Китай излъга, а ние на Запад направихме и невъзможното да повярваме на опашатата им лъжа

Кризата се е управлявала от пиари и експерти по публична комуникация, чиято задача е била да напрегнат ситуацията, за да въведат мерки, а после да я отхлабят, за да ги премахнат

Както сме говорили многократно, Ковид беше сериозно заболяване, което отне живота на милиони хора. В началото на пандемията наличната информация за вируса беше малко и държавите започнаха да ограничават движението на гражданите, за да опитат да намалят разпространението на вируса. Справянето с пандемията беше гигантско предизвикателство, както за политиците, така и за държавите в по-общ план, за бизнеса и икономиката, въобще за всички, навсякъде и по едно и също време. Не остана град, село и паланка на планетата, което да не се е сблъскало челно с вируса. Едни общества се справиха по-успешно, други не толкова добре, трети прекалиха с мерките, четвърти прекалиха с преструването, че няма опасност. Като цяло няма единна рецепта и няма „успешен модел“, просто има по-малко или повече неуспешни. Това беше криза от такъв мащаб, че няма нужда да се заблуждаваме – никой не се справи с нея идеално, защото няма как да се справиш идеално с такава ситуация.

След като отметнахме този дисклеймър, нека поговорим за пост-ковид отговорността на държавите. Това, че проблемът беше голям и това, че никой не съумя да се справи с него безболезнено, не е и не може да бъде извинение за някой от престъпленията, които извършиха държавите и политиците, използвайки Ковид за смокинов лист. Милионите загинали, щетите за стотици милиарди върху световната икономика, както и непоправимите психологически щети, нанесени върху всички ни, изискват от нас да поставим на дневен ред въпроса с отговорността за (не)справянето достатъчно адекватно с Ковид кризата. Днес Ковид е тема извън дневния ред на обществото и това е разбираемо. Никой не иска да се връща към тази травма, която ни беше нанасяна ежедневно в продължение на повече от две години. Но това „забравяне“ е опасно, защото така е възможно отговорността да се размие и мнозина, които реално нанесоха осъзнати щети върху всички ни, ще има вероятност да минат между капките. Дължим на загиналите повече, дължим им отговорните да понесат последици.

 Първият въпрос, който следва да намери отговор, е за първоизточника на вируса. Както и за отговорността на западния свят, от който ние сме интегрална част, за прикриването на генезиса на проблема. Днес множество разузнавателни служби и експерти по сигурност са убедени – вирусът е изпуснат от лабораторията за изследване на коронавируси в Ухан, Китай. Този признат с половин уста факт обаче е основоположникът на серия от гигантски проблеми, които се натрупаха впоследствие.

От една страна, ако учените бяха проучили хипотезата за лабораторията в Ухан по-подробно и ако китайците не бяха скрили истината от света, то решението на кризата щеше да се случи много по-рано. Но историята е ясна – Китай излъга света, че вирусът тръгнал от някакъв си животински пазар и в продължение на над година учените търсят решение на уравнението „Ковид“, изхождайки от грешна стартова точка. Освен, че Китай излъга, ние на Запад направихме и невъзможното да повярваме на опашатата им лъжа. Може би причината е в това, че лабораторията в Ухан е обилно финансирана със западни пари? Може би някои се опитваха да скрият „димящия пистолет“, който директно инкриминира западния научен елит, който си е затворил очите за флагрантната некомпетентност на китайските власти? Може би спонсорите  на Уханската лаборатория не са искали да стане ясно, че ръцете им са окъпани в кръвта на загиналите, тъй като са финансирали обилно лаборатория, за която е имало достатъчно основания да се смята, че няма как да отговорни на изискванията за безопасност? Не знам. Но това са легитимни въпроси, които трябва да намерят отговор по съответния наказателноправен ред.

Отделно има и друго. Учените и финансьорите на лабораторията в Ухан не просто скриха истината за генезиса на вируса, но и се възползваха активно от медийния чадър, осигурен им от социалните мрежи и мейнстрийм медиите. Когато президентът Тръмп, явно разполагащ с необходимата разузнавателна информация, обяви публично, че вирусът най-вероятно е изпуснат от лабораторията в Ухан, социалните мрежи и медиите истерясаха. Тръмп бе наричан всякак, бе обиждан, бе нападан. И сега какво? Излезе прав. Както обикновено, впрочем. Фейсбук и Туитър блокираха хиляди хора по света само за „светотатството“ да обвинят лабораторията в Ухан за Ковид кризата. Пропагандата осмиваше, карикатурираше и нападаше всеки, който дръзне да сподели очевидното – вирусът започва от място, което разполага със специализирана (ниво 4 на сигурност) лаборатория за изследване на точно такива вируси. Отделно вирусът не се държи като естествен такъв, очевидно има „дизайнерска“ нишка и е много по-устойчив и опасен от всички други сходни вируси познати в природата. Тези очевидности бяха заглушени, защото бяха против правата вяра на естествено мутиралия вирус от прилеп. Безумия. Едно кратко търсене в интернет би могло да осигури достъп до редица публични предупреждения от страна на експерти, че Китай няма капацитета да гарантира нужното ниво на сигурност в такъв тип лаборатория. Предупреждения, давани месеци, дори години преди казуса. Но тогава те са били игнорирани и сега последиците ги плащаме всички.

Извън генезиса на вируса, което е въпрос, на който Китай, но и онези, финансирали цялата работа, трябва да отговорят има и нещо друго – локдауните. Оказа се, че масовите политици по света добре са чули думите на Чърчил, че не бива да се оставя хубавата криза да иде на вятъра. Във Великобритания наскоро изтекоха над 100 000 текстови съобщения между различни властови актьори – т.нар. Досиетата за Ковид локдауните. От бърз преглед на същите става ясно, че политиците въобще, ама хич, ама изобщо не им е било зор за „науката“, с която мантра ни пробиха ушите. Кризата се е управлявала от пиари и експерти по публична комуникация, чиято задача е била да напрегнат ситуацията, за да въведат мерки, а после да я отхлабят, за да ги премахнат. Така, балансирайки между страха и надеждата, политиците са се надявали да спечелят повече обществено доверие и да се радват на крепко политическо здраве. Криви им излязоха сметките, но това е друга тема. Важното е, че не е била науката в основата, а пиарът и общественото мнение. На хората е гледано като на стадо непокорни овце, които е трябвало да бъдат „навигирани“ от политическите пастири. 

Като към всичко това добавим факта, че мерките продължиха на много места далеч отвъд необходимото, можем да стигнем до извода, че мнозина политици и „експерти“ извършиха фактически престъпления. Прикриваха истината, лъжеха откровено и създадоха опасност светът да потъне в мрака на авторитаризма, облечен в бяла престилка и обявяващ себе си за великоправ.

Това не може и не бива да бъде забравяно. Дължим го на онези, които вече не са сред нас, дължим го и на онези, които бяха декласирани, поради общата криза, която настъпи. Не може всичките лъжи, пропаганда и безобразия да останат без последици. Ако това се случи, то ние ще сме ясно доказателство, че като ни третират като овце, политиците явно имат известно право. Хубаво е поне да опитаме да ги опровергаем.