Българският пилот Симеон Петров първи успява да кацне на парижкото летище с изгаснал мотор горе във въздуха

Нашите герои от Одрин са бомбардирали и с дини турските войски

В началото на XXI век при мен дойде едно младо американче, вече професор в Тексаския университет. Заяви ми, че правят книга за първите пилоти на всяка държава и ме попита мога ли да му намеря снимки на капитан Симеон Петров, който бил първият български летец. Честна дума, макар че се интересувам от авиация, нямах представа, че той е първият ни летец. А знаех имената на героите от Одрин, които са бомбардирали кога с бомби, кога с дини срещу турските войски! Да, не се учудвайте - падат дини – разцепват се и турците бягат от червеното.

Оказва се, че наистина Симеон Петров е част от групата български офицери, които през август 1912 г. пристигат в Париж да се обучават на самолети тип „Блерио“. И нашият излита първи в небето над Париж. Нещо повече – първи успява да кацне на парижкото летище с изгаснал мотор горе във въздуха. Резултатът е, че дори Франция е потресена от това и издават пощенска марка за този случай. След време момчето от Тексас ми изпрати книгата и на първо място се мъдреше нашият летец Симеон Петров. Българските летци, както е известно, през Балканската война - 1912 г., показват чудеса от храброст с тези несъвършени апарати от пръчки и плат. Освен „Блерио“, закупуваме и самолети марка „Албатрос“. Заедно с българските пилоти участват и доста доброволци от Русия и други западни страни, за да наберат боен опит. Самолетът още не е използван във война и тези самолети биха могли да бъдат използвани – само заради фоторазузнаване на противника. Възникват големи спорове, като кой първи е използвал самолета за бойни цели. Българите настояваме, че сме ние, тъй като летците ни хвърлят над Одрин и бомби. Някои от тях ръчни, други бомби тип „Винаров“, изработени от един български офицер.

Италианците настояват, че са първи, тъй като през 1911 г. те също воюват кратка война с Османската империя, когато й откъсват Либия. В Либия един италиански пилот е обстрелвал отряд османска конница с пистолет. Това едва ли е за хвалене, но е малко познат факта, че в края на Балканската война България има повече самолети, отколкото Великите сили. Тоест от САЩ, Русия, Франция, Великобритания – независимо, че те са производители.

През Първата световна война България има вече внос от нашия съюзник Германия десетки нови самолети. И те поне до 1917 г. се използват единствено за разузнаване на противника от високо, което също не е малко. Има сблъсък с един нахлул със същата цел английски самолет, който е свален над Своге, тъй като натам се е мъчил да избяга. Бил е подгонен от два български самолета, които са стреляли с ръчна картечница. През 1917 г. инженерите успяват да монтират картечницата за самолета така, че с нея да не стреля вторият пилот, а първият. И то при най-удобния случай като картечните редове се синхронизират с въртенето на перките на двигателя. В небето наистина пламват жестоки боеве, които се водят по рицарски правила. Свалените пилоти се канят в базата, т.е. не се пращат веднага в пленнически лагери, а в базата ядат и пият с колегите им офицери 24 или 48 часа. Най-интересното е, че на погребението на наш пилот близо до Кавала, когато на гроба има стотици офицери, изведнъж се появяват три английски самолета от английското училище на остров Тасос. Това е крайно опасно, тъй като те могат да избият десетки български офицери със своите картечници. Но самолетите се снижават и пускат три венеца върху пресния гроб на загиналия наш пилот.

И още един любопитен случай има в тази война. Български пилот е свален и поради повреда на двигателя каца в Костур – днес гръцки град, тогава той и селата наоколо са населени с българи. Селяните прибират пилота, укриват го, тъй като това е дълбокият тил на френската източна армия срещу нас, обличат го в селски дрехи, той си пуска брада и живее като селянин две години. Срещу заплащане французите изкарват стотици селяни на едно ново летище да трамбоват – и този брадат селянин също е там заедно с другите в национална униформа – с потури и везана риза. Французите искат да се снимат, за да изпратят картичка вкъщи с дивите български селяни. Снимат се и с нашия пилот, който попитал може ли да влезе в кабината и там да го снимат. Речено – сторено. И докато те го снимат, нашият човек включва двигателя и тръгва. Французите губят цяла минута, докато си приберат откачените челюсти, през която нашият пилот излита. връща се и тръгва към хангарите, защото знае, че няма хора, но има много нови самолети. Поръсва ги със огън и потегля към фронта, успява да го премине, но куриозно е свален от нашата противовъздушна артилерия, която в този момент представлява обикновени полски оръдия, вързани за едно колело от каруца. Той, слава Богу, остава жив, но на френския самолет не можем да се радваме.

