Много хора работят дистанционно от България за фирми във Великобритания. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Човек е назначен по трудов договор от британска компания и работи като програмист. Трудовите си задължения извършва чрез интернет и пребивава на територията на България. Поставени са въпросите:

1. Данък върху дохода и осигуровки в коя държава трябва да се внасят?

2. Ако трябва да се осигурява и да плаща данък в България, с какъв документ трябва да удостовери това във Великобритания?

3. Какви документи трябва да бъдат подадени в НАП?

По осигурителното законодателство:

На 31.01.2020 г. Обединеното кралство (ОК) напуска Европейския съюз и от този момент се счита за трета държава. Договорен е преходен период от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г., през който правото на ЕС се прилага и по отношение на ОК.
За заварените положения, възникнали между държавите членки и Обединеното кралство до 31.12.2020 г., и продължаващи след тази дата се прилага Споразумение за оттеглянето на ОК Великобритания и Северна Ирландия от ЕС.

Ситуациите, възникнали между държавите членки и ОК от 01.01.2021 г., се уреждат от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и ОК Великобритания и Северна Ирландия (Споразумение за търговия и сътрудничество).
Споразумението гарантира определени права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се преместват в ОК, както и за граждани на ОК, които работят, пътуват или се преместват в ЕС. Протоколът относно координацията в областта на социалната сигурност (Протокола) е част от Споразумението за търговия и сътрудничество и се прилага за нововъзникналите от 01.01.2021 г. случаи.

Съгласно чл. SSC.10, параграф 1 от Протокола лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава. Спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето в една държава, се прилага законодателството на тази държава. В случая, при условие че лицето работи от България за великобритански работодател и това правоотношение е възникнало след 01.01.2021 г., то за него е приложимо законодателството на България.

Съгласно чл. SSC.14, параграф 1 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за заетите от него лица, включително за плащане на вноски, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава.

Параграф 2 от същия член дава възможност работодател, чието място на дейност не е в държавата, чието законодателство се прилага, и заето от него лице да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски. В случай, че има такава договореност между лицето и работодателя, НАП следва да бъде уведомена за това.

Задължителните осигуровки по трудовия договор с великобританското дружество са дължими в България съгласно българското законодателство. Лицето подлежи на задължително осигуряване за всички социални рискове и на задължително здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване. Ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. и не е направило избор по реда на чл.4б от Кодекса за социално осигуряване (КСО), задължително се осигурява и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Работодателят/осигурителят следва да подава данни с декларации образец №1 и образец №6, спазвайки Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Ако трудовото правоотношение е уредено на основание Кодекса на труда, съгласно чл.62, ал.3 от него в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до компетентната териториална дирекция на НАП. Данните в уведомлението и редът за неговото изпращане, се определят с Наредба №5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда.

В случай, че лицето има необходимост от документ, който удостоверява приложимото спрямо него законодателство - това става с издаване на удостоверение А1 по негово искане до НАП. Образците на исканията са налични в интернет страницата на агенцията nra.bg. Могат да бъдат подавани в офис на НАП, по пощата или чрез портала за електронни услуги на НАП. Към искането трябва да се приложат документи за положението на лицето. Тези, които са на чужд език, следва да бъдат придружени от точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

Удостоверение А1 представлява доказателство за приложимото спрямо лицето законодателство в сферата на социалната сигурност - т. е. за държавата, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която може да се придобие право на съответните обезщетения.

По данъчното законодателство:

Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) доходите от труд, положен на територията на България, или от услуги, извършени на територията на България, са от източник в България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.
В ЗДДФЛ като “трудови правоотношения” са посочени и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната (§1, т.26, буква “е” от ДР на ЗДДФЛ). Доколкото в случая трудът се полага на територията на България, реализираните доходи са от източник в страната и подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10% данък върху общата годишна данъчна основа.

Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения, на основание чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ, в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. “Работодател” е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

В случая чуждестранното дружество не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ и няма задължението да определя и удържа авансово данък за доходите по §1, т.26, буква “е” от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило доходите.

Според чл.50, ал.3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по §1, т.26, буква “е” от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.