Да прочетем отново Желю Желев

На 30 януари 2015 г. си отиде от този свят първият пряко избран от народа президент на България в периода 1990-1997 г. Желю Желев. При това избран с космическите 2 738 000 гласа – постижение, което нито един президент или партия не можа да подобри, а сигурно този рекорд ще си остане вечен.

За президента Желев се изговориха и писаха много неща. Мнозина вече му отредиха място в историята – има си хас да няма такова място. Прави впечатление обаче желанието първият ни президент да бъде пратен в историята и да си стои там, с всичките почести. Но понеже днешната история тече пред очите ни, си струва да видим отново от дистанцията на времето наследството на президента Желев, написаното и казаното от него, важи ли то с днешна дата. Или, ако перефразираме самия д-р Желев, преди да пратим нещо в историята, нека да го прочетем.

Когато на 22 януари 1997 г. Желю Желев напусна „Дондуков” 2, вестник „Труд“ написа „Желю си отива уморен и тъжен”. Така си беше. Президентът бе уморен от първите седем години след промяната, в която бе държавен глава. Уморен от битките с чужди и най-вече със свои, от забавянето и протакането на реформите, от несвършващия преход, от убитите илюзии на онези над 1 милион столичани на 7 юни 1990 г. на „Орлов мост”, които скандираха „Желю – президент”!

И тъжен си тръгна тогава Желю – заради бездушното отношение на политическата класа за съдбите на хората, заради това, че – по неговите думи „хора, които никога не бяха чели „Капиталът”, след 10 ноември 1989 г. много бързо и сръчно побързаха да го усвоят”. Че му отнеха правомощията на държавен глава, пряко избран от народа.

На 30 януари 2015 г. Желю си тръгна и от живота още по-тъжен, загрижен за страната, която той поведе от тоталитаризма към демокрацията. От дистанцията на времето може да се твърди, че България случи на президент в тези първи години на т.нар. преход. Докато имаше законодателна инициатива по старата ремонтирата т.нар. „живковска конституция” , той прокара няколко изключително важни закони.

Премахна позорното жителство, което превръщаше гражданите на България в крепостни селяни. Законът за деполитизацията на армията, полицията, съда, прокуратурата, следствието и дипломатическия корпус сложи край на „ръководната роля на Партията” в тези жизненоважни
сектори. Със закона за местните управи опозиционният СДС влезе в местната власт.

Президентът Желев трасира новата самостоятелна външна политика на България към Европейския съюз и НАТО. Още през 1990 г. от трибуната на ООН Желев обяви, че България скъсва с доктрината „Брежнев” за ограничения суверинитет и бе наричана „най-добрата ученичка в класа на
СССР”.

В посолството ни във Вашингтон пред българските емигарнти, наричани от тоталитарната власт невъзвращенци, той обяви: „България вече е свободна страна”. Може спокойно да кажем, че във външната политика на президента Желев имаше няколко звездни мигове. България първа в света призна независимостта на Македония, първа в света призна независима Русия още докато си съществуваше СССР.

Д-р Желев бе първият в света държавен глава, който осъди пуча в Москва през 1991 г. и го нарече военен преврат от неосталинистки тип, който доказва, че комунистическата партия и нейната номенклатура не са способни да осъществят прехода от тоталитаризъм към демокрация. В деня на пуча от всички западни европейски столици заявиха, че не желаят да се месят във вътрешните
работи на СССР, а у нас БСП си правеше оглушки под предлог, че няма информация.

През май 1992 г. България стана член на най-старата европейска организация – Съвета на Европа, чийто генерален секретар Катрин Лалюмиер изрично подчерта, че гарант за приемането ни е президентът Желев.

Неговият подпис стои под решението за разпускане на Варшавскиядоговор - „ от всички институции в съветския блок той генерира най-много омраза, защото директно и категорично потъпкваше стремежа на народите особено на младежта в тези страни, към свобода и демокрация”.

Желю Желев бе първият български държавен глава, който посети щаб-квартирата на НАТО в Брюксел на 14 ноември 1991 г. на специално събрание на министрите на външните работи на страните-членки. Та президентът заяви, че България след разпускането на Варшавския договор има нужда от гаранции за нейната сигурност, че тя е малка страна, няма потенциал да се защитава сама и ще търси подкрепа, като по всяка вероятност ще кандидатства за НАТО.Министрите посрещат това с бурни ръкопляскания.

По-късно Желев подписа инициативата „Партньорство за мир” - първата стъпка към пълноправното ни членство в Алианса. Подписът на Желев стои и под сключените междудържавни договори с Франция, Германия, Италия, Русия, Испания, Полша, Чехия... За една година България излезе от тоталната изолация, в която бе натикана от комуниститечския режим. Имаше редкия шанс да работи и да се познава лично с политици като Джордж Буш, Маргарет Тачър, Франсоа Митеран, Бил Клинтън.

Не така стояха обаче нещата вътре в страната. Българският модел на прехода се провали, казваше д-р Желев, поради това, че не бяха извършени необходимите социални и икономически реформи.
За което той няма никаква вина, тъй като новата конституция бе напрпавена когато той бе президент и БСП оряза правомощията на държавния глава до обръщения към народа и налагане на вето върху
закони на парламента.

„Буди тревога, че основните икономически и социални закони още не са приети. Ние сме с вързани ръце и крака и ако не се освободим, нашите шансове за успех са съвсем малки”. Това казва д-р Желев на....14 февруари 1991 г. До днес реформи така и няма, или ако има, са половинчати.

