Преди време Боб Дилън беше написал един стих, в който се казваше следното:

„Сприхав дебелак

с корем, навярно взет под наем

стоварва юмрук в лицето на жена си

а после хуква на събрание

в защита на човешките права”.

Хубаво е чат – пат, когато ни обземе така наречения мозъчен запек, да отворим някоя класическа книга.

Като оная - „Декамерон”, която един чичо искаше да извадим от учебниците само преди седмица. В хубавите стари книги има отговори на много от глупостите, с които се сблъскваме днес.

Дълъг преход към един текст, който не знам откъде да подхвана. Но да започнем поред.

Преди около две седмици, една вечер, съвсем случайно попаднах на снимка на активистка на феминистко движение. Подчертавам – снимката бе разпространена от световната преса. На снимката дама с мрачен и зъл интерфейс, очила и къса коса стоеше начело на група протестиращи с фланелка с надпис на английски – „Белите мъже са терористи”. Споделих снимката без въобще да се замисля, че това може да не се хареса някому – някак наивно продължавам да вярвам, че хората, каквито и да са, имат чувство за хумор, а защо не – чувство за самоирония.

На другия ден ме чакаше изненада – снимката я нямаше, а Фейсбук ми изпрати съобщение, че получавам забрана да публикувам в профила си за 24 часа, поради „език на омразата”.

Съответно в съобщението се казваше, че забраната на профилът ми е направена след колективен доклад (а за да е ефективен един доклад трябват около петдесетина докладващи, демек – организация). Ядосах се, защото нито съм си помислял, нито някога съм употребявал език на омразата.

На следващият ден 24 часовата карантина изтече. Всичко продължи както си беше и преди това, до момента, в който само 24 часа по-късно получих втора забрана – този път за 3 денонощия. Причината – статус от 2013 (представяте ли си, тези, които са ви се ядосали започват да ви ровят профила и търсят за какво да се хванат).

В статуса се разказваше как по време на протест някой се включил „на живо“ в предаването на Милен Цветков и го обидил (и е цитирана думата, с която подпийналия зрител е нарекъл Милен).

Шах и мат!

Познати, които са влезли вече в тоя кръговрат на доклади ме предупредиха – това е втори доклад, третия ще е за седмица, четвъртия – за месец а при пети е напълно възможно да излетиш завинаги от Фейсбук.

А аз имам много познати, които бяха забранени след доклади във Фейсбук, защото либералната полиция ги е докладвала организирано.

Например моят фейсбук приятел Стефан си правеше експеримент – два пъти пусна като статус думата „негър“ и за този си експеримент отнесе два пъти забрани - за 24 и 48 часа, защото тази дума е била докладвана...

Е, и аз се намирам вече в кръговрата на докладите.

И всичко това, само и единствено защото съм си позволил да пиша с по-некоректен език от онзи, на който пластмасовата либерална общност се опитва да ни накара да говорим.

Друг пример – за да се пошегувам с полиаморните бракове (в които няколко души, поне трима на брой, а защо не и 13 могат да се вземат докато смъртта ги раздели или каквото там друго може да разделя).

Или с това, че думата „циганин“, заклеймена от разни либерални организации би била нелепо изчезваща от заглавия като „Цигански напеви“ от Пабло Сарасате, рапсодия „Циганка“ от Равел или, не дай си боже – култовата лента „Циганско време“ на Костурица (доста тъпо, защото ако се казваше „Ромка“ от Равел или „Ромско време“, щяха да си помислят, че става дума нещо за Рим).

Или да се избъзикам с думата „джендър”, измисляйки си нова ЛГБТИ (Лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални и интерсексуални, б. р.) и БХК политкоректна серия от сагата „Междузвездни войни” с името „Завръщането на джендърите“.

Заради такива игри на думи и заради подобни игри на снимки забраните започнаха да валят върху мен като пролетен дъжд посред есен.

Това е моята историйка. Нищо особено. А сега изводите от нея.

Помните ли, че в „Името на розата“ на Умберто Еко всичко се въртеше около една книга на Аристотел, в която се говореше за смеха. И как именно тази тема - за смеха - беше табу за религиозния орден и как един от монасите беше намазал страниците на книгата с отрова, за да може всеки, който я прочете, да умре. Днес сме изправени пред подобен казус.

