От чудния град Чунцзин за Европа потеглят седмично по 35 експресни карго композиции, всяка с по 86 вагона

Железницата в Югозападен Китай била прокарана през 1950 г., а сега е световен транспортен хъб

Напредъкът в превозите оттогава е по-голям, отколкото за цялата история досега на Поднебесната империя

От чудния китайски град Чунцзин тръгват три международни високоскоростни железопътни карго линии. Едното трасе стига на юг до Сингапур, другото – на север до Русия. По третите релси се пътува най-дълго - на 10 хиляди километра на Запад, до централната част на Европа. Прекосяват се 14 държави и крайната спирка е в германския град Дуисбург. Около 90% от китайските стоки, изнасяни за Европа, потеглят от Чунцзин.

Всяка седмица от ултрамодерния терминал експедират за Стария континент средно по 35 влакови композиции, като във всяка има средно по 86 вагона. За 2018 г. с тях са превозени общо 120 000 двайсет-футови контейнери (стандартната единица в спедиторския бизнес). Във всеки контейнер се побират между 200 и 250 тона товари. Общата стойност на експедираните стоки за 2018 г. надхвърля 36,9 милиарда юана, което е повече от 9,225 милиарда лева.

Най-често от Китай към Европа са изнасяни лаптопи, компютри, екрани, принтери, механични продукти и аксесоари. Обратно от Европа към Китай към югозападния град Чунцзин влаковете возят предимно автомобили, целулоза, пшенично брашно, цялостно машинно оборудване и детски храни.

От началото на 2019 г. до месец септември от Чунцзин към Европа са потеглили 3015 композиции с общ обем от 250 000 двайсет-футови контейнера на обща стойност 134 млрд. юана, т. е. за 33,5 милиарда лева. Толкова модерен жп терминал няма нито в Германия, нито никъде в Европа, нито в Русия, в Азия, в Америка и изобщо по света. Поразяващи и несравними са и високотехнологичните влакове, и мащабът, и скоростта на прогреса, превърнал провинциалната жп гара в международен център с летища, пристанища по плавателната река Яндзъ, паркинги като цели квартали за тирове, за камиони, коли и моторетки, планини от двайсет-футови контейнери, товарителни кранове, складове, митници, офис сгради и седалища на карго компании. Логистичният мултитранспортен хъб е загнезден между реката и няколко съседни хълма върху необозрима по размери площ от десетина кв км. Работи вече от осем години като свободна търговска зона и едновременно не спират да го надграждат с всичко измислено в транспортния и спедиторския бизнес.

През 2011 г., когато терминалът е открит, оттук за Европа са превозени 17 двайсет-футови контейнера. Толкова - и през 2012 г. Което значи, че само за 8 години железопътните превози от Чунцзин за Европа са скочили 132 пъти и несъмнено в историята на Поднебесната империя не е познат друг толкова бърз прогрес.

Новина за китайците и повод за гордост от новите високоскоростни влакове е, че разстоянието от 10 хиляди километра вече се изминава само за 9 дни, включително с престоите по междинните гари. Само допреди две години са били необходими по 14 дни за жп превозите от Китай до Европа. С най-най-новите локомотиви и с високия стандарт на наземните линейни пътища станало възможно съкращаването с цели 5 дни, като технологичното обновление мигом се отразило и върху цената, и върху обемите на стокооборота.

За очите на европеец Чунцзин наистина е чуден град. Някои може и да не са го чували, обаче е смятан за най-големия град в света с население към 40 милиона души. Колкото пет-шест Българии, два Истанбула и по-голям от целия щат Калифорния, в т. ч. с мегаполисите Сан Франциско и Лос Анджелис! Сам по себе си град Чундзин не е компактен, а е конгломерат от селища, разположени върху хълмиста по релеф територия от около 80 хиляди квадратни километра - колкото Австрия. Благодарение и на силно развития транспорт, разстоянията между кварталите са лесно преодолими с метро, влак, автобус, коли, мото- и вело-алеи, даже и пешеходни проходи, надлези.

Обхождан с автомобил, Чунцзин се разкрива с по-плътна концентрация на небостъргачи и от Сингапур, с артистичността на Шанхай и с екзотиката на Далечния Изток. Бил е столица на Поднебесната империя по време на Китайско-японската война (1937-1945), и от тогавашната разруха се е вдигнал до днешното великолепие и икономическа мощ. Градът смайва и със смел урбанистичен дизайн. На едно място край брега на Яндзъ например чужденците се тълпят с камери и фотоапарати. Спирка е на влак, казва се Лизиба, популярна като Айфеловата кула и Окото в Лондон. Спирката се намира седмия етаж в жилищна кооперация. Локомотиви и вагони прелитат в небето, високо над реката и крайбрежния булевард по една единствена магнитна релса. Приблизително два пъти в минута от седмия етаж на близката сграда влизат и излизат влакове, и никой не се жалва от шум и вибрации!

