Мажоритарните избори през 1923 година и сега

В броя на вестник „Земледелско знаме” от 27 април 1923 година под заглавието „Стамболийски за изборите” е публикувано интервю с министър-председателя. Впрочем, разправят, че тия интервюта Стамболийски си ги е пишел сам: сам си пита, сам си отговаря, може и лично да е висял на главата на словослагателя в печатницата, та затова няма кой знае каква сериозна причина да не се вярва, че написаното отразява стопроцентово мисленето му.

Та тъй. На въпроса: „Какво бихте казали за резултатите от изборите, г-н министър-председателю?” - Стамболийски отговаря направо тържествуващо:

„Докато бех в София, очаквах, че ще имаме над 160 и до 180 мандати. Но когато излезох по обиколка в провинцията, убедих се, че ще имаме над 200”.

Значи иде реч за изборите за ХХ обикновено Народно събрание. Те са проведени на 22 април и пред урните са се явили 1 037 000 души.

Резултатите са не просто впечатляващи.

Резултатите са направо смразяващи.

При 52,7 процента от подадените гласове, Земеделският съюз вкарва в парламента... 212 депутати. Двеста и дванадесет от 245! Конституционният блок (демократи, радикали и народни прогресисти) има 15, комунистите - 16, и широките социалисти - двама.

Нека привържениците на идеята за мажоритарни избори обяснят каква е аритметиката, та при малко повече от половината от получените гласове, мандатите на земеделците да са почти деветдесет на сто в пленарната зала на Народното събрание... Като историк-наивист искам само да припомня, че на предишните избори - през 1919 г. и през 1920 година БЗНС пак си печели изборите, обаче едвам успява да си спретне някакво доста халтаво мнозинство от... два гласа. Та затова променя избирателната система и въпросният резултат е налице.

Председателят, разбира се, е от БЗНС, обаче и двамата подпредседатели са от същата партия. Всички секретари - също.

В интервюто Стамболийски по някакви негови си причини не споменава, че е бил избран от 14 места. Другарите му Р. Даскалов и Хр. Стоянов - от по 6. И изобщо всички от най-близкото му обкръжение са били издигнати и избрани на няколко места.

Съвършена демокрация, дума да няма.

Важно е да се знае, че повечето от онези 212 души са имали доста жалко образование. (Има една карикатура в тогавашния хумористичен печат, на която говедарят на селото казва, че повече нямало да пасе говедата, защото вече бил депутат).

Стамболийски продължава в интервюто си така:

„Чудно аслъ щеше да бъде при такива усилия и напрежения от наша страна в управлението и при тези крупни политически дела по външната и вътрешната политика, които завършиха със неочаквано благополучен край - чудно щеше да бъде, ако българския народ останеше глух и чужд на нашето управление”.

А на въпроса „Кое сметате Вие, г-н министре, че най-силно привлече народното доверие към вашата политика и управление?” - казва ясно и разбрано:

„Аз не виждам нещо, което да съм предрекъл в опозиция и на власт и да не се е сбъднало или сторило”.

Попохвалва си се още малко така, а после си идва на думата.

За комунистите: „Нашия законопроект за комунистите в селата ще бъде внесен в предстоящата сесия на камарата, която ще се свика на 21 май. Той ще бъде приложен с най-голема строгост в всички онези села, гдето комунистите имат надмощие, а след това и в другите. Вие ще видите, че нема да се шегуваме, нито да се церемоним с тех”.

За анархистите: „Мене ми се ще да намерим едно кътче, един вид за концентрационен лагер за анархистите в България, гдето да ги съберем и да ги оставим да се устроят така, както сами желаят”. (Впрочем това е комай най-ранното споменаване на „концентрационен лагер”, казано от държавник спрямо политически противник).

За партиите от блока: „Те свършват, техните змийски главички ще бъдат смачкани от един слаб държавен и законодателен удар”.

За широките социалисти: „У широките социалисти нема нито капка морал и съвест, нито некаква здрава идея – затуй те не можаха да избегнат злополучния си край. Техните редакции са свърталища на интелектуални убийци и с тех правителството ще требва да се справи по какъвто и да било начин”.

И така се стига до най-най-първите неща, които ще направи така щастливо (и мажоритарно!) избраното ХХ народно събрание.

„Ще назначим веднага една комисия, която ще изработи проекта за измененията в Конституцията. След това, вероятно в идната сесия на Нар. Събрание ще се внесе законопроект за тая цел, ще се изработи и одобри дневния ред на Великото Народно събрание. И надевам се, че идната година ще можем да създадем една нова Конституция, която да прави чест на българския народ и на нова България”.

Е добре. ХХ обикновено Народно събрание, открито на 21 май 1923 година, не дочаква „идна сесия”.

Има една сесия. Състояла се е в 6 заседания. Последното е било на 8 юни 1923 г., когато финансовият министър Янев представя експозе във връзка с бюджета на държавата за 1923/1924 година.

Заседанието е вдигнато в осем и десет вечерта.

Седем часа по-късно, в три след полунощ на 9 юни 1923 започва преврат, който с един замах свежда до мрачна нула бляновете на Александър Стамболийски.

Призори на същия този 9 юни делегация на превратаджиите отива в двореца Врана, където Борис ІІІ първо ги изпотява яко, но към 9 часа все пак подписва указ за назначаване на ново правителство.

Самото ХХ обикновено Народно събрание е закрито с указ на същия Борис ІІІ на 11 юни 1923 година.

На 18 ноември 1923 година е избрано ново, ХХІ обикновено Народно събрание, където земеделците имат тридесет депутати. Мнозинството е в ръцете на противниците им: махалото светкавично е отишло в другия край.

Такива ми ти работи...

Така и не разбрах с какви мотиви хората от „Шоуто на Слави” така неотстъпчиво и самоотвержено настояваха за въвеждането на мажоритарна изборна система - сега, деветдесет и толкова години подир онези мажоритарни избори от пролетта на `23-та.

В рамките на мрачната шега, каквато и система да се приложи, все ще е по-добра от сегашните партийно-пропорционални избори.

ПП: Мисля, че изходът не е в избирателната система. Изходът е във възможността ни освен да ги избираме, да имаме правото и да ги отзоваваме.

Това обаче никоя система не го предвижда, уви.