Българската следа в икономическата криза, породена от коронавируса

Координация на монетарната и фискалната политика независимо от валутния борд

Ако дори преди десетина години някой ми беше казал, че развитието на световната икономика ще зависи от действията и концепциите на трима български икономисти, и че тези икономисти са жени, аз просто не бих повярвал. Но днес, когото световната икономика е в преддверието на тежка глобална икономическа криза, чиито причини и последствия са колкото неясни, толкова и съдбоносни, това е очевиден факт.

На първо място естествено е името на Кристалина Георгиева, изпълнителен директор на Международния валутен фонд. Между впрочем, фондът вече излезе с поредица разработки, формулиращи основните насоки за монетарните и фискалните политики на страните-членки с оглед противодействие на вирусната криза. Тези мерки, диференцирани по групи държави, се свеждат до разхлабване на фискалните и монетарни ограничения.

Централните банки би следвало да облекчат достъпа до кредитните ресурси и да подпомогнат подобряването на ликвидността на банковата система. Правителствата, от своя страна, би трябвало да подпомогнат финансово гражданите и реалния сектор.

Но ако ролята на Кристалина Георгиева е следствие до голяма степен от нейната административна позиция, то мястото на две други българки не е така тривиално. Това са Стефани Станчева и Павлина Чернева. Стефани Станчева, заедно с група френски и американски икономисти, работи в областта на данъчното облагане. Централната идея е, че данъчното облагане трябва да бъде по-справедливо, т. е. прогресивно, което ще има решаващо значение за преодоляването на един от централните проблеми на глобалната икономика, а именно нарастващата социално-икономическа поляризация. Трудовете на Стефани Станчева са широко цитирани в академичната литература, в т. ч. от автори като нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц. Проблемите на данъчното облагане обаче засягат един по-дългосрочен период на развитие. Това, което пряко въздейства върху сегашното състояние на глобалната икономика, са принципите на фискалната и монетарната политика.

Именно в тази сфера са трудовете на професор Павлина Чернева. За радост на моите студенти, аз мога да цитирам нейното име като един от водещите в света икономисти в областта на т. нар. модерна парична теория.

Модерната парична теория, известна още като чартализъм или сиркюитизъм, предлага една радикално нова интерпретация на ролята на държавата в икономиката.

Ортодоксалната икономическа теория предполага съществуването на конкурентни пазари, които гарантират оптималното използване на ресурсите. Държавата е нещо извън пазара, като нейните действия деформират пазарните структури и водят до понижаване на икономическата ефективност. Естественият извод е, че държавната намеса трябва да бъде сведена до възможния минимум, а държавното регулиране на икономиката е контрапродуктивно. Парите също са нещо външно, воал върху реалните икономически процеси. При това самите пари са неутрални, те нямат отражение върху реалната икономика. Това е т. нар. класическа дихотомия, т. е. отделянето на реалните от монетарните параметри на икономиката. Именно това е парадигмата, върху която се изгражда и икономическата система на България.

Икономиката в рамките на модерната парична теория е нещо съвсем различно. Именно парите са в основата на икономическия обмен. При това не пазарът, а държавата декретира основните параметри на паричната система, определяйки какви финансови активи, могат да се използват за погасяване на данъците. Същевременно, за да могат икономическите агенти да плащат своите задължения към обществото, държавата трябва изпреварващо да емитира държавен дълг. От своя страна, икономическите агенти са принудени да продават своите продукти, за да могат да получат пари, с които да заплащат своите данъци. Парите, декретирани от държавата, са на върха на финансовите инструменти, циркулиращи в икономиката, те са първоизточника, върху който се изгражда кредитирането на частните банки и развитието на финансовите пазари. Не е трудно да се види, че то гледна точка на модерната парична теория държавата, в лицето на централната банка и фискалния сектор, е сърцето на икономическия организъм.

Модерната парична теория отива по-нататък, тя постулира, че държавата трябва да заеме позицията на работодател от последна инстанция, т. е. тя трябва да снабдява икономиката с платежни средства до достигането на пълна заетост. Това предполага, освен всичко друго, пряка намеса на пазара на труда. Има и друга любопитна особеност. Традиционното монетарно и фискално регулиране е в рамките на т. нар. процес trickle down, т. е. подпомагане на банките и едрия бизнес с идеята, че регулативните мерки ще се „просмучат“ надолу и ще засегнат дребния бизнес и домакинствате. Идеята на модерната парична теория, идея прокламирана неотдавна от Павлина Чернева в нейно интервю по влиятелния бизнес канал Блумбърг, е в преминаване към trickle up, т. е. към монетарно стимулиране, ориентирано непосредствено към домакинствата. Парадоксално, това е използване на една мисъл на Милтон Фридман за т. нар. хеликоптерни пари, теза, макар и изхождаща от диаметрално противоположни теоретични виждания, но напълно пасваща на концепциите на модерната парична теория.

Възниква въпросът в каква степен идеите на модерната парична теория се използват в борбата с очертаващата се глобална рецесия и приложими ли са те у нас.

Трябва да отбележим, че независимо от това, че водещите съвременни централни банки формално базират своята политика върху ортодоксалната теория с елементи на кейнсианство, практическите действия на Федералната резервна система, Английската централна банка и Европейската централна банка, са силно повлияни от чарталистката теория. Основният инструмент, който се използва за преодоляване последствията от финансовата криза през 2007-2009 г. бяха т. нар. количествени облекчения, масирано прилагани от всички водещи централни банки. В момента количествените облекчения отново са основния инструмент в арсенала на централните банки. Дори идеята за хеликоптерни пари, т. е. пари раздавани директно на населението, си пробива път в страни като САЩ и Сингапур. И количествените облекчения и хеликоптерните пари са концепции, трудно съвместими с ортодоксалната парична теория.

Що се отнася до възможността изводите на модерната парична теория да бъдат приложени в България, то възможността за това е ограничена. Проблемът е в това, че тезите на чартализма предполагат автономна или суверенна парична система, т. е. такава организация на паричното обръщение, при която съответната страна разполага с пълноценна централна банка, налице е силно взаимодействие между централната банка и правителството и се прилага плаващ валутен курс. Държавите във валутен борд по определение са извън тази категория. Следователно, възможностите на България да провежда антикризисна политика са силно ограничени. Ние следва да очакваме вторичното въздействие на политиката на Европейската централна банка, което не е непременно позитивно по отношение на държавите, чиито валути са прикрепени към еврото.

Все пак, някои аспекти на антикризисните мерки, предвиждани от правителството и БНБ, могат да бъдат концептуализирани в рамките на това, което се прилага във водещите икономики в света. Например, идеята на БНБ да върне около 7 млрд. лева в страната, използвайки механизмите на банковия надзор, се комбинира с плановете на правителството да емитира 10 млрд. дълг, което, при съдействието на БНБ, може да стане на вътрешния капиталов пазар. Подобна координация на монетарната и фискалната политика би била напълно в духа на модерната парична теория, независимо от ограниченията на валутния борд.

Ако се върнем отново към ролята на българските икономистки, не е трудно да забележим, че тяхната позиция като цяло е неортодоксална, което обективно ги поставя в центъра на съвременните дискусии за необходимата в съвременните условия икономическа политика. Странното е това, че българските мъже, занимаващи се с икономически анализи и теоретизиране, в преобладаващата си част се оказаха привърженици на ортодоксалната теория, монетаризма, т. нар. нова австрийска школа и дори либертарианството. Това на практика ги постави в периферията на икономическата дискусия. Причините за подобно разделение са напълно необясними.