Данъчни от Германия идват за ревизии у нас

С промени в ДОПК ще бъдат уредени правила за съвместни ревизии на данъчни от различни страни членки на ЕС.

НАП получава данни за приходите от онлайн продажби в чужбина

Ще правят съвместни проверки със служители от други държави

Подготвят промени в ДОПК

Данъчни от Германия, Франция и други държави от ЕС ще може да идват в България и да участват в ревизии на български фирми. Това гласят промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които са пуснати за обществено обсъждане от Министерството на финансите.

С новите текстове в ДОПК ще бъдат уредени правилата за съвместни ревизии между НАП и приходните администрации на други страни-членки на ЕС. Това ще се прави, когато данъчни от различни страни се интересуват от една фирма или от група от няколко дружества. В тези случаи ревизията ще се извършва по процедурните правила, приложими в държавата, в която се извършва ревизията. Тоест в България данъчните от други страни членки ще имат същите права като служителите на НАП. Същевременно ревизираните или засегнатите от съвместна ревизия фирми и граждани ще имат същите права и задължения, както при ревизия, извършвана от НАП по реда на ДОПК.

С други промени в ДОПК ще бъдат уредени правилата за обмен на данни между страните от ЕС за приходите на граждани и фирми от онлайн продажби и отдаване на имоти под наем чрез онлайн платформи. Целта е да бъдат засечени всички приходи от онлайн продажби в страните от ЕС и да бъде избегната възможността за укриване на данъци.

Всички онлайн платформи за продажби на стоки, за отдаване на имоти и коли под наем, както и за предоставяне на услуги ще трябва да събират подробна информация за хората и фирмите, които ги използват, за да осъществяват дейността си. Данните за самоличността на продавача включват например основния му адрес, ЕГН или данъчен номер. Освен това онлайн платформите стриктно ще следят какви доходи реализират чрез тях хората и фирмите. Всяка онлайн платформа, която работи в рамките на ЕС, ще трябва да се регистрира в поне една страна членка. И цялата информация за реализираните чрез нея доходи ще бъде предоставяне на данъчната администрация в тази страна. След това данните ще бъдат разпределяни между данъчните в страните членки. В резултат, ако българин използва онлайн платформа, за да продава стоки в страните от ЕС, в Националната агенция за приходи ще пристига информация за реализираните от него доходи.

НАП и в момента получава информация от платформи за отдаване на имоти под наем на туристи за реализираните чрез тях доходи от българи. С промените обаче НАП ще получава много по-подробни данни като например адресите на всички отдавани под наем имоти, както и колко дни в годината те са били заети. За да стане всичко това възможно онлайн платформите ще събират подробна информация от всеки, който иска да ги използва.

Друга промяна предвижда приходните администрации в ЕС автоматично да обменят данни за авторски и лицензионни възнаграждения. Така НАП ще получава данни за авторски и лицензионни възнаграждения, получени от българи в резултат от дейността им в останалите страни членки.

Служителите на НАП, както и досега, ще могат да изискват информация от приходните администрации на страните членки за конкретни българи. Но с промените ще могат да искат информация и за група от хора или фирми. Например за всички фирми, които изнасят конкретна стока, или пък за всички граждани, които имат имот в чужбина.

Изостават приходите от ДДС

При вноса има ръст от 63%

Приходите от ДДС от сделки в страната остават почти без промяна, въпреки рекордно високата инфлация.

Приходите от ДДС в държавната хазна изостават от предварителния план. До края на август нетните приходи от ДДС са 10,27 млрд. лв., или 64,1% от плана за цялата 2022 г., показват данни на Министерството на финансите. Ако събирането на приходите от данъка продължи по същия начин до края на годината, заложените в закона за бюджета приходи няма да бъдат изпълнени.

Любопитно е, че има огромна разлика в приходите от ДДС от внос и от сделки в страната. Нетните приходи от ДДС от внос към края на август са 4,679 млрд. лв., като нарастват с 1,81 млрд. лв., или с 63,2% спрямо същия период на миналата година.

Най-голям ръст има при приходите от ДДС от внос на горива, промишлени доставки, потребителски стоки, храни и транспортно оборудване. Високите цени на петрола водят до по-високи приходи от ДДС при вноса му. Общото ниво на цените на внасяните стоки от страни извън ЕС е нараснало с 28,5%, а количествата на внасяните стоки нарастват с 29,5%.

При приходите от ДДС от сделки в страната ситуацията е различна. Нетните постъпления от ДДС при сделки в страната са 5,59 млрд. лв., което е ръст само с 1% на годишна база. Този резултат е постигнат при положение, че инфлацията достигна рекордните 17,7%. При всяко влизане в магазина оставяме повече пари, а приходите от ДДС са почти без промяна.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Бизнес