Чунцзин бил и световна столица и на мостовете. В която и част на града да се намира, човек непрекъснато виждал поне по един мост. От двете страни на великата река Яндзъ, в която зрелищно се влива огромният й приток Джиалинг (или Цзялинцзян) стърчат по толкова жилищни и индустриални комплекси само от небостъргачи, че веригата здания не свършва преди хоризонта, и то преди хоризонтите в четирите посоки. Освен визията „Един пояс, един път”, Чундзин прекрасно илюстрира колко бързо Китай се е замогнал през последните 60-70 години и колко силно оспорва световното първенство по икономическа мощ. Като говорим за железници обаче, ето и едно неочаквано и неподправено сравнение: През лятото на 1955 г. писателят класик Валери Петров пътувал четири месеца из Китай и описал възторга си в „Книга за Китай”. Минал и през Чунцзин, който му се сторил „град на мъглите” - провинциален, отруден и беден:

„Разположен в средата на буквата Т, която образуват Яндзъ и вливащият се неин ляв приток Цзялинцзян, големият град е разделен на три части, всяка от които слиза стръмно към реката, натрупала една върху друга и подпряла на колове дървените си къщи... Сред това сиво дъсчено натрупване улиците на града или се катерят на стъпала, или пък се гърчат като сиви змии... Главната артерия на града, която тръгва от издадения в Яндзъ полуостров, на който са модерните сгради, прави такива серпантини, че при пристигането си човек обърква посоките - през стъклото на автомобила пред очите му се показва ту една, ту друга част на града и ту една, ту друга част се закрива от издигащите се из реките изпарения... А какво правят тези хора отсреща, които мъкнат невероятни тежести на първобитни двуколки, на големи кобилици или на прътове, носени от двама?... По витите или стъпалчести улици на този град всичко се изнася на гръб”.

Валери Петров е запечатал кога и как за първи път в Чунцзин е построена железницата:

„През 1937 г. гоминдановците уж започнали строежа, но така и нищо не построили, защото започнала антияпонската война. Когато тя завършила, отново се заговорило за линията, но пак нищо не било построено и името на линията станало синоним на утопия. Затова, когато няколко месеца след освобождението, през лятото на 1950 г., 28 000 бойци от Народо-освободителната армия (НОА) започнали строежа, мнозина гледали все още с недоверие. Но бойците строели и към тях изведнъж рукнала вълна от 100 000 селяни. За две години – рекорден срок – те построили по всички правила тази трудна линия с нейните 43 тунела и 75 моста. Чунцзин давал релсите. Селяните мъкнели траверсите (за тях били използвани дори дебелите дъски от предварително приготвените ковчези на помешчиците). Съветски инженери предложили да се правят мостовете не от дефицитното желязо, а от камъка, който се намирал тук в изобилие. И през юли 1952 г. генерал Хъ Лун срязал лентата на новата линия.

Церемонията била тържествена - една наистина велика мечта се сбъднала. Но на друго място се случила случка, която вълнува още повече. Селянинът Сяа Сао-цъ проговорил! Този Сяо работел на нивата, но бил ням. И когато линията била завършена и локомотивът на първия влак с портрета на Мао Цзе-Дун, сърпа и чука и знамената минал с грохот край него, той изведнъж проговорил! Всички тогава го мислили за ням, а сега се разбрало, че той само се бил зарекъл да не говори с хората, защото бил обиден навремето от гоминдановските власти, които го били завлекли насила в казармите си. И ето че сега повярвал в новата власт и проговорил. Или по-точно извикал:

- За Комунистическата партия на Китай - ван суей!

Разглеждайки в наши дни Мултитранспортния мултитранспортен парк в град Чунцзин с амбицията му да се утвърди като световен център на модална карго мрежа, европеецът проумява стратегията на китайския прогрес. Първо, защото в мащабната инфраструктура има не само терминали, а и цялостно логистично и транспортно обслужване. Тя е и свободна търговска зона. Зад близките хълмове има две гигантски летища. В меандрите на плавателната река Яндзъ се строят свързани бази за товарни превози по въздух и вода. Концепцията е Чунцзин да остане като атом, като хъб на мулти-модална транспортна мрежа. Успоредно са разгърнати и промишлено, и жилищно строителство, разчертани за цял век напред. Второ, защото всички възможни професии на бъдещето са концентрирани в този хъб, за чиито размери не стига само една панорамна гледка. Стратегията за развитие е обвързана с международни спогодби като гаранция за просперитет. Неслучайно градът е една от пилотните икономически зони, ръководени пряко от Пекин. Трето, защото стокооборотът с Европа е приоритет за глобалното развитие на Китай и подпомага амбициите му да за първенство в света по брутен вътрешен продукт.

Единствената тема, която китайските събеседници деликатно премълчават, е защо високоскоростната железница от Китай за Европа заобиколя България. Отклоняват отговора, но става ясно, че линията минава през Турция, Гърция и оттам - на запад през Сърбия и Унгария за крайната гара в Германия. Със същите чувства, които изпитваш и ти, читателю, става ясно, че нашата страна е избегната от маршрута не защото нямаме добри политически отношения, и не защото сме втората държава, признала Китай преди 70 години. А заради качеството на съществуващата жп инфраструктура в България...