцията заложиха политически натиск със самото им приемане, заяви председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов. “В парламента трябва да се опитаме да оправим кашата, която забъркаха ПП заедно с ГЕРБ и ДПС. ПП нямат право изобщо да говорят по тази тема, трябва само да слушат и да излязат да се извинят на цялото българско общество за нелепостите, които натвориха в Конституцията. Всички сме в тази каша заради тях”, каза още Тошко Йорданов. В същото време съпредседтелят на ПП Кирил Петков заяви във фейсбук, че президентът е действал правилно и направи заявка, че ППДБ ще настояват да се “попълни домовата книга за служебния премиер” в настоящото 50 НС.

“Парламентът не е попълнил доста позиции - едните са с изтекли мандати, другите по друга причина - в случая с омбудсмана подадена оставка, които стоят незаети. Кой ли не е заявявал, че това трябва да стане от мнозинството в НС. Крайно време е! Този парламент вече си е отишъл и едва ли може да събере мнозинство, няма и време да направи подобни неща. Но един следващ парламент, ако имаме мнозинство, което да излъчи управление, задължително трябва да стартира процедури за подновяване на състава на толкова много органи в държавата”, коментира ситуацията преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова.

Проф. Пламен Киров пред “Труд news”: Държавата никога не остава без правителство

Светлото бъдеще се отлага за неопределено време и предсрочните избори се отлагат за неопределено време. Това, че не може да се назначи ново служебно правителство, не значи, че не могат да се проведат нови избори. Президентът е длъжен да насрочи предсрочни избори, след като парламентът не е успял в три поредни опита да излъчи редовно правителство.

Конституцията е категорична в това отношение. В този период би си действало старото служебно правителство, държавата никога не остава без правителство. Все още не сме изпаднали в конституционна криза, има изход от ситуацията.

В нея се озовахме благодарение на конституционните изменения, с които ни “ощастливи” Христо Иванов. Президентът има пълно право да не подпише указ за назначаване на предложен му кабинет, защото е държавен глава, избран от гражданите, самостоятелна институция, която не може да бъде обвързана с това, което предлага даденият служебен премиер. Друг е въпросът, че държавният глава е ограничен в избора си за това кого да предложи като кандидат-премиер и не може да наложи дали едно или друго лице да бъде включено в състава на Министерски съвет. Фиксацията в Калин Стоянов е интересна, струва ми се, че се преекспонира тук ролята на служебното правителство при провеждането на изборите.

Елементарни неща не могат да бъдат разбрани - изборите се правят не от изпълнителната власт, а от Централната избирателна комисия като независим политически орган. Иначе да я закрият и правителството да провежда изборите. МВР не прави избори. Освен това - има парламент, който е в мандата си, който има право на контрол върху кабинета, т. е. има гаранции, че правителството не може да навлиза в правомощията на ЦИК. Иначе се очертава подозрение, че се чакат изборите в САЩ, защото изборите няма да бъдат на 20 октомври, може би след 5 ноември, т. е. да видим какво става при началниците и какви евроатлантически ценности ще се коват при началника.

Доц. Наталия Киселова пред “Труд news”: Не очаквайте конституционна криза, изборите - в края на ноември

И друг път е имало подобни случаи, в които президентът е отказвал да подпише указ - за висш военен състав например. Не сме изпаднали в конституционна криза, кризата е политическа, защото има възможности за изход. Те са три на брой. Първият е провеждането на консултации от страна президента с други кандидати за премиери, които в предишни разговори са отказвали. Вторият е да се попълни от страна на Народното събрание съставът на органи, които досега не са попълнени - позицията на омбудсман и заместник-омбудсман. И третият вариант е промяна в Конституцията, която да свали задължението на президента да избира измежду т. нар. “домова книга”. Но и трите изходи са в полето на Народното събрание.

Най-вероятният вариант в моментната ситуация е да се пристъпи към първата опция и някой от хората, които са отказали преди това на президента, да се съгласи. И на второ място по вероятност е да се изберат нов омбудсман и негов заместник, партиите да постигнат някакъв консенсус. А относно това дали президентът може да откаже да подпише указ - според Конституцията предложеният за премиер има право да определи кабинета си, но президентът има и право на вето при назначаването на имена като премиер, или като “тримата големи” в съдебната власт. А защо може да откаже - защото указът, който президентът подписва за премиер, се издава самостоятелно, а не подлежи на последващо одобрение, както е при посланиците или при висшия военен команден състав например.

