Върви процес на обединение. Един от въпросите, които се дебатират, е за участието във властта

В България има едно съсловие, което най-общо наричаме запасно воинство. Това не са само пенсионирани военнослужещи. В тази армия има още граждани, завършили на времето школите за запасни офицери, но и хора, които никога не са носили пагони на раменете, но са се включили в сдруженията на това съсловие. Става дума за една сериозна по численост маса, която в по-голямата си част търси път, за да излезе на слънце. Това желание е най-малко по две причини. Първата е недоброто социално състояние на доста от тези хора, както и чувството за ощетеност. Втората кореспондира с факта, че става дума за образован с голям опит в сферата на управлението потенциал, който, съзнателно или не, е държан встрани от развитието на страната.

Показателно е, че от година и половина върви процес на обединение на запасното воинство. Макар че той малко или много е скрит от широката общественост, включително от политическа класа. Тази задача беше поставена през септември 2017 г. на Деветия конгрес на най-многочислената организация, а именно на Съюза на офицери и сержанти и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР). Новото ръководство веднага започна изпълнението й. Най-ярката проява бе проведеният през септември 2018 г. в местността „Крънска кория“ край Казанлък Първи национален събор на запасното воинство. Тя показа, че има сериозен шанс за обединение. На второ място даде да се разбере, че властта е склонна не само да уважава, но и да се съобразява с позициите на бившите офицери и сержанти от армията, служители от органите на МВР и специалните служби.

Друг показателен факт е, че запасното воинство излезе на улицата. Това не беше се случвало от две десетилетия. Още по-показателно е, че успя не само да обедини, но и да оглави, неправителствени организации, извън сферата на сигурността и отбраната. Начело на Националния съвет на 19 военно-патриотични и пенсионерски организации е председателят на СОСЗР. Именно този съвет организира и проведе миналата есен два национални протеста в дните, когато се обсъждаше и гласуваше Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване. Исканията бяха за преизчисляване на всички пенсии и за отпадане на т.нар. таван на техния размер. В интерес на истината, имаше малък успех. Не се случи първоначалното намерение на управляващите таванът да падне само за новоотпуснатите пенсии, което звучеше дискриминационно спрямо останалите.

Все пак, обаче нито преизчисляването се осъществи, нито таванът падна. Тук има два момента, които би трябвало да правят впечатление. Първият е за отношението от страна на парламентарните сили. Единствено от ПГ на „БСП за България“ се срещнаха с протестиращите и поканиха техни представители на разговор в парламента. Вторият е, че този национален съвет на 19-те организации не се е разпуснал и започна подписка за внасяне на нова петиция в парламента по същите въпроси.

С разбирането, че разделението не е в интерес на запасното воинство 20 председатели на военно-патриотични и родолюбиви организации от сигурността и отбраната приеха неотдавна по принцип Споразумение за съвместна дейност за обединение. Предстои всяка организация да обсъди споразумението в своите управителни органи. Идеята е до края на април да се проведе общо събрание, което да избере Координационен съвет на запасното войнство (КСЗВ) и председател на КСЗВ, които да организират свикването на Национален обединителен конгрес и да подготвят документите за неговото провеждане.

Страна по споразумението е всяка военно-патриотична и родолюбива организация от сигурността и отбраната (ВПРОСО), отговаряща на следните основни критерии: регистрирана е в съда и в Агенцията по вписванията на Министерството на правосъдието, има установен адрес, сайт и страница и е с доказана дейност в общественото пространство; 2/3 от членовете на организацията са бивши и настоящи служители в структурите на министерството на отбраната, министерството на вътрешните работи, специалните служби и министерствата и ведомствата, поддържащи и поддържали формирования на въоръжените сили.

Основната и единствена цел на Споразумението е обединението на ВПРОСО в единна организация. Формата на обединение ще се определи от Националния обединителен конгрес на запасното войнство в духа на добрите традиции на запасното войнство, съществували в държавата от Освобождението до днес, с което да се обяви и гарантира приемствеността на структурите. Най-важното е да се събере потенциалът на едно място, за да се повиши чувствително общественият авторитет на запасното воинство. И да излезе от сянката.

Във властта или не?

Няколко въпроса предизвикат дебати на този етап. Единият е за участие на бъдещата обединена организация във властта – чрез обвързване с политически партии или с други законови форми, които не нарушават принципа на непартийност. В споразумението е записано: „В рамките на Координационния съвет на запасното воиство и на бъдещата единна организация не се приемат решения в нарушение на Конституцията, сътрудничество с определени политически партии и не се правят опити за налагане на такива решения на своите членове.“  Има, обаче и други мнения. Например, че само с участие във властта могат да се решат проблемите на запасното воинство. И да има думата на високо равнище.