Можем да сме сатирични, но само ако си подбираме внимателно към кого, защото имаме либерална милиция - доброволци и всякакви неокомсомолски тимуровци, които могат да се подиграват с вас, да се гаврят с каквото си решат, да пишат срещу кирилицата, срещу традиционната религия у нас, да пишат, че турското робство е фикция и че си ни е било много добре, но когато вие дръзнете дори съвсем лекинко да се пошегувате на някоя от темите - табу, ще получите наказание.

Организиран донос за "език на омразата", за да ви деактивират акаунта. Организирано тролене. Последна инстанция - съд, защото вие нямате право да се смеете, ако засегнете тема - табу, като например джендър - неутралните играчки или полиаморни бракове.

Как казваше Маяковски:

"Молчать

не рассуждать!".

Имал съм случай да се опитвам да споря с ЛГБТИ активистка, при който на втория ред от спора ни тя забравя, че езикът на омразата не включва следните изрази - „Дебела свиньо, умри, така и така си 200 кила, явно си болен от диабет и имаш хормонален дисбаланс, ти, торба с л**на“...

В този случай езикът на омразата не е език на омразата, а справедлив гняв на подтиснати и унижени хора. Да, ама не. Ако всички сме равни, то сме равни и в това, че могат да се шегуват с всеки един от нас.

И това е прекрасното на демокрацията - че имаме равни права и равни отговорности.

Не деля и никога няма да деля хората на гей и хетеро. Не деля хората и на социалисти, либертарианци, еколози, националисти, десни, леви и средни. Урокът, който научих в последните години е, че сред всички общности има читави и нечитави хора. Има такива, които ще защитят теза, ще спорят, ще вадят своите източници на информация срещу вашите такива. Но няма да излязат от добрия тон. Има обаче и други хора. Наричаме ги „ракиени”. „Ракиени“ патриоти, които, когато треснат три гроздови, започват да говорят за България на три морета и за рептилите, масоните и извънземните, които съсипват KLETA MAJKA BALGARIQ.

Има „ракиени“ консерватори, които ще ви заговорят по такъв начин за живота, че ще ви се приииска да сте се родили по времето на бай Вълко Червенков, за да вкусите свободата. Има „ракиени“ еколози, от които ще намразите и природа и атмосфера и стратосфера и биосфера и каквато още сфера се сетите в тоя клет живот. Има и „ракиени“ либерали, които изповядват човеколюбивата идея – „аз съм либерал и бих застрелял всеки, който не е либерал“.

Има всякакви хора, но аз не ги деля с тия популярни определения, защото те всичките съдържат думата „ракиени“ в себе си и това може да ви покаже съвсем ясно къде се корени тяхното истерично верую.

Деля хората на добри и лоши. И на хора, които мажат страниците на разни книги с отрова и други, които, въпреки отровата ще прочетат книгите докрай.

Но в едно съм категоричен - когато цели групи от хора, организирани от НПО-та започнат да диктуват една неомилиционерска среда на доклади, троления и заплахи със съд, то това означава, че имаме проблем с модела на обществото ни.

Честно казано, тоя дълъг текст трябва да свърши тук някъде. И да, знам, че ще бъда обвинен, че правя от мухата слон, че, едва ли не, използвам този дребен проблем със собствената ми две карантини от Фейсбук, за да правя политически внушения срещу либералите и борците за граждански права. За това тук е времето да кажа отново. Намирам себе си по – скоро за либерален човек. Освен това съм и различен – тежа 150 кила и често съм обект на обиди и присмех именно заради това. Само че моята либералност се корени не в идеята – „аз съм дебел и искам всички да сте дебели“, а в идеята – „аз съм дебел и какво от това“.

Най – вероятно третия доклад срещу профилът ми вече се готви от някоя затворена група активисти. Все тая. Направих си нов, резервен профил и ако сегашният бъде затворен, ще премина на резервния.

Но няма да спра да се шегувам с идиотщината, която ни е обзела, защото, както казваше Бекет, няма нищо по - смешно от нещастието...

Ние тоя либерализъм с НПО-та сме го взели и без доклади няма да го дадем...