В тоталитарната епоха клишето „фашист“ масово е използвано като претекст за унищожение на демократичните среди в Източна Европа

Фалшификация на ЩАЗИ и КГБ, прокарана чрез създадени филм и книга

Неизвестните нови борби на Македония

В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.

През април т. г. северномакедонският президент Стево Пендаровски се включи в кампанията срещу България, като след откриването на офиса на съществуващия вече две години Културен център „Иван Михайлов“ в Битоля, написа, че „да се именува културен обект на лице, което е доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война“, не обслужвало благородна кауза.

Позицията на Пендаровски е поредната брънка от идеологическите престъпления, чрез които населението в днешна Северна Македония системно е възпитавано в антибългаризъм. В тоталитарната епоха клишето „фашист“ масово е използвано като претекст за унищожение на демократичните среди в Източна Европа. Самото твърдение, че Иван Михайлов е сътрудничел с Хитлер, е доказана фалшификация на ЩАЗИ и КГБ, прокарана чрез създадените през 1959 и 1966 г. филм и книга „Операция „Тевтонски меч“, целящи дискредитирането на Ханс Шпайдел, заемал длъжността командващ обединените сухопътни войски на НАТО в Централна Европа. Днес по същия начин руският президент Путин обявява за „фашисти“ своите противници в Украйна. Парадоксът е, че две официално съществуващи политически партии в Северна Македония: „опозиционната“ ВМРО-ДПМНЕ и подкрепящата сегашното правителство ВМРО-НП, от 1991 г. декларират приемственост и включват в номерацията на своите конгреси и тези на автентичната ВМРО, когато е ръководена от Иван Михайлов.

Истината за Иван Михайлов е съвсем друга. След станалия със съдействието на Белград военен преврат в България през 1934 г., той се прехвърля в Турция и се ползва от личната защита на Ататюрк. В началото на 1938 г. обаче, поради упоритото му издирване от Югославия, е принуден да отиде в Полша. Когато германците през 1939 г. превземат Варшава, със съпругата му Менча Кърничева са арестувани от Гестапо и вкарани в затвора Джелна. Освободени са на 28 ноември. След това двамата заминават за Унгария, но при създаването на независима Хърватия на 10 април 1941 г., са поканени като гости и живеят в съседство до хърватския ръководител Анте Павелич. Важното е, че до септември 1944 г. Иван Михайлов не е бил в Македония и никой не е пострадал от него.

Поведението на Михайлов през този период понякога буди недоумение, защото въпреки че е амнистиран и не оспорва разполагането на българската администрация във Вардарска Македония през април 1941 г., отказва да се завърне в България. Той формално заявява, че не цяла Македония е освободена, поради което борбата трябва да продължи и полага огромни грижи за защитата на българското население в Западна и Беломорска Македония, което е извън българската административна зона. Неговите отношения с българското държавно ръководство са добри и царската легация в Загреб му издава нов български паспорт. Зад цялото това поведение прозира разбирането на Иван Михайлов, че Германия няма потенциал да победи, поради което освободителното движение трябва да се съхрани. Трудно е да се каже кой на кого е влияел, но през последвалия период Анте Павелич прави тайни опити за контакти със съюзниците.

Прозорливостта на Иван Михайлов много бързо се потвърждава. Германия започва да губи войната и през 1943 г. цар Борис III и адмирал Хорти обмислят съгласувано излизане от Оста и обявяване на неутралитет. В тези условия Германия обмисля как да защити присъствието си в Гърция, поради което се сеща за Иван Михайлов и неговата идея за независима Македония. Химлер изпраща покана за посещение и лидерът на ВМРО е принуден да замине за Берлин, но няма реални разговори с германското ръководство, защото опасността от обявяването на неутралитет от България отпада след загадъчната смърт на цар Борис III.

В началото на септември 1944 г. фронтът достига Балканите, а в Германия за пореден път си спомнят за Иван Михайлов. Той е в германски ръце и е принуден да отиде в Скопие, но не обещава реализиране на германската идея за обявяване на независима Македония. В същото време е получавал известия, че страхът на македонското население от възстановяването на Югославия поражда желание за отчаяна съпротива.

Посещението му в Скопие е съгласувано с България. От печата в паспорта са установява, че той и Менча на 2 септември 1944 г. са кацнали на летище Божурище, а едва след това са заминали за Македония. Срещата с някогашните членове на ВМРО е драматична. Една част от тях настояват да се обяви независима Македония и да се започне въоръжена борба срещу искащите да заемат властта югославски партизани. От интервю на Тито от пролетта на 1944 г. за състава на т. н. народно-освободителна армия на Югославия, е направен изводът, че броят на югославските партизани в Македония е между 500 и 1500 души или 0,05% от населението. С тях ВМРО лесно ще се справи. Поради променилата се геополитическа обстановка обаче Иван Михайлов не се съгласява. От изток идва Червената армия и възстановяването на Югославия е неизбежно. Затова и на съратниците си, и на германците, заявява: „Аз принадлежа на този народ и няма да позволя да се пролива кръв, да се стигне до самоизбиване заради мои постъпки“.

Това отговорно поведение на Иван Михайлов е описано в Австрия през 1951 г. в книгата „Тайният фронт“ от Валтер Хаген, виден служител на германската тайна служба Зихерхайтсдинст. Той разказва, че „едва през 1943 г. немската тайна служба успя да обърне внимание на Хитлер чрез един меморандум върху предимствата, които биха могли да се явяват за Германия от създаването на самостоятелна Македония. Такова държавно образувание би дължало своето съществуване изключително на Германия, а това би означавало, при балканската вярност, една трайна връзка. Самостоятелна Македония би била най-благонадежният преден пост на Германия на Балканите, и ако на тази държава би се дал и Солун, то Германия би стояла с това на Егея“.

За фактическата обстановка на следващата година обаче Валтер Хаген споделя: „Когато най-сетне се реши да се вземе предвид създаването на македонска държава, именно през лятото 1944 г., беше вече твърде късно... Въпреки че беше пропуснат подходящият момент, немската тайна служба, по нареждане от високо, трябваше да установи връзка с Михайлов и да му предложи да иде в Македония, за да обяви там самостоятелността на страната. Михайлов действително се остави да бъде заведен с един немски самолет в неговата родина. Но когато той дойде там, съвсем откровено заяви на хората за връзка от немската тайна служба, че било твърде късно за планираното основаване на държавата и че той не могъл да поеме отговорността да вкара своя народ в една безсмислена авантюра, без какъвто и да е изглед за успех. Немската тайна служба не отмъсти на Михайлов за този отказ“.

Тези данни са изнесени на 3 март 1951 г. във в. „Македонска трибуна“, като вероятно автор на статията е самият Иван Михайлов. В нея е направена и следната препоръка: „Като завършваме цитатите от книгата на Хаген, ние насочваме българските комунисти, заедно с колегите им от Скопие, към нея, за да си вземат добра бележка с оглед на лъжите, които до втръсване разправят за държанието на македонското движение през войната“. Това е най-точният отговор на днешните клевети на македонския президент Стево Пенаровски.

След края на войната Иван Михайлов и съпругата му Менча Кърничева остават три години в алпийските села, където се крият от издирващите ги сръбски шпиони. Там Иван Михайлов написва една от най-ценните си книги „Македония - Швейцария на Балканите“, с предговор от американския проф. Джон Бейклес. След като окончателно се установява в Италия, започва един нов период в македонското освободително движение, в който единственото оръжие за отстояване на идеите на ВМРО е перото.