Не е възможно да има избори, без да бъде излъчен нов служебен кабинет. В Конституцията пише, че кабинет се назначава след консултации с политическите сили и кандидатът за премиер. Относно изборите - те ще се изместят от очакваната досега дата 20 октомври в края на ноември, защото ако партиите отворят процедура за омбудсман и негов заместник, това може да се очаква да стане до края на септември. С оглед на предстоящото през есента назначаване на двама конституционни съдии от президента, може да се върви и към промени в Конституцията.

Доц. д-р Борислав Цеков пред “Труд news”: Президентът превишава правомощията си

Президентът Радев превишава правомощията, които новата конституционна процедура по чл. 99, ал. 5 на Конституцията му дава - да има ограничена свобода на преценка във връзка с назначаването на служебното правителство.

Първо, той има право да посочи служебния министър-председател измежду изчерпателно и лимитативно изброените в изречение длъжностни лица. Второ, определянето на структурата и персоналния състав на служебното правителство е в свободната преценка на служебния министър-председател. Президентът има право да изрази отношение по този въпрос при определянето на служебния премиер или в хода на консултациите с парламентарните групи. Но преценката дали да се съобрази с неговата позиция принадлежи изцяло на служебния премиер. Неговото предложение за състав и структура има обвързващ характер. Трето, президентът не е “началник” на НС, за да му разпорежда кога, дали и какви решения да приема. В конкретния случай президентът по недопустим начин изземва свободата на преценка на служебния премиер.

Как да се излезе от тази ситуация и да се предотврати по-нататъшно узурпиране на власт от страна на президента, каквато власт Конституцията не му предоставя? Най-важното е да бъде издаден указ за насрочване на парламентарните избори. Ако се приеме, че се е създала невъзможност за назначаване на ново служебно правителство, то няма никаква пречка за насрочване на изборите. Това ще снеме и нарастващите подозрения за авторитарен уклон от страна на г-н Радев. В съответствие с конституционния принцип за непрекъсваемост на държавното управление, служебният кабинет “Главчев” ще продължи да изпълнява своите функции и правомощия. Не на последно място - причините за този хаос са в нескопосаната конституционна промяна, за която предупреждавах. В правното мнение, което ми беше поискано от Конституционния съд, съм привел аргументи за нейната противоконституционност. За съжаление, КС не събра мнозинство, за да се произнесе по съществото на тези аргументи.

Кожарева сезира прокуратурата за оказан натиск, Калин Стоянов не се отказва

Полицаи излязоха на протест с министерско участие пред президентството

Доскорошният кандидат за служебен премиер Горица Грънчарова-Кожарева ще подаде в прокуратурата сигнал за оказван є натиск по време на реденето на проектокабинета, в който фигурата на МВР шефа Калин Стоянов бе причината президентът Румен Радев да откаже да издаде указ и да се откаже от кандидатурата є. След като държавният глава є “показа вратата”, тя проведе среща с Калин Стоянов, след което двамата се явиха на протеста на полицейските служители, провел се пред президентството.

“Срещнах се с Калин Стоянов, срещнах се с всички директори на областни дирекции. Аз от 20 години съм в Сметната палата, аз съм експерт одитор, както съм постъпвала в работата си, така постъпвам и сега. Не съм политик, искам да направите разлика. Ще се срещна с главния прокурор. През периода, в който се срещах с всички, имаше определен натиск кой да бъде и кой да не бъде”, заяви пред медиите тя.

На свой ред Калин Стоянов допълни: “Точно в този момент няма да се откажа!”

“Поредният момент, в който се прави опит за овладяване на системата на Министерство на вътрешните работи. Може би ще излязат верни слуховете - ППДБ чрез президента ще направят всичко възможно да не остана вътрешен министър”, посочи Стоянов. И добави - изборните резултати не зависят по никакъв начин от МВР, а единствено и само от убедителността на политическа лидери, от посланията, които отправят и от това по какви приоритети ще работят.