Изборните урни все още са празни. Бюлетините все още са запечатани. Нито един протокол все още не е попълнен. И въпреки това за мнозина резултатите от изборите вече са ясни. Това е парадоксът на социологическото измерване, което се превръща във формиране на обществени нагласи.

Предизборните сондажи започнаха в самото начало на официалната кампания. Именно те наложиха представата, че предпочитанията на избирателите до голяма степен вече са ясни. Преди да са потвърдени очакванията за първия тур, част от маркетинговите агенции започнаха да прогнозират изхода от балотажа. В резултат от всичко това, преди да са решили дали да гласуват и кого да подкрепят, гражданите разбраха кой щял бил да спечели.

Първите резултати показаха само степента на неопределеност на условията, в които ще се проведат тези избори - за първи път задължителни и за първи път с опция за вот срещу всички кандидати. Забавената и отложена предкампания, както и промените в Изборния кодекс, усилиха ефекта на отлагането на вземане на решение за гласуване. При рекордно висок брой кандидати, част от които достатъчно добре разпознаваеми лица, можем да приемем, че само най-лоялните избиратели на партиите са били сигурни в избора си от самото начало.

Нямаше дебат за правомощията и отговорностите на президента в една парламентарна република. Това позволи в кампанията да се говори за всичко друго, но не и за това как би трябвало да се развива президентската институция. Част от кандидатите се опитаха да убедят избирателите, че е достатъчно само да ги изберат, за да решат всичките им проблеми. В резултат от настъпилата предизборна какофония и онези, които бяха решили за кого да гласуват, се разколебаха.

Медиите не само усилиха ефекта на предизборните сондажи, но и форматираха дебатите като своеобразна викторина. Първите разменени реплики и медийни участия засилиха усещането, че партиите всъщност не се интересуват от изборите за президент, а от онова, което ще се случи след тях. Само няколко дни по-късно кампанията формира своеобразен ехоефект - първоначалните заявки продължиха да се повтарят, прекъсвани от поредните резултати от предизборни сондажи. По-късните сондажи започнаха да измерват ефекта на предишните, без да коригират по какъвто и да е начин използваните методи.

Назрява ли нов скандал около предизборните сондажи?

Рискът от подобно развитие нараства, тъй като данните от сондажите бяха представяни като предизборни прогнози. Сондажите, правени в процеса на формиране на предпочитанията на избирателите, не могат да бъдат основа за надеждна прогноза на резултатите от предстоящите избори.

Резултатите от предизборните сондажи имат ниска информативна стойност за гражданите. В рамките на интереса кой води в класациите, те влияят единствено и само върху колебаещите се, като увеличават залозите на купения и контролиран вот. Очевидно тези сондажи нямат за цел да очертаят профила на групите, сред които отделните кандидати се ползват с по-висока подкрепа. Извън партийните предпочитания нито възрастта, нито населеното място, нито образованието или доходите на изследваните лица не представляват интерес за медиите.

В същото време дори най-категорично звучащите коментари не могат да омаловажат факта, че нямаме надеждна основа за прогнозиране на поведението на българските избиратели на тези избори. На фона на всичко това коментирането на разлики в рамките на статистическата грешка или дори в рамките на един процент има пропагандно, но не и социологическо значение.

По всичко изглежда, че както след първия, така и след втория тур темата за предизборните сондажи отново ще подложи на съмнение ролята на социологическия анализ в изборния процес. Натрупването на недоверие към познанието за електоралните нагласи може да компрометира отношението на избирателите до степен, която заплашва самото качество на демокрацията в България.

Мълчание по темата за институцията

За пореден път нито партиите и инициативните комитети, нито техните кандидати направиха какъвто и да било опит да разяснят как възприемат президентската институция. Нямаше нищо по-логично от това да се започне с анализ на все още незавършилия мандат на президента Плевнелиев. Този мандат промени до голяма степен президентската институция и без оценка за него (а не за личността на президента!) не би било възможно гражданите да се ориентират в компетентността и визията на различните кандидати.