В началото на новия политически сезон на повърхността ситуацията изглежда сравнително спокойна. Страстите от предизборната кампания са заменени с послания за смирение, диалог и отговорност. Партиите формулираха сходни цели и задачи, а политическият елит изглежда консолидиран и показва готовност да посрещне „предизвикателствата пред страната ни“.

Конфигурацията в Народното събрание очертава ясно управляващо мнозинство, декларирало категорична евроатлантическа посока. Налице е вече и програма за управление в резултат на консенсус между ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Очаква се бързо конституиране на изпълнителната власт, а нейните евентуални носители обявиха 4-годишен управленски хоризонт. Оптимистичната версия за нормализация на политическия процес започва лека-полека да придобива популярност в публичния разговор.

Най-вероятният бъдещ премиер Борисов определи приоритетите на кабинета в сферите на сигурността и българското председателство на Съвета на ЕС. От поведението му личи, че ще се опита да развие своя образ в контекста на една нова метафора за политическия процес. Държавата е кораб, който плува в много опасни и несигурни води. Борисов е мъдрият капитан, призван да преведе кораба през тези опасности. Но той не е сам в това начинание. Зад него са приятелите от ЕС, готови във всеки един момент да му подадат ръка, защото го познават и му вярват. Истината е, че екипажът е изнервен, объркан и гладен, но капитанът няма нищо общо с тези неща. Просто има едни лоши хора, желаещи да узурпират капитанския мостик. А те искат корабът да корабокрушира, за да плячкосат товара. Но в тази тежка ситуация Борисов няма време да се занимава с опитите им за саботаж, пък и екипажът е достатъчно умен, за да не ги приема сериозно. И все пак, за да избегне бунтове, добрият капитан ще трябва да раздаде на всеки по нещо. Вярно, ресурсът е ограничен, но в името на стабилността всички ще стиснат зъби.

За да заработи успешно подобен разказ, освен убедителността на разказвача е необходимо сред обществото да има поне базово доверие в политическата система. А то сякаш липсва. Нещо повече, в последните дни ставаме свидетели на скандали, в които са замесени ключови институции, от които до голяма степен зависи легитимността на системата - прокуратура и медии. Независимо каква е точната фактология и роля на отделните участници, в публиката се засилва усещането, че властта, бизнесът и медиите взаимодействат по непублични правила и неформални отношения. Това допълнително разделя политическия свят на „ние - гражданите“ и „те - властта“. Проблемът изглежда още по-сериозен, когато погледнем и социалния контекст. Неравенствата и разслоенията са толкова големи, че е по-коректно да говорим не за една, а за десетки различни Българии. „Народът“ в словата на политиците не съществува. Има атомизирани общности (едни изключени от системата, други паразитиращи върху нея), които не само не разговарят помежду си - те изпитват взаимна непоносимост. А понякога и срам една от друга. Екипажът е на кораба сякаш по принуда, всеки гребе в своя посока, често отказва да извършва задълженията си, а когато го прави, то е с отвращение.

От тази гледна точка парламентарното мнозинство и излъченият от него кабинет са поставени в тежко положение, от което няма да могат да излязат само с магически заклинания за пълен мандат. Борисов убеди всички, че може да взема властта, сега трябва да ни убеждава, че знае какво да прави с нея, и то в променена политическа ситуация. В 44-тото народно събрание БСП има двойно по-голяма група и е сигурно, че ще се опита да използва опозиционния парламентарен терен, за да набере още скорост. Налице е извънпарламентарна „дясна опозиция“, която дава все повече знаци, че вижда своето политическо бъдеще през дистанция с Борисов. И макар тя да не е консолидирана, е достатъчно публично видима и шумна. В президентството също имаме нова фигура, възприемана като политическа алтернатива както на равнището на конкретните позиции (например отношенията с Турция), така и на равнището на символната власт. В такава среда на Борисов ще му е все по-трудно да удържа монополна позиция при дефинирането на политическата реалност и това ще ограничи властовия му ресурс. В същото време ниските очаквания към правителството биха могли да дадат относително спокойствие на кабинета в краткосрочен план, но в дългосрочен неминуемо ще доведат до търсене на алтернатива.

На повърхността наистина е спокойно, но това е спокойствието на блатото. И българският кораб изглежда сериозно заседнал в неговата тиня. Всички маневри ще бъдат напразни, ако екипажът не започне да говори помежду си без обиди, заклеймяване и омраза. Имаме нов парламент, ще имаме и ново правителство, но те не могат да бъдат „наши“, когато усещането за „нас“ липсва. И какво от това, че ще ги наричаме нови, когато изглежда, че всичко си продължава постарому. Малцинството иска стабилност, а мнозинството - промяна. Председателството на Съвета на ЕС е чудесен повод да кажем за каква промяна става въпрос.