Датата е 21 април 1991 г. В обръщение към парламента президентът Желев бие тревога, че са „налице парвите прояви на организирана и въоръжена престъпност”, че полицията и прокуратурата бездействат, което окуражава нарушителите на закона”. Тези опасения на президента бяха посрещнати с присмех от ляво и от дясно, наречени популистки и преувеличени. Нещо да се е променило оттогава, нещо да е направено, че да не е така, както е било преди 34 години?

Нещо повече, в може би най-конфронтационното 36-то НС СДС и БСП стигнаха дотам, че събраха необходимите подписи за промяна в конституцията – да може парламентът да действа и при служебно
правителство, тъй като президентът щял да направи военен преврат?! Истината е, че той просто им пречеше – със своя морал, авторитет и международно признание.

Създателят на СДС и пръв негов лидер стана и първата най-голяма синя „люспа”. Днес хора, който плачат са Желев са забравили сигурно с какъв плам в очите четяха решение на НКС, че Желю Желев повече не представлява СДС в президентската институция.

Организираха митинги срещу него и горяха „Фашизмът” под прозорците на Президентството и то
в момент, когато вътре бяха Хелмут Кол, след това и крал Хуан Карлос. Т.нар. втора вълна в СДС се лигитимира като обруга и отлъчи основателя на синята коалиция. И двама от най-изявените представители на тази вълна не дойдоха на погребението на техния пръв президент.

Всъщност на т.нар. Боянски ливади, които станаха причина Желю да бъде низвергнат от СДС, той предупреди, че първото синьо правителство е обявило война на всички и както е тръгнало, го грози катастрофа. Така и стана – СДС загуби правителството, парламентарното мнозинство и накрая
и местната власт. Създателят на СДС тотално се разочарова и разграничи от отрочето си, когато по време на правителството на Костов СДС стана символ на корупция и, по думите на Желев, седесар стана мръсна дума, а правителството на Иван Костов „прибягва до фашизоидни действия”.

Казват, че големите държавници жертват партиите си заради страната. В случая с Желю Желев една голямата партия жертва създателя си заради себе си, за да стигне след години до дъното.
Руган и хулен от червени и сини, Желев отказа на 12 извънпарламентарни формации да формират президентска партия. „Забранено е от конституцията”, бе железният му мотив.

Смяташе, че най-напред е трябвало да се приемат основните икономически закони за пазарната икономика и чак след това – нова конституция. Според него тази конституция е основен фактор за провала на прехода. „Провален е самият модел на държавно устройство - създадената от конституцията
република с парламентарно управление”, каза д-р Желев още през 1996 г. и заключи, че с такава конституция България не можеше да не катастрофира.

И още – че провалът на прехода е пряк резултат от сбърканата от конституцията форма на държавно управление. Днес всички са съгласни, че трябва нов основен закон. Тогава скочиха срещу него, че иска
президентска република за себе си. През годините той неведнъж поставяше въпроса за ограничените
правомощия на пряко избраният от народа президент.

Казваше, че ако сме били президентска или полуппрезидентска република, той е щял да
разпусне всеки парламент, щом се види, че е изчерпал възможностите си (например 36-то и 37-ото НС) и да освободи всеки премиер (например Любен Беров и Жан Виденов), който не изпълнява програмата си.

„Сега, когато излизам от президентската институция, моите ръце са развързани. Никой не може да ме обвини, че искам президентска република за себе си. Президентската република е нужна на България”,
каза Желю Желев в равносметката си от 7-годишното пребиваване на „Дондуков” 2.

Няколко дни преди да напусне българския Бял дом, той категорично отказа да връчи мандат на БСП за второ социалистическо правителство. Можем само да гадаем дали ако бе сторил това щеше да има 4 февруари 1997 г. с всичките последици и „герои” от тази „сакрална” дата.

Всъщност може да се говори за цяла епоха „Желю Желев” в най-новата ни история. Епоха, посветена на борбата срещу тоталитаризма и изграждането на демокрацията. Тази епоха продължава половин век и започва с критика към божеството Ленин в средата на 60-те години на миналия век, преминава през изгнание в с. Грозден, където написва „Фашизмът”, през изданието и инкриминирането на тази книга, през фундаменталната статия „Великото време на интелигенцията”, през създаването на Русенския комитет, през Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, после Съюзът на демократичните сили, президент в първите 7 години на българската демокрация, основоположник на новата външна политика на страната ни... Наистина епохални събития.

Желю обичаше да повтаря, че демокрацията се прави от демократи. Но винаги добавяше – затова първо трябва да създадем демократите. Дали ги създадохме, всеки може да си отговори. Ето още едно негово завещание. Стигайки до извода, че фашизмът и комунизмът са като сиамски близнаци и си приличат като две капки вода, философът Желев обобщи:

„Антикомунизмът е предпоставка, но не е никаква гаранция за демокрация, както и антифашизмът. Защото демокрацията е еднакво противна и на фашизма, и на комунизма. Няма по-голям антикомунист от Хитлер и по- голям антифашист от Сталин, но нито единият, нито другият са били
демократи.

Напротив, 20-ти век не познава по-големи палачи на свободата и демокрацията от тях двамата”. И понеже започнахме с историята, ето как самият Желю определи своето място в нея:

„В 1300 годишната история на България аз съм първият държавен глава, който е стъпил на този пост не с огън и меч, не чрез заговор или преврат, не чрез въоръжено въстание или революция, не чрез щиковете на чужди окупационни войски, а чрез свободната воля на българския народ, изразена
в преки, честни и демократични избори.

И това е най-голямата чест, която някога съм получавал през живота си. Гордея се с това”!