Много фирми дават ваучери за храна на работниците и служителите си. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчeн консулт” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки за ваучерите, когато хора работят по два трудови договори или при двама работодателя.

Дружество предвижда да дава ваучери за храна на всички работници и служители и на хората, наети по договор за управление и контрол. Ваучери ще дават на база на отработените дни - по 10 лв. на ден. Един от служителите е назначен на основен трудов договор с работно време 8 часа на ден и на трудов договор за допълнителен труд при същия работодател по реда на чл.110 от КТ с работно време 1 час на ден. Други двама са назначени в дружеството по трудов договор на основание чл.111 от КТ (допълнителен труд при друг работодател) и не е известно дали при първия работодател получават ваучери за храна. Поставени са въпросите:

1. Спазено ли е условието за достъпност при предоставяне на ваучерите за храна, ако на лицето, наето по основен и трудов договор по чл.110 от КТ при същия работодател, му дават ваучери и по двата трудови договора?

2. Ако човекът, нает на повече от един договор, получава и по двата договора ваучери за храна, как следва да се начисляват осигуровки за превишението над 200 лв.?

3. За хората, назначени на трудов договор по чл.111 от КТ, следва ли вторият работодател да получи информация от служителите дали получават ваучери за храна от първия работодател?

По данъчното законодателство:

Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол. Социалните разходи в натура включват и ваучерите за храна. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

На основание чл.209, ал.1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, ал.1, т.2, буква „б“ в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучерите;

3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.

Според чл.214, ал.2, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл.204, ал.1, т.2, буква „б“ е превишението на тези разходи над 200 лв. за всяко наето лице. Съгласно чл.214, ал.3, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл.209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за месеца.

Когато едно физическото лице е сключило трудов договор на основание чл.110 от КТ при същия работодател, следва да се има предвид, че в разпоредбата е посочено изискването за предоставяне на ваучери за храна на всяко наето лице, а не за всеки сключен трудов договор (основен, допълнителен, втори) с лицето.

В случая е избран подход предоставянето на ваучерите за храна да се обвърже с отработените дни през месеца за всяко наето лице. Когато това условие се прилага еднакво по отношение на всички наети лица (вкл. и наетите по основен трудов договор и трудов договор на основание чл.110 от КТ при същия работодател), изискването за общодостъпност е изпълнено. Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий.

Следователно, ако на лице, наето по основен и трудов договор на основание чл.110 от КТ при един и същ работодател, са дадени ваучери в общ размер 400 лв. (по 200 лв. по двата договора), няма да е изпълнено изискването за общодостъпност на социалната придобивка, тъй като същата ще се предоставя в различен размер.

Неизпълнението на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т.34 от ДР на ЗКПО, изключва разходите за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Когато едно лице работи в две и повече предприятия на няколко трудови договора (основен и трудов договор по чл.111 от КТ) ЗКПО изисква от всеки работодател в качеството му на данъчно задължено лице да изпълнява условията в чл.209, ал.1 и §1, т.34 от ДР на ЗКПО, за да не се облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна.

Изискванията за предоставяне на ваучери за храна следва да се спазват от всеки работодател самостоятелно, защото всеки работодател е данъчно задължено лице и разходите, във връзка с предоставянето на ваучери за храна, са негови разходи и не могат да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на съответното физическо лице.

Няма законова норма, ограничаваща получаването на ваучери за храна от няколко работодатели. Ако всеки работодател изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 200 лв. месечно за всяко наето лице.

Съгласно чл. 209 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, ал.1, т.2, буква „б“ до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна при изпълнение на посочените в същия член условия.

Според чл. 214 от ЗКПО неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание да бъде обложен целият размер на начисления разход. Ако са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 200 лв. месечно на всяко наето лице подлежи на облагане с данък.

По осигурителното законодателство:

На основание чл.6, ал.14 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се внасят осигуровки, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

Според чл.2, ал.3 от НЕВДПОВ осигуровки не се внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО.

Доколкото разпоредбата на Наредбата препраща към нормите на материален данъчен закон, задължението за внасяне на осигуровки върху ваучерите за храна ще отпадне само ако средствата са предоставени по реда на чл.209, ал.1 от ЗКПО, съгласно която не се облагат с данък социалните разходи в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна, при спазване на ограниченията по т.1-3 от същата алинея. Ако изплатените средства са в размер над 200 лв. месечно, същите излизат извън необлагаемите по чл.209, ал.1 от ЗКПО социални разходи и върху стойността на ваучерите над 200 лв. се дължат задължителни осигуровки.

В случай, че не е спазен редът на чл.209, ал.1 от ЗКПО, се прилага общият ред на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ и цялата стойност на предоставените ваучери за храна се включва в осигурителния доход на лицата.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.