От високо равенство България в момента е с най-голямо неравенство в ЕС

„Няма ляво, няма дясно” се чува в различни времена, като се почне от устата на Сталин, Рейгън, Евгени Дайнов, Волен Сидеров и стигне до страниците на „Икономист” и „Форин полиси”. За едни това означава, че няма автентично (истинско) ляво и няма истинско дясно. За други, че има и общи неща - национални интереси. За трети, че са политически „център” между левите и десните. Четвъртото, за което ще стане дума по-долу е, че досегашното ляво и дясно са в криза и ако не се променят, отиват в историята.

Знае се, че разделението между ляво и дясно се свързва главно с отношението към равенството. Левите предлагат политики, които водят до повече равенство от десните. И едното, и другото обаче се променят в различни периоди и държави. При всяка голяма промяна се засилва неверието в съществуващите леви и десни. Заговорва се, че няма ляво, няма дясно. Малко преди кризата на лявото и дясното от времето на социалната държава рушителят на едното и другото Роналд Рейгън заяви: „Все повече ни казват, че трябва да избираме между лявото и дясното. Аз обаче искам да кажа, че няма такова нещо като ляво и дясно.” Така дойде времето на неолибералните системно дясно и ляво.

Сега и те са в криза. Разпадат се предходните ляво-десни системни деления, родени от неолибералния глобализиран капитализъм. Двама от всеки трима американци смятат, че двете основни партии там не ги представляват, т.е. и там ляво-дясното се е срутило. От тези, които все още се отъждествяват с една от двете партии, огромната част ги е страх от другата партия, гледат я като враг. А последният брой на Scientific American направи психопатологични профили на кандидатите за президент на САЩ и констатира, че притежават психопатични черти. Дори американските учени смятат, че САЩ ще се ръководят от психопат. Какво ти ляво, какво ти дясно.

„Доверията в правителствата са в колапс навсякъде по света”, написа сп. „Атлантик” на 1 юли т.г. А на 30 юли сп. „Икономист” излезе със статия, озаглавена „Новото политическо разделение: Сбогом на лявото vs дясното. Новото разделение в богатите страни не е между ляво и дясно, а между отворени и затворени”. В нея се пита в Полша правителството дясно ли е, или е ляво? Неговите ръководители са католици, не искат ислямски бежанци и сексуално „различни”. Същевременно са срещу чуждите банки и бизнес, искат намаляване възрастта за пенсиониране, предлагат повече помощи за многодетни родители и повече данъци на големите супермаркети.  Тръмп в САЩ говори като десен против мюсюлманите и имигрантите, но като ляв смята, че свободната търговия е вредна за едно общество и че не трябва да се страхуваме от харчове, независимо от дефицита в бюджета. „Американизмът, не глобализмът ще бъде нашето кредо”, казва той. От Варшава до Вашингтон предходното ляво-дясно деление се обърква по нов начин с координатната система либерали-консерватори-социалисти.

Социалдемократическите партии някога твърдяха, че са партии на работническата класа. През последните десетилетия се отказаха от това. Сега парадоксът е, че навсякъде работниците са привличани от антиимигрантски и антиглобалистки партии и лидери. В САЩ губещата бяла работническа класа е зад Тръмп, във Франция - най-голямата работническа партия е Националният фронт на Марин льо Пен. В Дания социалдемократите се отказаха от работниците, а протекционистката и антиимигрантска Датска народна партия заговори, че е тяхната партия и ги привлече на своя страна. За антиглобалистките и разглеждани като десни Алтернатива за Германия и Австрийската партия на свободата гласуват работниците, работещите в супермаркетите, безработните. Губещите социални групи, лузърите са антиглобализатори, за разлика от системните леви и десни партии, които са глобализатори.

В страни като България, където възникна типичен компрадорски тип неолиберална демокрация, ляво-дясното политическо пространство е още по-неработещо и изкривено. Държавата е обезсилена икономически от свободния пазар на ЕС и политически от „големите началници”. Стратегически и системни решения, довели до разпадните процеси през изминалите 27 години се вземаха по указания отвън - като се почне от закриването на научно-техническото разузнаване и мораториума върху външния дълг и се стигне до закриването на 4 блока на АЕЦ „Козлодуй”, отказа от АЕЦ „Белене” и „Южен поток”.

Затова и реалностите в България вървят в посока, противоположна на основната цел - по-голямо социално-икономическо равенство, обещавано от левите партии. През 1989 - последната година на социализма, индексът на Джини, измерващ неравенството, в България е 21.7, което означава, че страната ни е едно общество с високо равенство. През 2006 г., преди влизането в ЕС, той е скочил на 32.1, А през 2015 г. след осем години консумация на „европейски ценности” - любима ляво-дясна дъвка, той е станал 37. Модерното ляво след 1989 г. се роди, предлагайки повече социално-икономическо равенство. Резултатът е, че от едно общество с високо равенство България в момента е с най-голямо неравенство в ЕС.

Не по-малък провал претърпя и дясното. То бе главният защитник на прехода към капитализъм, маскиран като „демокрация”. Това беше етикетът, с който се накичиха на бърза ръка сума ти бързо ориентиращи се нагаждачи от времето до 1989 г. Заговориха, че ще ни водят от „комунизъм към демокрация”.

Доведоха ли ни? Според „Алфа Рисърч” през юни парламентът, където действат десните и леви партии, се ползва с доверие от 7,5%. За останалите над 90% от българите вероятно „и едните, и другите са маскари”. Не вярват на левите, че са леви, и на десните, че десни. Едва 24% от българите обаче имат доверие и на конституционното „няма ляво, няма дясно”, наречено президент.

На 1 юли т.г. „Уолстрийт джърнъл” пусна статия за намиращия се в криза свят с подзаглавие „Старият порядък си отива, а политическите лидери навсякъде изглеждат безпомощни”. Да, безпомощни са, не само Бойко Борисов се гъне и казва, че ни заплашва „суперкриза”. Кризите идват и ще идват все по-бързо.

Либералната демокрация върви към своя терминален край, а с него и досегашното ляво и дясно. В Китай, най-успешната икономика в света, извадила един милиард души от бедността, няма деление на леви и десни, има една партия. Казах Китай и се сетих за една популярна фраза на Мао: „Всичко под небето е в хаос; ситуацията е прекрасна”. Кой знае, може пък и да е прекрасна. Като всяка кризисна и преходна ситуация - може да ни доведе до катастрофа, но може и до нещо по-добро.