Регистрираните еднолични търговци могат да взимат пари от касата на дружеството си. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това в тези случаи трябва ли да бъдат спазвани правилата за разпределение на дивидент. Допълнително разглеждаме правилата за проверка на ДДС номер на клиент в страна от ЕС.

I Пари в брой на едноличен търговец

Регистриран едноличен търговец плаща 15% данък върху реализираната годишна печалба. Обложената печалба от текущата година той прехвърля и натрупва в счетоводна сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“. При разпореждане с тези средства от страна на физическото лице не се начислява данък върху дивидента, а с разходен касов ордер се изплаща сума в размер например 10 хил. лв. и се прави счетоводна операция: Дебит сметка 122 „Неразпределена печалба за минали години“, Кредит „Каса в лева“. Поставени са въпросите:

1. Как се третира разпореждането на ЕТ с натрупаните средства. Това представлява ли разпределяне на дивидент?

2. Кой максимално допустим размер не трябва да надвишава ЕТ при разпореждане с пари от касата: 1000 лв. за разпределяне на дивидент или 10 хил. лв. за разплащане в брой?

3. При наличие на получени заеми от собствениците (задължение към тях), те трябва ли да бъдат обявени в декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ?

По плащанията в брой:

Съгласно чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;

2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

3. трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа;

4. на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на §1, т.4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Според цитираната разпоредба „дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:

а) доходи от акции;

б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.

Предвид гореизложеното разпределението на печалбата при ЕТ не попада в обхвата на определението за дивидент в §1, т.4 от ДР на ЗКПО както и в §1, т.5 от ДР от ЗДДФЛ.

По данъчното законодателство:

По силата на чл.123, ал.10 от Закона за ДДС, когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите и размерът на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица, работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица надхвърля 50 000 лв., регистрираните лица по ЗДДС, които са предприятия по Закона за счетоводството, декларират поотделно за съответното календарно тримесечие с декларацията по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, данни от текущата си счетоводна отчетност относно:

1. сумата на налични парични средства в касите;

2. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от собственици физически лица;

3. размер на вземанията (включително от предоставени заеми) от работници, служители, лица, наети по договор за управление и контрол, и подотчетни лица.

Относно подлежащите на деклариране данни може да се поясни, че в декларацията се посочва крайното дебитно салдо в края на съответното тримесечие по сметките „Каса в лева“ и „Каса във валута“ и крайното дебитно салдо в края на съответното тримесечие по сметките за вземания от изброените в разпоредбата физически лица, като за целта трябва да бъде осигурена необходимата аналитичност на тези сметки. Задълженията не се декларират.

II Потвърждаване на данъчен номер по ДДС

Дружество е регистрирано по Закона за ДДС в България и извършва вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки по чл.7 от ЗДДС на клиенти, регистрирани по ДДС в страни от ЕС. Обслужва и абонаментно клиенти, данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в държави от ЕС. При сключване на договор за абонаментно обслужване или преди транспортиране на стоките, номерът по ДДС на клиента се проверява за валидна регистрация. Поставени са въпросите: Какъв е редът за удостоверяване, че към момента на данъчното събитие клиентът е имал регистрация по ДДС? Необходима ли е разпечатка за доказване на валидността на ДДС номера на клиенти от държави членки?

За да се приложи нулева данъчна ставка от страна на българското дружество, е необходимо да са изпълнени условията на чл.7 от ЗДДС и при наличие на документите, определени с чл.45а от Регламент №2018/1912 за изменение на Регламент №282/2011, или определени в чл.45 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС (ППЗДДС). За удостоверяване наличие на обстоятелства за ВОД е необходимо получателят по доставката да разполага с валиден идентификационен номер, издаден от друга държава членка. Липсата на валиден номер на получателя води до третирането на тези доставки като такива с място на изпълнение на територията на страната и облагането им (ако са облагаеми) с приложимата ставка от 20%.

В случая дружеството има клиенти, данъчно задължени лица, регистрирани по ДДС в държави от ЕС. В тази връзка следва да имате предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, съгласно която при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В тези случаи, тъй като доставката на услуга ще бъде с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС за дружеството няма да възникне задължение за начисляване на данък.

Системата VIES гарантира правото на задължените лица, извършващи вътреобщностни доставки на стоки или на услуги, да получат потвърждение по електронен път на валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на своите контрагенти, както и потвърждение на техните имена и адрес. Електронното средство за осигуряване на това право на търговците е уебсайтът на Европейската комисия за потвърждение на валидност на идентификационен номер по ДДС – https://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/.

В ЗДДС и ППЗДДС няма разпоредби, регламентиращи наличието на „разпечатка“ за доказване валидността на идентификационния номер за целите на ДДС на получателя по доставката. Няма пречка да притежавате разпечатка от сайта на Европейската комисия за валидността на идентификационния номер по ДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.