След войната с българската авиация се случва огромно крушение. Ньойският договор ни задължава да унищожим всички самолети и ние го правим. Ние обаче имаме 26 съвсем нови фокери (немски самолети), които искаме да запазим. Затова тайно ги настаняваме по плевници, пещери, на доверени хора из българските села. В софийското село Хераково в плевници са открити два самолета. Някакъв пиян селянин се разприказвал на пазара и така офицерите от съюзната контролна комисия – французи и англичани, научават за тази работа и отиват в селото да издирят самолетите и да обвинят България в нарушение на договора. Чуждите офицери предлагат много пари на местни селяни да им кажат къде са самолетите, но нашите се правят на три и половина. И разгневен, френският полковник пише в донесение: „Не мога да ги разбера тези българи. Разделени са на партии, мразят се, мушкат се с ножове в кръчмите – а те са партийни клубове, разбиват столове в главите си, но когато ги питаш къде е самолетът, те почват да те гледат с огромните си сини очи и да викат, че самолет у наше село – нема такова животно. Ние гледаме крави, телета, биволи - ама самолет? А всички знаят какво е самолет...“

Тези самолети ние ги изкарваме през 1926 година и ги използваме като пощенски. През 1938 г. всички ограничения на Ньойския договор отпадат и отново започваме да правим голяма авиация. Разбира се, тя се състои главно от самолети на новия ни съюзник – 163 броя от модела „Месершмит 109“, които са най-добрите изтребители бомбардировачи в света. Купуваме също френските „Девулатин“ – друг тип самолети, и те са гръбнакът на българската авиация, която в края на войната достига 701 самолета. Но трябва да отбележим, че летят само част от тях. За другите няма достатъчно резервни части, и много от тях стоят на земята, заради някакъв дребен чарк, който германците не могат да ни доставят, защото са нужни и на тях. Посрещаме първия сериозен сблъсък с чужда авиация – анго-американските самолети, които летят през България от 1 август 1943 година и не ни закачат, тъй като България няма сериозни цели зад тях. Те отиват да бомбардират Плоещ в Румъния, чийто нефтени залежи дават 90 на сто от горивото на Вермахта.

На връщане обаче българската авиация започва да сваля самолети. Много от тях са доста лошо ударени или с един-два двигателя и четиримоторните бомбардировачи. По-скоро за наказание, отколкото преследвайки сериозни военни цели. България няма сериозна воeнна индустрия, тя не е тук, а в Казанлък и на други места. Те бомбардират София изключително жестоко, причинявайки смъртта на стотици софиянци. На 9 септември 1944 г. малко хора знаят, че българската авиация първа влиза в бой. В Прилеп е обкръжен с полка си полк. Николай Младенов. От България го делят някакви си 200 км. Младенов отказва да се предаде на немците, тръгнали от Битоля. Посреща ги с бой и ги разбива. Причина за успеха е, че в 10 ч. от летище София излитат изтребители бомбардировачи и за няколко дни попиляват немците, бомбардирайки ги с малки бомби, наподобявайки на днешните касетъчни бомби.

След войната руснаците ни заставят да дарим 163-те месъри на югославяните, а те ни дават в замяна 300 самолета от своите изтребители бомбардировачи. Отново правим голяма авиация – и тя е със 700 самолета. Правилото беше да имаме толкова самолети колкото Гърция и Турция могат да отделят в наше направление. Самолетоносачите на Шестия американски флот плуваха в Средиземно море. През 1964-1966 служех в Граф Игнатиево. Разигравайки военни учения, към нашите 48 самолети там идваха 132 руски и около 36 румънски самолети. Това водеше до значително превъзходство на силите. И слава Богу, че война не стана. Щяхме да съсипем Гърция и Турция. А от ответния американски удар можеше и ние да пострадаме.